Вестник "Либр Белжик" ме помоли да сравня Фландрия (провинция в Белгия - бел. ред.) и Квебек (провинция в Канада - бел. ред.), където прекарах няколко седмици през лятото. Ето резултата.

Влезте в някой магазин в Монреал. Първо ще ви поздравят на английски и ако сте франкофон, ще минат с лекота и без хапливост на френски - въпреки че икономическата столица на Квебек е предимно франкофонска, а Квебек е франкофонска земя. Можете ли да си представите как в Антверпен, който теоретично е открит град към света, търговците ви заговарят първо на френски, преди да минат на холандски? Разбира се, не. Такъв е светът, който разделя Фландрия от Бел прованс. Което не пречи на фламандските сепаратисти да я сочат за пример, за да забият клюн в белгийските франкофони, осмеляващи се да протестират срещу стриктното прилагане на принципа на езиковата териториалност във Фландрия. Достатъчно е да се сравни положението в двете "провинции" (в канадския смисъл на думата) в исторически, политически и лингвистичен аспект, за да се разбере, че няма и място за сравнение.

Първо,



Квебек е остров на франкофонията



в англофонския океан, докато в Белгия диалектите на холандския (брабантски, фламандски и лимбургски) винаги са били доминиращи. Нещо повече, френският от Франция (по-точно от Парижки район) не е бил език на южната част от белгийското кралство по време на създаването му: местното население е говорело множество валонски диалекти, наистина свързани с френския, но без да са френски. Митът за културно и езиково потисканата Фландрия от франкофонска Валония е чисто политическа конструкция: език на белгийския елит и доминиращ език през XIX век, френският е използван като цимент на белгийската "нация", а не като инструмент за доминиране на франкофоните в Белгия. Което е било преди всичко социален конфликт между елита и простолюдието, използващо различни франкофонски и холандски диалекти, трансформиран по-късно в конфликт между определящата се като франкофонска богата имперска Валония и бедната и потискана холандскиговореща Фландрия.

Докато Квебек е бил окупиран от Великобритания след победата й над Франция в Седемгодишната война 1756-1763 г. (Франция си отмъщава после по време на Войната за независимост на САЩ), Фландрия никога не е била колонизирана от Валония. Езикът в Квебек е бил средство за съпротива, какъвто никога не е бил във Фландрия. Дори по-зле, фламандското движение два пъти се е възползвало от чужда окупация, германска между другото, за да придвижи претенциите си...

Тук не се знае, но франкофоните в Квебек са били жертва на



истински апартейд от английските нашественици,



а сетне и от канадските англофони. Оцеляването на тяхната култура се дължи на чудо, т.е. на католическата религия и на ролята на клира. Някакъв пример? До победата на Квебекската партия (КП) франкофоните не са имали достъп до ловните бази, превърнати от англофоните в луксозни хотели. Квебекската партия ги национализира, за да ги отвори за франкофоните...

Друга голяма разлика: след идването на власт на КП и приемането на Закон 101 през 1977 г. френският става свръхзащитен език (там казват "кафе Старбъкс" и "Пържено пиле от Кентъки", а не KFC), но англофонското малцинство (около 13% от населението) също е защитено. А Фландрия пропъди или асимилира своето франкофонско малцинство, като напълно забрани използването на френски език, включително и с намерението да наложи тази забрана и в личния живот - нещо немислимо в Бел прованс. Във Фландрия франкофоните изчезнаха и дори градовете, имащи право да носят едновременно френски и холандски имена, се отказаха от френските. Също така борбата, която води Фламадският регион в брюкселската периферия с цел да прогони франкофоните, е просто немислима в Квебек, защото англофоните там имат правото да получават обществени услуги на своя език (училища, болници, социални грижи) и всички доминиращо англофонски общини могат да получат статут на двуезични градове (такива са 93 града).

В Белгия само в Брюксел има защитено езиково малцинство, но то е холандскиговорещо (5% от населението). Но и това е доведено до карикатурно състояние: откакто се отцепи от юридически двуезичния квартал "Брюксел-Хал-Вилводрд", достатъчно е само една част от населението да има постоянно жителство във Фландрия, за да премине цялата процедура на холандски, макар че се развива в белгийската столица... Следователно може да се каже, че в Белгия франкофонското малцинство вече е жертва на тежки дискриминации, каквито забележки прави редовно Съветът на Европа. Вярно е, че Квебек насърчава имиграцията на франкофони и се старае да научи на френски останалите, но не превръща езика по никакъв начин във



фактор за дискриминация,



за което бди Върховният съд на Канада.

И накрая, политически Квебек не се е откъснал от останалата част на Канада, както постъпва Фландрия: повечето партии са национални и само КП и Квебекският блок (макар и да са федерални, са представени само в Квебек) са чисто франкофонски. Най-важната разлика между Квебек и Фландрия е спазването на гражданските права: никоя партия не би помислила за независимост без референдум. Впрочем квебекските граждани два пъти казаха "не" на отцепването през 1980 и 1995 г. Във Фландрия е точно обратното: сепаратистката партия N-VA дори не помисля да премине през урните, защото знае, че нейният проект се подкрепя - куриозно - само от 15-20% от населението, което обаче все пак поддържа антифранкофонската политика на своите ръководители. Фламандците мечтаят за кадифено отцепване по чехословашки модел, договорено в някой ъгъл на масата. Проект, който статутът на Брюксел прави почти невъзможен.

Накратко, между толерантния и демократичен Квебек и Фландрия, която нейният елит се стреми да затвори, има нещо повече от един свят - има цялостно разбиране за света.