Може ли работник да иска от работодател пари, ако напусне без предизвестие? Разбрах, че имало такива случаи. А в кои случаи може обратно - работникът да дължи обезщетение, дори когато работодателят го е уволнил без предизвестие?

М.Ш., София



Действително има случаи, при които не само има прекратяване без предизвестие, но и този, който е бил активен, може дори да вземе и обезщетение. Кодексът на труда (КТ) дори предвижда специален раздел в тази посока.

Така според чл. 221 в някои от случаите, в които има прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя, се дължи и обезщетение. Става дума за две хипотези. Едната е, когато работодател забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по КТ или по общественото осигуряване. Другата пък, когато работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение, освен в случаите, когато има право да извърши такива промени. Тук влизат и случаите, когато работодател "не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор или установени с нормативен акт". В тези случаи работникът първо има право да прекрати без предизвестие. А след това и да претендира за обезщетение. В тези случаи работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.

Определено КТ обаче предвижда и обратната хипотеза. Така има правило, според което при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение. То пак е в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.

Нещо повече. Същото правило се прилага и когато работникът или служителят бъде уволнен поради осъждане за престъпление, което съставлява и нарушение на трудовите задължения.

Законодателят определя, че действителните вреди по всички тези хипотези се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за определено време. Така например, когато работникът има право на обезщетение, то е за времето, през което е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение. При хипотезите, в които работодател трябва да получи обезщетение, то е за времето, през което той е останал без работник или служител за същата работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение.

Иначе, в тази си част КТ предвижда и още няколко хипотези на получаване на обезщетение. Това са например случаи на уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни. Същото е положението и при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност. Както и когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност. Тогава работникът има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок.