Поредицата от бедствия в рамките на няколко месеца тази година показа много пробойни в системата за реакция при подобни трагедии и адекватността след тях. Въпросите кой колко и как помогна са резонни, като се има предвид, че в Мизия ще посрещнат трето правителство наред със зимата.

След всяко бедствие основните действащи лица са държавата, Българският червен кръст, граждани и фирми дарители. И докато дарителите са дарители по собствена воля, останалите имат законов ангажимент да се намесват при критични ситуации. Това става чрез Mеждуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет и чрез държавния резерв. И двете ведомства обаче



действат мудно и са абсолютно неефективни



Затова единствената помощ, която пострадалите от бедствието във Варна в средата на юни, както и от наводнението в Мизия в началото на август са получили, е 325 лв. от Агенцията за социално подпомагане.

Основният орган за помощ от държавата е Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. Бюджетът от 70 млн. лв. на година се оказа крайно недостатъчен да посрещне нуждите на хората и още при първата водна стихия той почти беше изчерпан. Късметът споходи пострадалите от малко неочаквана посока - незаконните такси за ВЕИ. По добро стечение на обстоятелствата те бяха отменени от Конституционния съд почти по същото време. Така в последните си дни кабинетът на Пламен Орешарски успя да пренасочи 50 млн. лв., събрани от тези такси, и да актуализира бюджета на комисията, за да се помогне на хората.

Преди това правителството отпусна около 28 млн. лв. за справяне с бедствията от бюджета, но те бяха разпределени преди наводненията във Варна и Добрич, които взеха 13 жертви и оставиха десетки без дом. Така и не стана ясно дали списъкът е бил променен, за да се помогне на тези хора. И до ден днешен



Добрич твърди, че не е получил пари



С втората голяма трагедия - в Мизия, трябваше да се справя служебното правителство на Георги Близнашки. Кабинетът разпредели около 10 млн. лв. за бедстващите райони. От тях Мизия взе 1 млн. лв., и то за спешни неща - изграждане на фургонно селище, възстановяване на образователната инфраструктура, улици и други.

Загубата на лично имущество и животни не влиза в сметките. Те трябва да чакат да се променят изискванията за отпускане на помощи от комисията. Но служебното правителство не инициира подобна промяна и сега надеждите са това да стори следващото правителство. А точно за подобни промени хората от Мизия отидоха на 5 октомври до урните въпреки неколкократните закани за бойкот на изборите. По думите на зам.-кмета на града Николай Нековски, ако сега хората поискат помощ от междуведомствената комисия, те ще получат по 1000-2000 лв. Причината е, че се взема предвид данъчната оценка на имотите, а гражданите настояват щетите да се компенсират въз основа на пазарната оценка. Изчисленията на общината показват, че ако се плаща според данъчната оценка хората ще получат 4.5 млн. лв., а на пазарни цени - 15 млн. лв. "С колко трябва да се компенсира човек, чиято къща е почти изравнена със земята", риторично се питат хората. Други пък не могат да разчитат и на тази помощ, защото къщите им, пометени от водната стихия, са незаконни.

Държавният резерв трябва да се притече на помощ в първите часове след катастрофата. В него се съхраняват неща от първа необходимост - чували, ръкавици, кофи, лопати, консерви, вода и други. При първото бедствие във Североизточна България се стигна до куриоза да има десетки доброволци от цялата страна, но



да няма кофи и лопати за тях



Така и не стана ясно защо резервът не бе отворен. Това се случи едва при наводнението в Мизия. Заради тромавата процедура обаче отварянето отне близо две седмици да се пратят 300 лопати и 7 кофи. За щастие, служебните министри промениха правилника, така че да не се налага за отваряне на резерва да се чака решение на Министерския съвет.

Разбира се, ключов момент при подобни бедствия са застраховките на имотите и превенцията. През годините са се предлагали най-различни идеи в тази посока - задължителни застраховки, катастрофичен пул и т.н. Колкото и бедствия да стават обаче, у нас процентът на застрахованите имоти няма и 10%. Застрахователи казват, че след някоя природна стихия хората проявяват временно интерес, който обаче бързо отшумява. При положение че голяма част от пострадалите имоти не са дори законни, няма как да се очаква, че точно най-уязвимите групи ще имат застраховки.

За превенцията пък винаги се говори постфактум. И въпреки големите приказки нито собствеността на вечно преливащите язовири е изяснена, нито виновните за трагедиите са наказани. Може би защото собствениците и концесионерите на язовирите не са случайни, а виновните за безхаберието са по всички етажи на властта - от общинско до национално ниво. Затова въпросът е не дали ще има следваща трагедия, а кога.