Републиканците отбелязаха голяма победа на изборите през 2014 г. Те спечелиха мнозинство в Сената и си осигуриха места в Камарата на представителите. Постигнаха го, без да се изместят вдясно, а използвайки леви идеи и стандарти. Не говоря за гей браковете, за които те отстъпиха, или за противозачатъчните, за които се договориха неофициално. Става въпрос за ядрото на либералната идея - икономическа равнопоставеност.

Ето някои от темите, които републиканците ползваха за тазгодишната си кампания за губернаторските избори.

1. Бедност. Политическите противници отделиха много време за обсъждането на нови работни места, икономически растеж и други съвкупни числа, които се движат в правилната посока. Републиканците се концентрираха предимно върху хората от дъното. От Калифорния до Джорджия и Вирджиния те насочваха вниманието към високите нива на бедност.

2. Малцинствата. Републиканците също така обърнаха голямо внимание и на тъмнокожите и други уязвими етнически групи. В Луизиана техният кандидат Роб Манес посочи, че "безработицата сред тъмнокожите младежи е три пъти по-голяма, отколкото сред останалите социални групи." В Джорджия губернаторът републиканец Нейтън Дийл подчерта успехите на държавата за намаляването на броя на чернокожите в затворите.

3. Равно заплащане. Републиканците бяха проучили как плащат в контролираните от демократи щати на служителите мъже и жени. Всеки демократ, който заплаща по-малко на жените служители, беше изобличен. Републиканците използваха тази тактика в поне пет щата: Колорадо, Илинойс, Луизиана, Ню Хемпшир и Орегон.

4. Медианен доход. Това не е класическият усреднен доход в една страна, а представлява ниво на доход, което разделя домакинствата на две - половината са над средното ниво, другата половина са под чертата. Един от най-добрите начини да се осветли неравенството е като се измерва именно той. Републиканците заковаха с тази фраза от Орегон до Арканзас, Джорджия и Кънектикът. "През последните няколко години медианният доход на домакинствата е намалял с над $4000" заяви Кори Гарднър, кандидатът на републиканците за Сената от Колорадо. "Всъщност



заплатите на средната класа са се задържали



на едно и също ниво от 1999 г."

5. Реална безработица. Докато представителите на демократите се хвалеха с намалените нива на безработица, републиканците посочиха, че тези цифри пренебрегват и не отчитат хората, които са толкова обезкуражени, че са спрели да си търсят работа. Голямата стара партия изрази тази гледна точка в Арканзас, Колорадо, Джорджия, Кентъки, Орегон и Вирджиния. Дан Съливан, кандидатът на партията за Сената от Аляска, формулира аргумента така: "Ние виждаме по-ниските нива на безработица, но те не се дължат на откриването на повече работни места. Дължат се на факта, че все повече американци напускат пазара на труда. Нивото на безработица спада, когато хората спрат да си търсят работа. В момента броят на хора, оттеглили се от пазара на труда, е най-голям от 70-те години насам."

6. Подценена квалификация. Няколко републиканци и либертарианци повдигнаха този въпрос - от Монтана до Джорджия и Вирджиния. "Половината от хората, които работят в този щат, са в действителност с по-висока квалификация, но вероятно получават по-ниски заплати", забеляза Джеф Джонсън, номиниран от републиканците за губернатор от Минесота.



Очаквате да чуете такива неща от демократи или може би социалисти,



не от заклети републиканци.

7. Почасова Америка. Кевин Уейд, кандидат за сенатор на републиканците в Делауеър, порица "разделянето на Америка на две Америки. Америка на пълно работно време и Америка на непълно работно време". Той посочи, че почти всички нови работни места, създадени през юни, са на непълно работно време. И други републиканци изтъкнаха същото - от Луизиана до Южна Каролина и до Мейн.

8. Капацитетът за преминаване в по-висока социална група. Рик Снайдър, губернатор републиканец от Мичиган, прие това като фокус на програмите си за образование и обучение на работното място. Грег Орман, независимият кандидат за Сената от Канзас, пък го постави в центъра на социалната си платформа. Джонсън го издигна като основно послание в Минесота. И във Вирджиния кандидатът на републиканците за Сената Ед Гилеспи започваше всеки дебат с него. "Страхувам се, че ние губим този вид икономически възможности", каза Гилеспи.

