|
| Запис от охранителна камера, изискан от съда, показа как маскираните спецполицаи позират след ареста на Тенчо Попов. Цената на такива постъпки обикновено се покрива от данъкоплатците. |
За осем години са подадени близо 580 молби за финансова компенсация. 140 души са я получили. Общият размер на предоставената сума е около 278 000 лв., сочи статистиката на Министерството на правосъдието. Излиза, че средно пострадалите са обезщетявани с 1985 лв. Това се случва след твърде формална процедура, която започва едва след края на делото в съда или спирането, респективно прекратяването му от прокуратурата. Право на обезщетение имат пострадалите и техните роднини, които не са получили друго обезщетение - от спечелен граждански иск срещу извършителя или от застраховка.
По закон, след като държавата плати,
министърът на правосъдието трябва да започне дело срещу виновния,
за да си върне парите. Така за 5 години от министерството са успели да върнат около 1500 лв. от платените. Министерството оправдава мижавата сума с факта, че делата не се разглеждат бързо.
Законът има нужда от сериозен ремонт. Той е приет набързо в навечерието на приемането на страната ни в Европейския съюз, за да бъде изпълнена евродиректива. Години наред обаче никой не се сеща да го поправи, вероятно защото жертвите на престъпления в България никога не са приоритет. Сега от Министерството на правосъдието обясняват, че има работна група, която подготвя проект за промени. Но не разкриват какви ще са те. Трябвало да са готови до Нова година. Според работната група промените ще подобрят положението на пострадалите в правен, социален и практически аспект, включително ще бъдат въведени и разпоредби за установяване на минимални стандарти за защитата на жертвите на престъпления.
Едно от полетата, в което законът търпи ремонт, е регламентацията на това
кой има право на финансова компенсация
Сега в тази група влизат пострадалите от умишлени престъпления, от които е настъпила смърт или тежка телесна повреда, жертвите на тероризъм и умишлено убийство (в последния случай близките им). Тя се полага и на тези с умишлено причинена тежка телесна повреда и на жертвите на блудство и изнасилване, от които са настъпили сериозни увреждания на здравето. Държавата обезщетява и пострадалите от трафик на хора и от организираната престъпност.
От Министерството на правосъдието обясниха, че най-често финансова компенсация се търси за умишлено убийство и причинена умишлена тежка телесна повреда. По-редки са случаите, в които за помощ се обръщат хора, пострадали от блудство и изнасилване. Компенсация могат да търсят българите, станали жертва на някое от тези деяния в чужбина, както и гражданите на ЕС, пострадали у нас.
Сумата, която се плаща от държавния бюджет, е за имуществените вреди, които са пряка последица от престъплението. Това означава, че по този закон не се обезщетяват претърпените болки и страдания, а само реално направените разходи. Държавата възстановява суми за лечение и погребение, пропуснати средства от издръжка или доходи - понеже жертвата не е могла да работи след престъплението. За лечение например могат да се отпуснат
само пари за разходи, които не се покриват от здравната каса
Когато пострадалият е починал вследствие на престъплението, право на компенсация имат децата му, родителите, съпругът или човекът, с когото е живял без брак. В този случай общият размер на обезщетението за всички не може да надхвърля 10 000 лв. По закона освен парично обезщетение може да се търси и психологическа или правна помощ от Националното бюро за правна помощ.
Пострадалите срещат трудности, защото трябва да докажат всичките си вреди с разходооправдателни документи - касови бележки, фактури и други. Обезщетението обикновено идва дълго след престъплението. Причината е, че компенсацията се предоставя едва след като е влязла в сила осъдителна присъда. Има и вариант жертвата да получи обезщетение и без да има осъден. За целта трябва разследването да бъде спряно, защото не е разкрит извършител, или да бъде прекратено. Излиза, че за да получат финансова помощ,
жертвите имат по-голям интерес извършителят да остане неразкрит
Някои жертви на престъпления обаче не получават компенсация от държавата. Законът казва, че няма да бъде платено лечението на човек, който сам и с противозаконни действия е довел наранилия го до силно раздразнение. Няма да получи пари и жертвата, която през последните 5 години е съдена за някое от тежките престъпления, за които се дава помощ. Не се полага компенсация на този, който не е съобщил за престъплението.
С прилагането на закона се занимава Националният съвет за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления. Той заедно с организациите за подкрепа на пострадали
трябва да осигурява постоянна безплатна телефонна линия
за информиране на жертвите на престъпления. Това трябва да е единен номер за цялата страна. Ако обаче опитате да отворите сайта на съвета - http://www.compensation.bg, за да видите телефона, ще установите, че в момента изобщо няма достъп до него. Така че не само телефонът, а и всяка друга информация по темата е труднодостъпна. От Министерството на правосъдието обясниха, че причината за недостъпния сайт е, че е изтекъл договорът за поддръжката му и се чака да приключи процедурата по обществената поръчка за подписването на нов.
