:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 619
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
Културна дискусия

Битката за символите на България

Защо паметниците все още разединяват българите и предизвикват бурни страсти на приемане и отхвърляне?
Снимка: БГНЕС
Димитър Бочев, дългогодишен приятел и колега на Марков, обясни закъснялото построяване на паметника с "печалната истина, че българинът винаги е страдал от недостиг на чувство за историчност".
"Скитникът" най-сетне се завърна в София. "Скитник" е кодовото име на писателя-дисидент Георги Марков, дадено му от комунистическата ДС. Церемонията по откриването на негов паметник на столичния площад "Журналист" беше почетена от бившите президенти на България Жельо Желев и Петър Стоянов, а настоящият държавен глава Росен Плевнелиев припомни в словото си, че есетата на публициста, излъчвани по "вражеските", радиостанции ББС, Дойче Веле и Свободна Европа "освобождавали духовно българите още преди рухването на комунистическия режим". Димитър Бочев, дългогодишен приятел и колега на Марков, обясни закъснялото построяване на паметника с "печалната истина, че българинът винаги е страдал от недостиг на чувство за историчност". А спонсорът на монумента д-р Георги Лазаров, призна, че ако София е откажела издигането на статуя на Георги Марков, той е смятал да я постави на моста Ватерло в Лондон, на мястото, на което през 1978 година комунистическите тайни служби извършват атентат срещу Марков.



Инерция на неприязънта



Омразата към най-отявления критик на живковия режим всъщност никога не е стихвала сред бившите български комунисти. Депутатът от Реформаторския блок Вили Лилков, който беше и доскорошен заместник-председател на Столичния общински съвет /СОС/, си спомня трудно приетото решение за издигането на монумента и силната съпротивата на съветниците от левицата. "Държането на тези колеги беше направо цинично, те обвиняваха писателя в какво ли не, включително, че е бил агент на ДС, което не е вярно", разказва общинарят. В дните на изграждането на паметника вестник "Дума" дори съобщи за надигащи се протести сред жителите на кв."Лозенец", които не били съгласни с това, на някогашния площад с името на партизанката "Йорданка Чанкова", преименуван след 1989-та на площад "Журналист", да стърчи двуметровата фигура на Георги Марков. Според "възмутените" жители на квартала дисидентът бил "приближен до Тодор Живков, с неясно агентурно битие и неизяснено докрай убийство, за което дори англичаните признали, че няма никакъв "български чадър". А сега "огромният" паметник щял да "нарушава драстично ландшафта на мястото и вида на китната малка градинка".



Унищожаване на символите



Парадоксално е, че четвърт век след демократичните промени в България разправиите около историческите монументи не спират. Някои са възхвалявани, но повечето са обругавани, боядисвани, цапани с надписи, сваляни и издигани отново. В подножието им постоянно се извършват поклонения и антипоклонения, кипят страсти, бликат емоции, водят се бурни полемики и спорове. С какво тези мълчаливи символи от миналото продължават да вълнуват хората?

Скулпторът проф. Велислав Минеков, преподавател в софийската Художествена академия, смята, че много от известните паметници олицетворяват фалшифицираната или съмнителна българска история. "Да не забравяме, че в периода до 1989 г. се е създавала монументална продукция, която е трябвало да промени миналото, да внуши на българите и света, че преди 9 септември 1944-та е имало титанична партизанска съпротива, да убеди поколенията, че комунистическата идея е прекрасна и тя трябва да се развива. Нека си спомним как пред бюстовете на обикновени, според днешното разбиране терористи, пионерчета бяха длъжни да поставят цветя, а партийни активисти да стоят на почетна стража с оръжие в ръка", припомня професорът. Той прави и паралел със Закона за денацификация в Германия след края на Втората световна война, поставил под забрана голяма част от нацисткото художествено наследство - филми, музика, произведения на изкуството. Целта на победителите е била да бъдат прекъснати всякакви носталгични опити за връщане към хитлеристкото минало и затова днес все още могат да се видят празни постаменти на нацистки паметници, чиито фигури са свалени след войната. "Това е част от човешката история. Подобни неща са се случвали в Древна Гърция, в Римската империя - непоносимите за хората монументи са били унищожавани. Може да се съжалява за някои творби, дело на големи майстори, но след като са били политически несъвместими за времето си, те са се оказвали нежелани", обобщава скулпторът.

Депутатът Вили Лилков също смята, че повечето паметници в България са политически, поради което те разделят хората и подлежат на преосмисляне: "Нужно е да четем историята си внимателно и безпристрастно, за да можем да даваме вярна оценка на събитията и личностите в нея. Иначе се натрупват представи, разбирания, вярвания, понякога и митове, които се материализират в един или друг паметник. Проблемът ще изчезне след точния прочит на фактите от миналото и то от поколения, които не са толкова тежко обременени политически", смята Вили Лилков.