9. Неравенство в доходите. Джеймс Ланкфорд, кандидат на републиканците за Сената в Оклахома, откри дебата, като обяви: "Имаме неравенство в доходите. Имаме много въпроси, с които трябва да се справим като нация. За нас е важно, че ние всъщност вземаме тези неща сериозно и... работим заедно, за да намерим реални резултати". Ланкфорд прогнозира, че консервативните решения ще свършат най-добра работа, но прие либералната дефиниция на проблема.

10. Труд срещу капитал. Моника Уеби, кандидат за Сената от щата Орегон, се оплака, че "Уолстрийт никога не е бил толкова добре", докато "нашите доходи на семейства от средната класа са спаднали с $3000 за една година." Републиканецът Бил Касиди, кандидатиращ се за Сената от Луизиана, възрази, че "различията в доходите са се увеличили", защото докато акционерите правят пари, онези с най-ниските доходи губят. Републиканецът Том Котън, който се кандидатира за Сената от щата Арканзас, изрази същото мнение: "Ако си изкарвате прехраната от активи или инвестиции, акции или облигации - онези топ 5% от всички, които имат доходи, вие сте окей. Вашият доход расте. Но ако си изкарвате прехраната с работа, ако вашият труд е средството, за да сложите храна на масата си, вашите доходи спадат."

Можете да очаквате да чуете такива неща от демократите или може би от социалистите. Но Уеби, Касиди и Котън са републиканци.

11. Минимална работна заплата. Много републиканци рият с копито по този въпрос, но други одобряват увеличенията на определената минимална заплата. Списъкът включва Аса Хъчинсън в Арканзас, Брус Раунер в Илинойс, Шели Мур Капито в Западна Вирджиния и Чарли Бейкър в Масачузетс.

12. Данъчен кредит върху дохода. Някои републиканци като Бейкър Гарднър и сенатор Мич Макконъл от Кентъки препоръчват тази субсидия за работниците с ниски заплати. Макконъл го нарече



"по-добър начин, насочен към хората с ниски доходи",



които се нуждаят от помощ.

13. Прогресивно данъчно облагане. Богатите плащат повече данъци, така че те се възползват най-много от антиданъчното отношение на Републиканската партия. Но на тези избори републиканците се насочиха към данъците, които засягат обикновените хора. Toм Тилис, кандидат на републиканците за Сената от Северна Каролина, се оплаква постоянно, че опонентът му налага данък върху продажбите, който "вреди на бедните и работещи семейства, повече от всеки друг." Том Корбет, губернаторът на Пенсилвания, изрази същото мнение. В Масачузетс Бейкър разкритикува демократите, че повишават данъците за газ, комунални такси, както и ежедневните такси за регистрация, всички, удрящи по средната класа. В Илинойс Брус Раунер каза, че данъците върху продажбите трябва да са насочени към "услуги, които са повече ориентирани към бизнеса, отколкото към работещите семейства с ниски доходи." В Арканзас Хъчинсън ориентира програмата си за намаляване на данъчното бреме към хора, които печелят $75 000 или по-малко. Някои републиканци и либертарианците, включително губернаторът от дясното крило Сам Браунбак от Канзас, призовават за премахване на данъците върху доходите на хората с ниски доходи.

Не,



републиканците не са станали либерали



Те все още мразят данъците и обвиняват за всичко лошо президента Обама, неговата здравна реформа "Обамакеър" и раздутото правителство. Но фокусирането на вниманието им върху стагнацията в заплащането и класовата стратификация е отражение на икономическия и политическия климат в страната. Но републиканците не бива да забравят, че на следващите избори и те ще бъдат съдени по медианния доход, заплащането на жените и безработицата сред чернокожите. Ще трябва да мислят за нивото на бедността, данъчното бреме за хората с ниски доходи и нарастващата пропаст между инвеститорите и трудещите се. Ако това са наистина важните неща за обществото, а не просто начин за разделение в Конгреса, то това е и знак за посоката, в която се движи Америка.