В програмната декларация на правителството четем, че то е проевропейско и реформаторско и си поставя амбициозни цели във всички направления. Въпросът е доколко програмната декларация ще бъде изпълнена със съдържание или ще остане само пожелателен документ.



Има ли приоритети?



От теорията, а и от българската практика знаем, че когато едно правителство си постави твърде много приоритети, то реално не си поставя никакви приоритети и е малко вероятно да постигне нещо особено. Не е реалистично да има 17 страници с приоритети и да се смята, че те ще бъдат реализирани. А точно това представлява в момента програмната декларация.

Спомняме си първите седем години на усвояване на еврофондовете (което с мъка сега завършваме), когато всичко беше приоритет, а еврофондовете бяха разпилени по всички министерства - по-скоро като допълнителна взаимоспомагателна касичка, отколкото като възможност за постигане на сериозен ефект. Резултатът е повече от плачевен - не просто има трудности с усвояването на средствата, но дори там, където се усвояват, трудно може да се установи някакъв видим ефект. Разпиляването и липсата на приоритети води до малък ефект.

Същото е и при политическата програма. Едно правителство има ограничени финансови, политически и времеви възможности. Ако започне твърде много неща наведнъж, няма да успее да завърши нито едно докрай. Затова правителството трябва да си определи няколко приоритета, иначе просто няма как да е успешно.



Реформи срещу неизбежни мерки



В много сектори има кризисна ситуация, което означава, че правителството неизбежно ще трябва да предприеме спешни стабилизационни мерки. Но спешните мерки не са реформи. Трябва да се прави разлика между стабилизация, което е краткосрочна цел за избягване на крах, и реформите, които преследват дългосрочни цели като икономически растеж и развитие.

Неизбежно правителството ще трябва бързо да актуализира бюджета за 2014 г. Причината е, че приходите са заложени на нереалистично високо ниво и не се събират, докато разходите са увеличени и се харчат дори в по-големи размери от заложеното. Ще трябва да се попълни дупката между приходи и разходи, което означава вземане на нови дългове (алтернативата е да затворим държавата за 2 месеца, което българските политици едва ли ще направят).

Актуализацията е спешна мярка, но не е реформа. Реформа би било МВР и здравната каса да променят начина си на действие, така че никога да не се стига повече до подобни дефицити и източване. Реформа би било да се премахнат начините за заобикаляне на данъците и акцизите, така че събираемостта да се повиши. Тук вече може да се коментира поставянето на измервателни уреди на производителите на акцизни стоки, приемането на закон за трансферното ценообразуване, слагане на ПОС терминали в повече търговски обекти и т.н. Такива промени в програмата засега няма.



Същото се отнася и до бюджет 2015



Заради огромния бюджетен дефицит през 2014 г. (свръхдефицит над европейските изисквания) догодина неизбежно бюджетът трябва да предприеме корективни мерки и да ограничи дефицита и задлъжняването. Това е стабилизационна мярка и тя е полезна, но не е реформа. За да кажем, че бюджетът за 2015 г. е реформаторски, ще се изисква нещо съвсем друго - промени в структурата и начина на харчене, така че с по-малко средства да се постигнат по-добри публични услуги и насърчаване на икономиката.

Бюджет 2015 ще бъде реформаторски, ако изостави счетоводния подход и се вгледа в динамичните икономически ефекти. Вместо постоянното вдигане на минималните прагове, което убива работни места, трябва минималните прагове да се намалят в слаборазвитите региони и в проблемните сектори, за да се насърчи заетостта (което от своя страна ще има позитивен ефект върху бюджета). Вместо постоянното бърникане из пенсионната система на парче, трябва да се приемат автоматични правила за определяне на пенсионната възраст според продължителността на труда и състоянието на пенсионния фонд (както е в Швеция). Вместо раздаване на пари на калпак по-добре е да се насърчат само тези министерства, които правят радикални промени и които реално прилагат програмното бюджетиране и оценяват ефекта от разходните програми. Да, обаче у нас най-често става обратното -



най-неефективните и нереформираните министерства винаги получават много пари



Енергетиката е другият горещ картоф, който неизбежно ще бъде под общественото внимание и който ще изисква стабилизационни мерки. И тук обаче има разлика между стабилизационни мерки и реформи. Много хора от енергийните среди казват, че решението на проблемите е вдигане на цената на тока. Но това не е реформа, защото не ни гарантира, че в бъдеще няма да се случат същите проблеми, които имаме и сега. Напротив, механичното вдигане на цената на тока ще улесни безобразията в системата. Реформата е нещо съвсем различно - това е либерализация на енергетиката, премахване на дългосрочните договори и непазарните цени. Само това ще гарантира, че в бъдеще няма да имаме нови безумно скъпи проекти за соларни паркове или централи тип "Белене" (съществуващите дългосрочни договори също трябва да се преразгледат и премахнат както в другите европейски страни).

Казусът с КТБ е отново спешен въпрос, който ще изисква мерки. След 4 декември трябва да се изплатят гарантираните влогове. Ако Иван Искров си подаде оставката, парламентът ще трябва да избере нов управител на БНБ. Вероятно ще бъде сменен и шефът на банковия надзор след провала с надзора над КТБ. Но това са кадрови промени. Реформа ще е да се промени начинът на действие на надзора, така че да не се повтаря проблем като "аферата КТБ". Важно е също да се променят процедурите, така че да се съберат по-голяма част от кредитите на КТБ (вкл. промяна на правилата за цесии).

В програмната декларация на правителството се казва, че ще има "политическо решение за включване на България в Европейския банков надзор". Забележете промяната -



преди се говореше за "незабавно влизане", а сега за "политическо решение"



Причината е проста: както и при Шенген, българското желание за влизане в общия банков надзор не гарантира влизане. Влизането не просто изисква огромна подготвителна работа, но е необходимо и съгласието на отсрещната страна. Нека да припомним, че всяко решение на надзора (бил той и европейски) се обжалва в български съд.

Европейската централна банка прати одитори в 130 големи банки и те откриха лоши кредити за 140 милиарда евро. В нито една страна работата на одиторите и размерът на лошите кредити не беше поставена под съмнение, нито пък е имало заплахи и медийни атаки срещу тях. В България одитори от същите международни компании и работещи по същия стандарт откриха 4.2 милиарда лева лоши кредити в КТБ, но бяха охулени от всякакви заинтересовани кръгове, а БНБ беше заплашена със съд. При тази ситуация ЕЦБ ще проследи много внимателно разрешаването на казуса с КТБ, решенията на българските съдилища и съответните реформи, преди да се осмели да влиза в досег с местната среда. Затова и не може да се очаква бързо влизане в Единния банков надзор.

Изборът между спешни стабилизационни мерки и дългосрочни реформи почти винаги е в полза на първите. Когато ножът опре до кокала, всички осъзнават, че нещо трябва да се направи, за да се закрепи положението. Това "закрепване" обаче реално е запазване на статуквото - нещата не се променят на структурно ниво, което пречи на страната да се развива и да се измъкне от капана на бедността.

Въпреки всичко аз не бих отписал с лека ръка шансовете на правителството да бръкне поне в някои проблемни теми. Съвсем наскоро парламентът категорично отряза претенциите за спасяване на КТБ с милиарди от бюджета. Защо да не направи същото и с други "черни дупки" за бюджетните пари, включително енергетиката, МВР, железниците, здравната каса, търговията с акцизни стоки? През следващите няколко месеца ще установим дали има надежда за такъв пробив, или ще продължим да бъдем единствената страна, в която хората се оплакват от реформите, въпреки че реформи няма.