За няколко часа в събота на магистрала "Хемус" между София и първия тунел на Витиня хиляди автомобили заседнаха в снежен капан, без никаква възможност да излязат и без каквато и да било информация. Подобна бе обстановката и на магистрала "Тракия". На практика всички планински проходи бяха блокирани. Затворени бяха много от основните пътища, да не говорим за регионални и общински. Смятаният за най-сигурен в такава обстановка железопътен транспорт също издъхна, по някои от направленията влаковете не успяха да тръгнат дори и вчера.

Всичко това се случи за пореден път. Въпреки опита от десетки години назад. Дори въпреки трагичния опит от серията тежки наводнения тази година. Въпреки метеорологичните прогнози, които се оказаха съвсем точни. Въпреки тв кадрите от Западна и Централна Европа, от съседните ни страни, през които премина бурята, преди да стигне до нас. Въпреки уверенията на всякакви чиновници, че този път сме подготвени. И причината за пореден път не е в природата, а в онова традиционно българско безхаберие, заради което проблемите трябва да се решават, след като са възникнали, вместо да се предотвратяват.

Какво всъщност стана на "Хемус"? Знам за там, защото прекарах почти три часа в задръстването. Хора по други трасета са били



блокирани за много по-дълго време



Хиляди леки автомобили, автобуси и тежки камиони бързо запълниха пътя с километрична колона. Тъй като сме в България, където правилата по принцип не важат, много от тях навлязоха и в аварийната лента. Трета колона. В този момент магистралата умря. А хората на нея, освен в безизходица, се оказаха и в пълно неведение какво точно се случва, къде е възникнал проблем, може ли и кога ще се реши. Сума ти радиостанции продължаваха да предават данни за времето, за бедствено положение в Бургаско, за спиране на трафика по магистрала "Тракия", по този път, през онзи проход. Една от тях дори си има рубрика, бодро наречена "Трафик информация". Би трябвало да я спрат. В този ден "Хемус" се оказа извън информацията и извън трафика...

Някъде около втория час, в разговор с други шофьори, излезли във виелицата за по цигара или просто, за да се облекчат край мантинелата, някой спомена, че някъде напред имало паднали дървета, че отнякъде май отива техника да ги отстрани, но пък няма техника за разчистване на трасето, защото няма откъде да мине. Всичко това - при ледена виелица, която бързо превърна асфалта в бяло поле, после, естествено, се появи тънката хлъзгава амалгама от мокър сняг и лед. Е, тогава стана ясно и че част автомобилите са с летни гуми, някои - не съвсем изправни, тежките камиони един по един отпаднаха от "надпреварата" към заветния тунел, хлъзнали се - кой наляво, кой - надясно. И всичко това - на фона на продължаващо и изглеждащо безпроблемно движение в обратната посока.

В тези три часа по различни радиостанции продължаваха да предават съобщения от Агенция "Пътна инфраструктура", че по "Хемус" се спират тировете и тежките камиони. Доста



иронична информация, когато на сантиметри от теб буксува тир.



В обратната лента мина дори автомобил на Пътна полиция. С включени светлини. Транзит. Толкова. Два дни по-късно все още не знам какво точно се случи там, малко преди тунела на "Витиня" и разклона за стария път към прохода.

Но знам, че хиляди хора в България в събота и неделя имаха всички поводи на света да благославят дълго българската държава, пътната агенция, контролните органи и когото и да се сетите от чиновниците. И с основание. Защото, пак за пореден път, освен че не работи, никой не отговаря на елементарни въпроси:

- В десетки случаи от събота и неделя се съобщаваше за аварирали, закъсали, катастрофирали тирове и тежки автомобили. Оставете настрана упоритото нежелание на българските политици да приложат добре познатата в Европа практика тировете да не се движат по основни пътища в почивни дни. В случая е важно някой да отговори защо тежките машини изобщо са били допуснати да навлязат в проблемни участъци по магистралите и в проходите. Нали все пак прогнозите за лошо време не дойдоха в събота сутринта, а още в началото на миналата седмица?!

- Пожарникари и военни проведоха тежки и рискови операции за спасяване на заседнали хора в проходите. Един от тях е Беклемето. Това е проход, който се затваря при първия сняг и се отваря, след като преспите се стопят. Защо при съществуващите прогнози е допуснато изобщо там да има трафик?! Той трябваше да бъде спрян превантивно и това е в общ интерес.

- Пътната агенция и пътната полиция изобщо не си дадоха труда да вземат предварителни мерки, освен най-общо звучащи предупреждения. Обикновено всеки човек, тръгвайки на път, особено когато вече вали сняг, слуша и проверява информациите каква е обстановката по маршрута му. Такава информация нямаше. По зла ирония в неделя се срина и сайтът на пътната агенция, където уж се подава най-актуалната трафик информация. Причината била в засиления интерес... После преместиха актуалната информация на резервен адрес. Но кога да има интерес, ако не в лошо време?

- Вчера служебният вицепремиер и министър на регионалното развитие се оплака по телевизията, че пари за зимна поддръжка на пътищата няма, 88% от бюджета бил изяден при старото правителство. Но пари за зимно почистване имало. Само че най-големите проблеми по пътищата не дойдоха точно от снега, а от нападали дървета. Тази година първият сняг падна сравнително рано, дърветата още не са хвърлили листата си и мокрият сняг ги накърши като клечки за зъби. Това би могло да се приеме за нормално по планинските пътища, които вървят през гората. Но когато се случва на магистрали и по първокласни пътища? Едно от задълженията на фирмите, които поддържат шосетата, за което получават немалко пари, е именно да косят тревата,



да премахват храстите и опасни дървета край пътя



Но по хиляди километри от българските пътища храстите и дърветата отдавна са прехвърлили мантинелите, където ги има, и вече изпълзяват на самото шосе. Виждал съм участъци, при това не третокласни и четвъртокласни, където и една кола едва се провира, камо ли да се размине с насрещна. За 400 километра в събота и неделя не видях нито една машина - било то пътна, на "Гражданска защита", каквато и да е, която да разчиства опасно надвисналите над пътя стволове и клони. Но пък видях кадри на закъсали шофьори в планински райони, които сами са извадили моторните резачки, за да си отворят път. За какво получават милионите си пътноподдържащите фирми? Кой ги е контролирал? От Агенция "Пътна инфраструктура" засега мълчат. И готвят нови договори с нови фирми, за нови 4 години.

По правило, при всяка по-тежка зимна обстановка на пътя, отговорните чиновници хвърлят вината на неподготвените шофьори, на летните гуми, на обилния валеж... Това също е факт, но е част от действителността. В България няма система за оповестяване за бедствия или за каквито и да било проблеми и точно това често превръща сравнително дребни събития в бедствие. Няма адекватна бърза реакция и когато проблемът вече е възникнал. Сигурен съм, мнозина от хората, попаднали в задръстванията през уикенда, не биха и помислили да тръгват на път, ако имаха точната и навременна информация. Да не говорим за организацията на движението по повечето от магистралите на запад от Калотина - с електронни информационни табла, които предупреждават за евентуални препятствия за десетки километри напред. Преди десетина дни, някъде в Южна Италия, а не в Германия, Австрия или Дания, ми сигнализириха за дъжд на еди-кой си километър, за възможно наличие на работници край пътя еди-къде си, за какво ли не. Или просто ме предупреждаваха, ако се чувствам уморен, да спра за едно кафе... У нас не само сайтът на пътната агенция прегря. Бедстващи в Стара планина, оказа се, успели да се свържат със спешния телефон едва на втория ден.

Иначе - десетина, двайсет сантиметра сняг през октомври или ноември в България съм виждал неведнъж. И съм сигурен, че само българското безхаберие е в състояние да ги превърне в бедствие.