Представата за силния водач, който оправя страната с воля, решителност и "со малце кьотек" отдавна запленява въображението на немалка част от недоволните от родната политическа действителност. Само един пример - леко стряскащо социологическо изследване по проект "Граждански дебат за промяна" от тази година установи, че според 34% от българите е по-добре въобще да нямаме парламент, а само лидер, който бързо да разрешава проблемите в страната. Около 52% са склонни на по-мек вариант - да се намалят правомощията на Народното събрание и да се засили президентската власт. При всички случаи имаме налице мощна група избиратели, които нямат нищо против една по-здрава ръка да върти кормилото на държавата.

Родните популисти отдавна надушиха електоралния потенциал в тези настроения. Мина времето обаче, когато някой амбициозен политик можеше пряко да се възползва от тях.



Бойко Борисов ги изстиска докрай



и с неговото управление си отиде и напълно компрометираната идея за т.нар. месианство в политиката. Все още обаче се намират заобиколни пътища, по които да бъдат експлоатирани подобни настроения. Вместо да се представят като кандидат-фюрери, мнозина нашенски политици усвоиха по-елегантния подход да лансират политики, заети от "силни политически мъже" в чужбина като руския президент Владимир Путин, бившия му венецуелски колега Уго Чавес и най-вече унгарския премиер Виктор Орбан.

Последният се оказа особено мощен извор на вдъхновение, при това не само защото неговата страна е малка, бедна, посткомунистическа държава в Източна Европа, също като България. А и заради това, че него - лидер на партия - членка на ЕНП, го движи същата смес от народняшки социализъм и национализъм, която е основен идеологически двигател на българските популистки партии. Примерите в това отношение са много. Скоро след като дойде на власт през 2010 г., Орбан започна реализирането на мащабна програма на откупуване на бивша държавна собственост в сектори "от жизнена важност за нацията" като енергетиката и транспорта. През 2012 г. национализира и частното пенсионно осигуряване. Следващата година на два пъти задължи доставчиците на комунални услуги да намалят с по 10 на сто цените на тока, газа и парното. Разбра се с Русия да му построи два нови блока в унгарската АЕЦ "Пакш", както и да подкрепи газопровода "Южен поток". Редовно скача на Брюксел да не му се бърка във вътрешните работи. Промени местната конституция, изпълвайки я с противоречиви податки за християнската вяра, традиционното семейство, отечеството и други консервативни ценности. И не на последно място - през юли т.г. прогласи в своя реч, че Унгария ще следва модела на "нелибералната демокрация" по примера на Русия, Китай, Индия и Турция, предизвиквайки стонове на удоволствие сред десните хардлайнери в Европа. В същото време конституционните изменения и други инициативи като удивителната идея за данък върху интернет трафика му носеха главоболия у дома заради многохилядните протести в Будапеща.



Цялата тази активна дейност намери силен отглас



сред по-малките партии у нас, както и сред новопоявилите се политически формации, които отчаяно търсеха нещо, което да им помогне да се разграничат от "партиите на статуквото". И Орбан им даде наготово рецептата - национализации, вихрено патриотарство, по-ниски цени на тока, здрава ръка в управлението, репчене на Брюксел и международен съюз срещу империалистическия Запад - все в името на народа и националния интерес. Първи я усвои вождът на "Атака" Волен Сидеров. През април дори посети Будапеща по повод победата на Орбановата партия ФИДЕС на парламентарните избори, за да връчи на новия си кумир (след Уго Чавес) превод на своя "План срещу колониалното робство", който, по собствените му признания, почти напълно съвпада с програмата на управляващите в Унгария. Нямаше как да остане по-назад и бившият партньор и настоящ отявлен враг на Сидеров - Валери Симеонов. "Орбан си гледа интересите на Унгария и хич не му пука за нищо останало - така трябва да бъдем и ние", похвали той унгарския премиер неотдавна. Абсолютно единомислие демонстрира и сегашният му съюзник в парламента - лидерът на ВМРО-БНД Красимир Каракачанов. "Орбан отиде да говори с руснаците, решава енергийните проблеми на Унгария и въобще не го интересува какво ще кажат разни еврочиновници. А тук всевъзможни папагали, повечето с червено потекло, ми се правят на по-големи католици от папата. В икономиката няма Изток-Запад, има интереси", обяви преди време Воеводата, забравяйки (или незнаейки), че самият Орбан е бил секретар в младежката комунистическа организация на гимназията си.

Разпрострелият се върху целия политически спектър лидер на ББЦ Николай Бареков също откри в унгарския популист пример за собствената си бъдеща политическа деятелност. "Орбан е великолепен модел.



Ние също сме за силна социална политика,



отстояване на националните интереси, разграждане на монополите", редеше предизборно бившият журналист. Добра дума за унгарския премиер намери дори експрезидентът и лидер на АБВ Георги Първанов: "Много интересен е примерът на премиера Виктор Орбан, който излезе и каза пред Брюксел по отношение на ядрената енергетика: "Това е национален въпрос, ние ще правим това, което смятаме за необходимо и което ни гарантира сигурността".

Само че всичко това си остава поредната политическа парлама. Големите партии разчитат на по-префинена реторика, за да подмамват избирателите си, а и стегнатата юзда, наложена им от западните им партньори, ги удържа от залитания в неправилната посока. Но малките формации могат да си позволят да жонглират както си искат с Орбановите политики. Особено като знаят, че никога няма да им се наложи да ги прилагат, след като формално няма да присъстват във властта.