Снимки за спомен



Спороветете около монументите от българското минало обаче не спират. Паметникът на Съветската армия продължава да е под силен обществен натиск за неговото премахване, а скулптурните групи около него "вдъхновяват" уличните художници за живописни изяви. Дните на грозните останки от монумента "1300 години България" пред НДК изглеждат преброени, а на тяхно място е възможно отново да се появят разрушените през 70-те години паметни плочи на софийските I-ви и VI-ти полкове. След като пред входа на най-големия столичен парк навремето имаше фигури на Сталин и бюст на Брежнев, там най-сетне бе поставен барелеф на цар Борис III, чието име градината носи. А какво може да хрумне на софиянци в бъдеще не е ясно.

Така или иначе, освен до фигурата на сатирика Радой Ралин пред някогашното кино "Изток" и до приседналите писатели Пенчо и Рачо Славейкови на едноименния площад, гражданите вече могат да се снимат за спомен и пред металния Георги Марков: ироничният изгнаник, който въпреки комунистическия режим, тайно е мечтаел да се върне в родината си само за няколко часа, за да зърне отново родителите си и поне за малко да прескочи до Клуба на писателите.

29
2988
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
29
 Видими 
12 Ноември 2014 20:06
Бре, тоя Минеков, много ги разбира нещата за пред ДВ...

Но инак тук - Веждито с музея си е виновен!

Как пък никой в тия времена на патологична логорея не послуша дяда си Симо.
Право велеше човекът на своите на бъдат господари на мълчанието - щото оно е злато, ама в тия необезпечени дигитални времена, всички се мятат на биткойните...
12 Ноември 2014 20:10
Георги Марков заслужава паметник. Не личността на писателя отблъсква хората от поставянето му, а крясъците на субектите, които се присламчват, за да бъдат забелязани, като превръщат и най-добрия замисъл за почитането му в "мероприятие".
И преди, и сега хората се отвращават от празнословието и наглата суета, не оставящи никакво място за истинско - добро или лошо, но искрено - отношение към личностите и символите на България
12 Ноември 2014 20:32
Добре...
Има паметник,към него нека има и текста на едно писмоНатисни тук да бъде изписано с големи букви,белки го прочетат повече хора.
Ама нямаааа...както е TORаджийския лаф..

ПП Благодаря на форумеца ,който даде линка,сега не намирам кой е .
ПП А г-н Папакочев ще коментира ли дереджето в DW сега, дошла ли демокрацията там ,или който пописва по правата линия папка и т.н.?
12 Ноември 2014 22:01
След толкова дъвкане и предъвкване на историята на Георги Марков едва ли вече някой го интересува чак толкова! Инсталираха му паметник, чата пат ще му слагат цветя.. като на паметниците на П Д Петков и Гео Милев.. и да се приключва с това дъвкане!
12 Ноември 2014 22:12
Ма защо така има паметници на разните концлагери като Бухенвалд, а няма на Скравена, Белене, а? Защо фалшивите крадливи демократи пръснаха огромен държавен ресурс за да премахнат Мавзолея? Защо няма паметник на бай Илия Минев, а има на Тодор Живков? Защо няма паметник на Дойче веле, още ли сме в Студената война, или се готви гореща, а?
12 Ноември 2014 22:15
Да, правилно , пройчо, стига си дъвкал, че бая пръскаш слюнки.
12 Ноември 2014 22:49
а кога ли пред паметника на американските летци ще се
"вдъхновяват" уличните художници за живописни изяви.
12 Ноември 2014 23:10
Ех, тази пуста памет. Ако няма паметници, няма да я има и паметта.
12 Ноември 2014 23:11
Колко ли улични "еколози" ще се вдъхновят от количеството скраб, криещо се в един паметник?
12 Ноември 2014 23:17
Четох, четох и пак не разбрах. Аз СЕГА мога ли да вапцам на Георги Марков гащите пембе или не мога. Съдия Тодорова? Ваша чест? Вас да попитам? Или без да питам да грабам кофата и баданарката? А?
12 Ноември 2014 23:50
Случаят "Георги Марков-български чадър" е елементарен и аналогичен на атентата срещу папата. Нещастният писател и агент е идеален обект за подобна провокация на английските служби. Винаги си задавайте въпросът: кому е изгодно? Отговорът в този случай е очевиден. Дали заслужава паметник? Твърдо не! Има много по-заслужили и писатели и дисиденти, чийто имена са почти забравени, а никой не им издига паметници. Само заради нескопосаната легенда за чадъра да се прави паметник на площад "Йорданка Чанкова"- "Журналист"? Е, не е сериозно.
12 Ноември 2014 23:56
Извинявам се за повторното включване, но писалият горния разказ дори не знае чие име носи т.н. "Борисова градина" или още "Парк на свободата".
13 Ноември 2014 02:34
някогашния площад с името на партизанката "Йорданка Чанкова"
Името "Чанков" беше забранено от кумира на задунайските племена в България - "Тато" им.
Така че площадът се казваше "Йорданка Николова".
13 Ноември 2014 03:03
Името "Чанков" беше забранено от кумира на задунайските племена в България - "Тато" им.
Така че площадът се казваше "Йорданка Николова".