От правосъдното министерство обясниха още, че съветът се произнася с отказ за предоставяне на компенсация, когато конкретният казус не отговаря на изискванията на закона. Най-често престъплението, за което се търси компенсация, не попада в кръга на престъпленията, посочени в закона, или е извършено преди 30 юни 2005 г. - датата, преди която законът не се прилага. В много от случаите пострадалите не могат да докажат с документи причинените им имуществени вреди. Отхвърлят се също молби, които са подадени след изтичане на двумесечния срок след влизането в сила на съдебния или прокурорския акт за престъплението.
Когато обезщетява жертви на престъпления, Министерството на правосъдието е длъжно да заведе регресен иск срещу престъпника. Това задължение абсурдно липсва, когато става дума за гигантски обезщетения по закона за отговорността на държавата или в Страсбург.
|
| Когато обезщетява жертви на престъпления, Министерството на правосъдието е длъжно да заведе регресен иск срещу престъпника. Това задължение абсурдно липсва, когато става дума за гигантски обезщетения по закона за отговорността на държавата или в Страсбург. |
Гражданите плащат солидно за гафовете на властта
Данъкоплатците губят тройно от скандалните заменки на гори - първо са ощетени от сделките, после ще покрият глобите на ЕК, накрая ще дадат и обезщетение на оневинения бивш земеделски министър
За разлика от жертвите на престъпления, обезщетявани нищожно по специален закон, данъкоплатците непрекъснато трябва да плащат, при това значителни суми, за грешки, допуснати от хората във властта. Статистиката показва, че през 2013 г. срещу прокуратурата са влезли в сила 217 решения, по които са присъдени 2 060 197 лв. И това е без лихвите.
Примерите за това как плащаме двойно за гафове на съдебната власт следват един след друг. Последният случай е присъденото наскоро обезщетение на бившия земеделски министър от времето на тройната коалиция - Валери Цветанов. Той беше обвиняем близо три години за замени на гори, но делото така и не влезе в съда. Сега той осъди прокуратурата да му плати 30 хил. лв. обезщетение. Абсурдното е, че заради същия казус Брюксел започна срещу България наказателна процедура заради неправомерна държавна помощ. Данъкоплатците са тройно ощетени - веднъж ще платят вредите на бившия обвиняем, втори път са на загуба от неизгодните сделки
и накрая ще покрият щетите и пред Брюксел
Ако не е в България, ще е в Страсбург - това е логиката, по която се развиват делата на всички жертви на тукашните власти. Например преди месец правителството си призна нарушенията при ареста на бившия военен министър Николай Цонев през 2010 г. и му предложи споразумение и 15 хил. евро обезщетение. Цонев ще бъде компенсиран заради унизителния арест, на който го подложи прокурорът Роман Василев, наричайки го "абсолютен престъпник" и карайки го да коленичи. Само че Василев вече не е шеф в прокуратурата, а и въобще не е прокурор. Навремето Висшия съдебен съвет го наказа само с порицание. По-късно той бе свален от ръководния си пост и пратен в специализираната прокуратура, където стоя няколко месеца и след това тихо и кротко напусна съдебната система със солидно обезщетение - пак от парите на данъкоплатците.
Цонев обаче на два пъти чу, че е невинен, чака се само решението на върховния съд, което би трябвало да сложи точка на тази история. Впрочем няма да е чудно, ако и другите двама оправдани - бившият главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов и съдията Петър Сантиров, заведат дела за обезщетение. Попов също претърпя унижения, а спецполицаите, които го задържаха, не пропуснаха да се снимат на дивана му. Тъжната истина е, че
подобни изцепки са нормални за българската реалност
А много удобно законът не предвижда регресни искове срещу изпълнителите им.
Този случай е емблематичен и поради факта, че според мотивите на съдия Иван Коев, който първи оправда Цонев, Сантиров и Попов, показанията на ключовия свидетел - днешния шеф на столичното следствие Петьо Петров, "влизат в противоречие с части от останалите доказателства, като на места се констатират откровени лъжи". Според съда очевидецът е бил "заинтересован от изхода на делото и крайно предубеден, осъществил е целенасочена и тенденциозна провокация към подкуп, целяща събирането на улики срещу подсъдимите".
Сходна бе и развръзката по делото срещу прокурорите Георги Манасиев и Боян Тошев. Двамата бяха задържани през април 2007 г. по дело за подкуп. Обвинението твърдеше, че Манасиев е предложил, а Тошев, който бе прокурор във върховната прокуратура, е приел подкуп, за да упражни влияние върху главния прокурор, който трябвало да внесе във Висшия съдебен съвет кандидатурата на Манасиев за шеф на Районната прокуратура във Варна. След като бяха оправдани, Тошев първи осъди държавата да му плати 200 хил. лв. обезщетение. Сумата бе намалена на 80 хил. лв. от апелативния съд, но така или иначе данъкоплатците пак ще платят солено. Манасиев пък води дело за 500 хил. лв.
Новата лавина от дела, която може да се очаква, е срещу потърпевшите от Комисията за конфликт на интереси. Дело вече заведе Димана Ранкова, няма да е чудно и останалите тормозени и глобени "по поръчка" да предявят правата си.
МУДНОСТ
Пари за обезщетения текат и по специалния ред по Закона за съдебната власт за компенсиране на граждани и фирми, пострадали от забавено правосъдие. Преди броени дни правителството прехвърли допълнителни 137 054 лв. по бюджета на Министерството на правосъдието. Те са за изплащане на обезщетения през третото тримесечие на 2014 г. по сключени споразумения за нерешаване в разумен срок на граждански, административни и наказателни дела. Жалбите се приемат в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Проверката и произнасянето по заявленията става в 6-месечен срок.
Примерите за това как плащаме двойно за гафове на съдебната власт следват един след друг. Последният случай е присъденото наскоро обезщетение на бившия земеделски министър от времето на тройната коалиция - Валери Цветанов. Той беше обвиняем близо три години за замени на гори, но делото така и не влезе в съда. Сега той осъди прокуратурата да му плати 30 хил. лв. обезщетение. Абсурдното е, че заради същия казус Брюксел започна срещу България наказателна процедура заради неправомерна държавна помощ. Данъкоплатците са тройно ощетени - веднъж ще платят вредите на бившия обвиняем, втори път са на загуба от неизгодните сделки
и накрая ще покрият щетите и пред Брюксел
Ако не е в България, ще е в Страсбург - това е логиката, по която се развиват делата на всички жертви на тукашните власти. Например преди месец правителството си призна нарушенията при ареста на бившия военен министър Николай Цонев през 2010 г. и му предложи споразумение и 15 хил. евро обезщетение. Цонев ще бъде компенсиран заради унизителния арест, на който го подложи прокурорът Роман Василев, наричайки го "абсолютен престъпник" и карайки го да коленичи. Само че Василев вече не е шеф в прокуратурата, а и въобще не е прокурор. Навремето Висшия съдебен съвет го наказа само с порицание. По-късно той бе свален от ръководния си пост и пратен в специализираната прокуратура, където стоя няколко месеца и след това тихо и кротко напусна съдебната система със солидно обезщетение - пак от парите на данъкоплатците.
Цонев обаче на два пъти чу, че е невинен, чака се само решението на върховния съд, което би трябвало да сложи точка на тази история. Впрочем няма да е чудно, ако и другите двама оправдани - бившият главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов и съдията Петър Сантиров, заведат дела за обезщетение. Попов също претърпя унижения, а спецполицаите, които го задържаха, не пропуснаха да се снимат на дивана му. Тъжната истина е, че
подобни изцепки са нормални за българската реалност
А много удобно законът не предвижда регресни искове срещу изпълнителите им.
Този случай е емблематичен и поради факта, че според мотивите на съдия Иван Коев, който първи оправда Цонев, Сантиров и Попов, показанията на ключовия свидетел - днешния шеф на столичното следствие Петьо Петров, "влизат в противоречие с части от останалите доказателства, като на места се констатират откровени лъжи". Според съда очевидецът е бил "заинтересован от изхода на делото и крайно предубеден, осъществил е целенасочена и тенденциозна провокация към подкуп, целяща събирането на улики срещу подсъдимите".
Сходна бе и развръзката по делото срещу прокурорите Георги Манасиев и Боян Тошев. Двамата бяха задържани през април 2007 г. по дело за подкуп. Обвинението твърдеше, че Манасиев е предложил, а Тошев, който бе прокурор във върховната прокуратура, е приел подкуп, за да упражни влияние върху главния прокурор, който трябвало да внесе във Висшия съдебен съвет кандидатурата на Манасиев за шеф на Районната прокуратура във Варна. След като бяха оправдани, Тошев първи осъди държавата да му плати 200 хил. лв. обезщетение. Сумата бе намалена на 80 хил. лв. от апелативния съд, но така или иначе данъкоплатците пак ще платят солено. Манасиев пък води дело за 500 хил. лв.
Новата лавина от дела, която може да се очаква, е срещу потърпевшите от Комисията за конфликт на интереси. Дело вече заведе Димана Ранкова, няма да е чудно и останалите тормозени и глобени "по поръчка" да предявят правата си.
МУДНОСТ
Пари за обезщетения текат и по специалния ред по Закона за съдебната власт за компенсиране на граждани и фирми, пострадали от забавено правосъдие. Преди броени дни правителството прехвърли допълнителни 137 054 лв. по бюджета на Министерството на правосъдието. Те са за изплащане на обезщетения през третото тримесечие на 2014 г. по сключени споразумения за нерешаване в разумен срок на граждански, административни и наказателни дела. Жалбите се приемат в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Проверката и произнасянето по заявленията става в 6-месечен срок.
|
| Съдебно дело срещу бившия министър на земеделието Валери Цветанов нямаше, но той не пропусна да осъди прокуратурата за това, че беше разследван. |