Визитка

Георги Стоев е завършил университета "Лувен" в Белгия, специалност законодателен и макроикономически анализ. Работил е в Института за пазарна икономика. В момента е управляващ собственик в Industry Watch - компания, специализирана в областта на инвестиционните консултации, макроикономическите и политическите анализи.



- Господин Стоев, как си обяснявате колебанията на управляващите за това да бъде ли оздравена КТБ, или не?

- Проблемът с КТБ ще се реши от само себе си, като банката фалира. Сега обаче въпросите са политически - дали сметката ще се плати от всички български данъкоплатци или от вложителите в банката. При първия сценарий държавата ще трябва да оздрави банката и да налее бюджетни средства в нея, като я национализира.

При втория сценарий Фондът за гарантиране на влоговете ще изплати малките депозити, но не и останалите. Няма вариант, при който загубите да се избегнат, защото те вече са направени. Така че избор по средата няма. Проблемът с КТБ е най-важното, което ще се случва в близко време. Какво ще решат управляващите, е от особено значение, нищо че то няма пряко отношение към реалния сектор на българската икономика. Това ще бъде сигнал към инвеститорите каква икономическа политика да очакват и дали да развиват бизнеса си, или да чакат по-добри времена.

Ако все пак банката бъде спасена с държавни пари, това би дало знак за сериозни рискове пред българския бюджет, макроикономическата стабилност и като цяло, пред фирмите. Ако обаче бъде взето решение тя да се фалира, мисля, че това би било стъпка в правилната посока.

Ако ГЕРБ като най-голямата политическа сила в момента реши да спаси банката, вероятно ще спечели няколко десетки гласа повече и те ще бъдат на тези хора, които имат много пари в банката. За сметка на това обаче те ще загубят няколко стотици хиляди гласа на останалите хора. Решението вероятно е трудно, защото е ясно, че има по-малки политически формации, които открито застават зад решението банката да бъде спасена с държавни пари.

- Как тълкувате завоя, който направи лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов по отношение на съвместното решение с ДПС за задължително оздравяване на КТБ с публични средства. В крайна сметка, в петък той се обяви против. В тази посока е и решението на депутатите.

- Моето усещане е, че мина достатъчно време за оценка на активите на банката. Оттук насетне не мисля, че може нещо технически да е проблем за решаване на казуса. Политизирането му обаче пречи и в известен смисъл удължи агонията. Но предполагам, че не можеше да избегнем това. В крайна сметка, това е и тест за самите политици.

- На този фон как Ви изглежда предложеното в друг проектозакон - на депутатите Делян Пеевски и Йордан Цонев - да отпадане банковата тайна и да бъдат публикувани имената на всички публични фигури с влогове или кредити?

- Отпадането на банковата тайна не решава по никакъв начин проблемите. Останалите банки също нямат нужда от такъв вид регулиране - те са добре капитализирани, с добра ликвидност. Като цяло банковата система у нас работи добре, затова такъв ход би могъл да се изтълкува като по-скоро като политическо отчаяние, отколкото като реално решение на проблема. Но това не е правилният ход.

- Има ли опасност за някои от банките у нас, чиито централи се провалиха на стрес тестовете, направени от ЕС?

- Не смятам, че това е проблем. Системата е стабилна. При най-негативния сценарий за фалит на някоя европейска банка не смятам, че това ще се отрази директно у нас. Имаме съвсем пресни примери в тази посока - например при българските банки с гръцко участие на капитали. Клоновете им у нас минаха през гръцката криза и тя, поне ако говорим за банките, не се отрази при нас. С две думи - няма опасност за българската банкова система.

- Казвате, че няма риск за банковата система. Но какво се случва с държавните финанси при този голям дефицит, който ще нарасне след актуализацията на бюджета?

- Проблемът на това правителство е, че най-вероятно то ще си отиде като едно от най-неуспешните правителства в българската история. Всяко служебно правителство е назначено с мандат да свърши някаква определена работа, то трябва да се грижи за финансите, но този кабинет се провали.

Доказателството за това е дефицитът, който правителството оставя в бюджета. Грешките му започнаха още в самото начало - то започна да пише закони и да мисли за промени, въпреки че те реално не зависят от него. Ако изобщо има някакъв положителен ефект от цялото законотворчество, в което силно се съмнявам, то това ще се отрази след време. Сега проблемът е драматичното увеличение на бюджетните разходи. Риск има и за бюджета за 2015 г. Този риск произтича от набъбването на българския държавен дълг.

Проблем за планирането ще бъде липсата на готовност финансовите пазари да са отворени към България. Решаването на проблемите минава единствено през балансирана бюджетна политика, през редуциране на разходите.

- Но военният министър Велизар Шаламанов дори предложи създаването на отделна държавна агенция, която да се занимава с продажбата на недвижими имоти...

- Това звучи като още разходи, а не като постъпления от тези продажби. Държавата няма нужда от поредната излишна структура. Ако все пак такава бъде създадена, то в такъв случай с какво ще се занимава Агенцията за приватизация?

- Как гледате на идеята за сливане на данъчните и митниците?

- Не съм убеден, че това е най-големият приоритет за решаване в момента. Ако от Министерство на финансите ви убеждават, че така ще увеличат приходите в бюджета, то това наистина показва политическа безизходица. Ако все пак това е решение, което цели оптимизиране на разходите на ведомствата, ще бъде много интересно да се запознаем с предварителния анализ на ползите от това решение.