Когато Димитър получава обаждане от световен гигант в ИТ индустрията с покана за интервю, не може да повярва. Той е бил без работа няколко години и вижда в предстоящия разговор възможност за ново начало и добра заплата. Очакванията се оправдават. Скоро той започва работа в голяма компания, която обслужва клиенти от далечна Канада. Чуждите езици, които Димитър владее, най-накрая започват да работят за него и го правят един от добрите служители в българския клон на конгломерата. Да, заплатата му е по-малка от тази на колегите му, които работят в Западна Европа, но за България тя е повече от добра. Осигуровките му са върху пълната заплата, няма пликове с пари, а социалният пакет и бонусите също си заслужават 8-те часа на слушалката. Никой не иска от него извънреден и неплатен труд, а ако все пак се наложи - всеки час допълнително се заплаща двойно.

Димитър работи в една от най-големите компании за изнесени услуги и нейното присъствие на българския пазар съвсем не е изненада. Но какво точно е аутсорсинг? "Това са изнесени услуги, говорим не само за колцентрове, но и за създаване на софтуер, ИТ приложения, графичен дизайн и други виртуални разработки", казва икономистът Георги Стоев от "Индъстри Уоч".

Бумът на изнесените услуги е резултат от



експанзията на подобни компании



на пазара у нас. В последно време България се е превърнала в притегателен център за изнесените услуги и процеси и дори е на първо място в Европа и на девето в света по конкурентни условия и служители. Бизнесът расте, като регистрира двуцифрени темпове през последните четири години. Нещо повече - анализаторите от "Индъстри Уоч" изчисляват, че приходите от аутсорсинг се равняват на над 1 милиард евро годишно.

"Бизнесът е концентриран основно в София, което донякъде изолира останалите градове, а те определено имат потенциал", казва председателят на Българската аутсорсинг асоциация Стефан Бумов. Той е генерален директор на най-голямата българска компания за изнесени процеси - "Софика Груп", за която работят над 800 служители.

Оценки на "Индъстри Уоч" потвърждават казаното от него - оказва се, че в столицата работят над 85% от всички заети в сектора. Затова експертите и бизнесът се опитват да развият и други зони с потенциал. Засега първата спирка е Пловдив. Там има около 45 500 студенти, които владеят чужди езици и биха могли да започнат работа в някоя от фирмите за изнесени услуги. Нещо повече - около 38 000 студенти говорят един език, около 6000 - два, а



1500 владеят повече от два чужди езика



Най-популярен е английският, следван от немски, руски и френски език.

"Очакваният ръст на работните места е между 100 и 150% през следващите 5 години", пресмята Бумов. И откроява и други градове с потенциал. "Такива места са най-вече градовете с университети - Бургас, Варна, Благоевград, Велико Търново, Свищов и др.", обяснява той. За да се развие бизнесът обаче, трябват условия. Средната възраст на заетите в тази сфера е 25-30 години. Сред тях вече има и много чужденци. "Говорим за млади хора, които учат или имат семейства и деца. Те искат достъпност - да могат да запишат децата си на градина, да има къде да паркират без проблем и вечер да могат да излязат навън. Затова и нощният живот е важен - театри, галерии, барове, места за хранене", казва Бумов.

Но как ще отговори на критиките, че кол центровете и изнесените услуги са далече от производството и на практика не се създава никакъв продукт? "Това определено не е вярно. Вижте - компютрите са нашите машини, а софтуерът и виртуалните услуги са нашето производство. Това, че не може да се види или пипне, не означава, че не произвеждаме нищо", контрира Бумов.

И докато аутсорсингът все повече се развива в Пловдив, където въпреки различията си бизнес и община са намерили начин да работят заедно и да привличат големи компании, то в част от останалите населени места въпросът съвсем не стои така. "Говорили сме с много общини, но не навсякъде срещаме разбиране и интерес към идеите ни", продължава Бумов.

"Имали сме места, на които дори не знаят какво е изнесена услуга, а на други директно ни казват -



ние тук аутсорсинг няма да развиваме",



разказва шефът на асоциацията. Проблемът според него е, че местните власти не си дават сметка, че бизнесът е изцяло на светло - плаща редовно заплати, данъци, осигуровки. Проблем е и намирането на големи сгради, в които да се разположат служителите.

А какво дава държавата в замяна? "Да, в Закона за насърчаване на инвестициите е заложена мярка, която предвижда държавата да поема част от осигуровките на наетите, когато те са много на брой и получават висока заплата", обяснява шефът на Агенцията за инвестиции Светослав Младенов. По думите му обаче към момента сравнително малък брой фирми са се ориентирали към тази възможност.

Стефан Бумов признава, че бизнесът среща и проблеми. Според него, за да се запази тази експанзия на пазара у нас, е нужно гъвкаво законодателство за наемане на служители и



модерно образование в техническите специалности



На същото мнение са и от "Индъстри Уоч", според които в момента обучението и методите на преподаване са архаични и едва 10-15% от завършилите студенти са "специалисти на адекватно ниво". Затова се налага част от фирмите да организират допълнителни курсове, обучения, семинари... Но ако това донякъде е фирмена политика, то наемането на хора на гъвкаво работно време у нас е повече от трудно. "Трудовото законодателство е една от пречките за развитие. То ни ограничава да наемаме служители на гъвкаво работно време и, от друга страна, да отворим трудовия си пазар към хора, които са от държави извън ЕС. Това трябва да се промени", смята Бумов.

Иначе може да звучи и парадоксално, но центровете са привлекателни и за млади европейци. Това важи особено за хора от страни в криза от южната част на континента, както и за такива, чиито родни езици са по-слабо разпространени. За тях компаниите дават и допълнителни бонуси, включително и поемане на разходите по преместването у нас.

Две години след започването си в голямата компания Димитър е доволен от работата си в аутсорсинг центъра, въпреки че не смята да работи там "до пенсия". Възможностите, които получава там, обаче го карат да бъде лоялен към компанията и поне засега да не търси нови шансове за развитие извън фирмата си. Плановете му са насочени изцяло към израстването в световния конгломерат. За тези 2 години работа той е успял да се изкачи няколко нива по-нагоре. "Работата си е работа навсякъде. Важното е и ти, и фирмата, в която си, да сте доволни от това, че сте заедно", обобщава той.