Във времената на демократичния социализъм "Йорданка Николова" стана "Йорданка Чанкова"
13 Ноември 2014 03:06
Винаги си задавайте въпросът: кому е изгодно? Отговорът в този случай е очевиден. Дали заслужава паметник? Твърдо не!

Елементарен опит за манипулиране, чрез който произволно престъпление може да се припише на врага.
Там е работата че комунистическите власти имаха съвсем очевиден интерес да избиват избягалите противници на режима, особено по-гласовитите, за да всяват страх сред съмишлениците им в България и в чужбина.
13 Ноември 2014 06:59
В общината, видите ли имало много спорове, ама накрая решили! Да ви напомня ли, че Слави искаше да строи паметник на Аспарух, но въпреки характера си на булдозер, не успя да получи разрешение?
13 Ноември 2014 07:58
Няма ли да чуем, как невръсното чавдарче Роско, с риск за живота си се хвърлил върху стрелящия с чадър и за малко да спаси Георги Марков.
Радвам се, че има негов паметник и тия дни ще отида да го видя.
13 Ноември 2014 08:42
На бай Илия Минев има паметник в град Септември.
13 Ноември 2014 09:18
Заслужил си е човека!

Сега пък се чудя на колко ли места по света следва да се издигнат паметници на убити от британските спец-служби!

13 Ноември 2014 09:56
приближен до Тодор Живков, с неясно агентурно битие и неизяснено докрай убийство, за което дори англичаните признали, че няма никакъв "български чадър"

Факт.
13 Ноември 2014 10:00
Във времената на демократичния социализъм "Йорданка Николова" стана "Йорданка Чанкова"

Обратно, племенен вожд.
Удареният Орел е прав - беше Чанкова, после стана Николова.
13 Ноември 2014 10:48
Мишо Константинов
13 Ноември 2014 08:42
На бай Илия Минев има паметник в град Септември

Бъдете здрави!
13 Ноември 2014 10:58
Пенчо и Рачо Славейкови

Некой може ли да ми каже кой е тоя Рачо Славейков!?!?!
Щото аз се сещам за един Петко, ама за Рачо?!?!
То имаше едни Рачо на средата на Етъра в Габрово, ама не знам дали е Славейков?
Викат му просто Рачо Ковача!
13 Ноември 2014 11:21
Принципно не трябва да се издигат паметници на хора, за които в обществеото има разделение, както и да се разрушават паметници на такива хора. Добре е такива паметници да не се издигат докато не мине доста време след смъртта на даден човек, за да се избистри в обществото отношението към него. Това разбира се не означава, че след време отново няма да се промени отношението към този човек и паметника му и някои да искат да го събарят. Примерно, след не много време, когато циганския и турския етнос станат доминиращи в България, може да бъдат съборени паметниците на хората участвали в борбата срещу турското робство или писали за него - Левски, Ботев, Вазов, .... В случая е ясно, че този паметник няма място на площад Йорданка Чанкова - Йорданка Николова - Журналист ...
13 Ноември 2014 11:23
Папакочев, Папакочев, с тоя Рачо Славейков, поприседнал на площада си...
Рече Рачо капитана
да преплува океана
с параход, ...с параход
Рече Рачо капитана
да преплува океана
с параход, ...с параход
13 Ноември 2014 11:54
Папакочев нарочно е написал Рачо, за да научим името на бащата на Петко Славейков (дядо Рачо Казанджията), а покрай него и името на Петко Рачов Славейков и да не го забравяме.
13 Ноември 2014 12:28
А "Площад Славейков", сигурно им е племенник?!
Симо Цара, нали ги изкара братя!
13 Ноември 2014 14:10
В краката на паметника на Р.Ралин има котарак. Защо в краката на паметника на Г.Марков няма таралежчета. Ето това е въпроса, както е казал Шекспир.
13 Ноември 2014 15:04
В краката на Радой Ралин има не котарак, а "коти".
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД