Имиджът е всичко, казват PR експертите. Изглежда в ДПС вземат на сериозно тази максима, ако се съди по усилията, които хвърлят от известно време, за да си изваят нов публичен образ. Откакто Лютви Местан пое (официално) кормилото на партията от Ахмед Доган, една от основните му задачи стана изчистването от "митологемите, с които е обраснала". И Местан вече отчита успехи в тази област - "погребани са митологемите", че ДПС е лидерска и етническа партия, че печели депутатски мандати с автобуси от Турция и купени гласове. И най-важното - отказвайки се доброволно от участие в новото управление, доказа, че не "преяжда с власт".

По всеки от въпросните "митове" може да се спори. Особено за безкористния отказ от властта в името на "стабилността" и "единството на нацията". "ДПС не може да бъде представено като партия, която цели властта непременно. Не можем да бъдем представени като просяци на власт.



ДПС не иска власт



ДПС може без властта и се отказва от нея в името на стабилността", патетично декларира Местан, когато обясняваше защо партията му ще остане извън новото правителство. Не че останалите партии изведнъж проумяха колко много може да им струва партньорството с ДПС. Всички видяха какво се случи с БСП, която плати прескъпо за близостта си с движението в електорален план и на всичкото отгоре получи нож в гърба, когато съюзниците им решиха, че правителството на Пламен Орешарски трябва да си ходи. Просто сега положението е различно. Не че останалите формации в новия парламент се чувстват длъжни за пред електората си да заемат враждебна позиция спрямо ДПС - политическата конфигурация в законодателния орган го позволява.

Този път движението е само една от общо 8-те партии в Народното събрание, макар и с трета по големина парламентарна група, и традиционната му роля на балансьор отпадна от само себе си. Веднага щом усети, че изборните резултати не го тикат към коалиция с ДПС, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов побърза да се възползва от ситуацията. "С ДПС няма как да работим заедно", отсече бившият премиер още в изборната нощ. И по-късно дообясни проблема: "Всички партии поставят като незаобиколим фактор кой, защо, как техните назначения". Тук става въпрос за избраните партньори на Борисов в новия парламент - Патриотичния фронт и Реформаторския блок. И двете коалиции, макар и по различен начин,



поискаха отстраняването на кадрите на ДПС



от властта. Отношението на другите партии към движението не е много по-различно. За социалистите поддържането на анти-ДПС позиция вече е въпрос на живот и смърт. ББЦ на Николай Бареков изгради цялата си предизборна кампания на вълната на пропагандата срещу партията на Доган и засега няма причина да променя отношението си. Водачът на АБВ Георги Първанов иронично препоръча на депесарите "почивка, в която да претърпят катарзис". За "Атака" е ясно. Така че положението на ДПС в новия парламент изглежда незавидно - заобиколено от врагове, които градят политическите си стратегии на представата, че движението е отговорно за всички проблеми в държавата. Отлична илюстрация на това е концепцията на реформаторите за "демонтиране на модела "Кой", олицетворяван от депутата на ДПС Делян Пеевски.

Но да не бързаме с отписването на Догановата партия. Поведението на ръководството й от изборите до сега ясно показва, че там са били подготвени за подобно развитие на нещата и това не ги безпокои кой знае колко. Вече си личат и контурите на тяхната контрастратегия. За начало още в изборната нощ Местан зададе новия лайтмотив на движението - "необходимостта от ясен, категоричен евроатлантически профил на управлението", което означава преди всичко да бъдат изключени от него националистическите формации. Впоследствие той конкретизира представата на ДПС за новото управление с предложението към ГЕРБ да подкрепят тяхно правителство на малцинството, без да искат нищо в замяна, извън това "България да не се отклонява от своя цивилизационен избор". И това в съчетание с постоянното напомняне, че партията му е най-проевропейската, най-пронатовската и пр. Цялата тази излишна на пръв поглед патетика има ясна политическа цел - да укрепи позицията на движението в новата политическа конфигурация в страната. Акцентирайки върху своя тотален "евроатлантизъм", ДПС получава възможност по-добре да се защити от политически атаки и по-специално да предпази своите кадри в централната власт. Партньорството на ГЕРБ с националистите ще се използва като аргумент, че



има атака срещу евроатлантическата ориентация



на страната всеки път, когато новите управляващи посегнат на разположените навсякъде из държавната йерархия хора на движението. Извън всяко съмнение Брюксел ще бъде сезиран при такива случаи. Вече се вижда, че ДПС се е задействало в тази посока, след като либералите в Европарламента призоваха Бойко Борисов да стои настрана от крайнодесните и да работи за обединението на страната, а не за разединяването й.

А по места движението е също толкова силно, колкото и преди. На изборите успешно удържа бастионите си и стана единствената партия, чиито кандидати успяха да вземат повече гласове от ГЕРБ в няколко избирателни района. А именно там е концентрирана същинската му сила. Там се стичат огромните пари от ЕС за регионално и местно развитие. Не случайно Ахмед Доган още преди години обясняваше, че местният вот за партията му е приоритет точно заради еврофондовете, а "обръчите от фирми" около партиите били демоде. Местните управленци от ДПС няма кой да ги побутне до следващите общински избори в края на 2015 г. А дотогава новото правителството я го има, я не.

А и политически хоризонт пред движението има. На парламентарния вот отбеляза ръст от 25%. Социологическите проучвания показаха, че влиянието му се засилва все повече в селските райони на България - най-проблемната част от страната, както и сред младите избиратели от ромски произход. Така че перспективата за електорално разрастване е налице. В голямата политика нещата също може да се променят - ГЕРБ така и не заявиха, че категорично затварят всички врати към ДПС, точно обратното. "Те не бива да се държат извън властта, но не бива с този начин на мислене и поведение и тази практика, която имат в момента, тя е неприемлива - нито за нас, нито за БСП", обясни наскоро Бойко Борисов, показвайки, че място за сътрудничество има, ако движението направи определени компромиси. И ако успее да задмине БСП по изборен резултат, тогава едва ли ще е толкова лошо да се коалираш с него. Нали народът определя посоката.