Толкова приказки се издумаха за Корпоративна търговска банка (КТБ), многомилиардните дупки в актива, а оттам - и в капитала на банката, че нормалният човек е потресен от мащаба на очертаващия се финансов провал. И с право се пита тази ли е единствената проблемна банка и какво става в останалите трезори, щом считаната доскоро за успешна и най-бързо развиваща се българска банка КТБ за нищо време се срина от пиедестала "банка на годината" до обвинението, че е само една "пирамида". Е, нито едното, нито другото е вярно. Нито е била най-яката банка у нас,



нито е най-лошата банка на света,



както излиза от оценките на тройката одитори, че над 70% от кредитния портфейл на КТБ е чиста загуба. Не знам ще утеши ли това вложителите в КТБ, но минахме дъното: със сигурност вече сме чули най-лошите вести и най-мрачните думи за състоянието на банката. Фалитът е предизвестен, но ще видите, че не става дума за "пирамида", т.нар. "схема на Понци", и още в следващите дни ще се установи, че КТБ има субстанция, макар и недостатъчна да покрие всички вложени пари. Така е при всяка несъстоятелност, когато активите се ликвидират далеч под оптималната цена. Друга, но също толкова съмнителна утеха, е новината, че не сме сами във финансовите ни кошмари, а вече



цяла Европа е в стрес



след като Европейската централна банка (ЕЦБ) и т.нар. Европейски банков орган (ЕБО) публикуваха резултатите от прословутия "стрес тест" на системните банки в еврозоната и в целия Евросъюз. Стрес тестът е втори поред. И той като първия общоевропейски тест за кризисната устойчивост от 2010 г. трябваше да докаже, че големите европейски банки са стабилни и надеждни. И новият тест не успя, както и предишният, противно на официалния извод на ЕЦБ и ЕБО, че "повечето банки в еврозоната и ЕС са устойчиви и достатъчно капитализирани". Обратно на желаното, публикуваните резултати хвърлиха европейците в дълбок шок - на теста се проваля всяка пета банка от проверените (ЕЦБ - 25 от 130 банки в 18 страни от еврозоната + Литва, ЕБО - 24 от 123 банки във всички 28 страни от ЕС). Един колега, виенски банкер, обобщи стрес теста с думите "на маймуни ни направиха" (they fooled us all) и потвърди отдавнашните ми съмнения, че



стрест тестът е тежка глупост,



въведена от Базелския комитет на банковите регулатори през 1996 г.* и приложена след кризата от 2007-2009 г., уж за да успокои публиката. Защо да е глупост? Ами защото, ако резултатите от теста са лоши, само ще усилят страховете, а ако са добри, злите езици ще рекат, че банките не са били достатъчно стреснати. Така стана с "успешния" стрес тест на ЕЦБ от 2010 г. Критиците му намериха сто недостатъка, а най-сериозното възражение бе, че не е извършен преглед на качеството на активите (AQR). Е, за теста от 2014 г. цяла година одитори правиха "преглед на качеството", а "неблагоприятният сценарий" бе така утежнен, че според предварителния симулационен модел поне 10% от банките да пропаднат, щото тестът да е "кредибилен" - кой ще му вярва, ако всички банки излязат читави? И



вредният резултат настъпи:



откритието, че всяка пета от големите банки в еврозоната "се проваля", предизвиква истинска паника, падат акциите дори на банки, "издържали" теста - обаче с малко над "летвата" от 5.5% капиталова адекватност в стрес. В страните с най-лоши резултати (в Гърция и Кипър "пропадат" 3 от 4 тествани банки, в Италия - 9 от 21), клиентите вече търсят "сигурни" банки да бягат в чужбина. Най-зле стресната е най-старата банка в света (Банка дей Монте Паски ди Сиена), която отново бе включена на изкуствено държавно дишане и търси над 2 млрд. евро допълнителен капитал. Общият недостиг на капитал на тестваните банки излиза към 25 млрд. евро. Но песимистите пак тръбят, че стрес тестът дава твърде розов резултат. По две причини: първата - залага 1% годишна инфлация, макар че в еврозоната започва дефлация, а тя намалява доходите, утежнява плащането на заемите и влошава качеството на активите; втората - не се отчита ефектът на доминото, т.е. как фалитът на едни системни банки в стресовата ситуация ще повлияе на всяка друга тествана банка. Така накрая



никой не вярва на резултатите,



нито на бодряшките речи и анализи на същите пишман регулатори, които си вкараха автогола със стрес теста. То не е за вярване. Ето пример: ако приложим методиката на стрес теста върху данните от последния годишен отчет на КТБ, тя ще покаже суперрезултат. В България уж няма основания за тревога (освен че 2 от 29 банки чакат несъстоятелност до дни). Няма ни в списъка. Местните банки са толкова дребни в сравнение с европейските, че нито една не влиза в списъка от 123 банки на ЕБО. Но и четирите тествани гръцки банки работят у нас, от тях 3 са под минимума и ще им трябват нови близо 9 млрд. евро капитал. От общоевропейския стрес тест полза никаква,



ентусиазмът на "регулаторите"



и цялата усилена свръхрегулация на банките в ЕС само влошава състоянието им, срива доверието в тях, свива предлагането на кредит и така тика икономиката на съюза още по-дълбоко в тинята на депресията. При свитото днес до минимум кредитиране само от тестваните банки се искат 24.6 млрд. евро нов капитал. Колко капитал ще е нужен за всички банки да кредитират бъдещия икономически растеж в ЕС? Откъде? Дали суровите наредби спасяват банките от фалити, а вложителите и държавите - от загуби? Напорът на регулациите - все по-тежки, тромави и бюрократични - изтласква банките от пазара, прави ги негодни за посредник между спестителите и инвеститорите. Но пазарът не търпи вакуум, а търси и вече намира алтернативни кредитори.



---

* Важно е да уточним: самият метод на стрес теста не е измислен от "регулаторите", а се прилага в банките от няколко века насам - банката сама изчислява най-тежките сценарии, за да се предпази при неблагоприятни условия. Глупостта е идеята на регулаторите да се заставят банките да преминат общ "стандартизиран" стрес, а резултатите да се ползват за сравнителни цели и да се публикуват.