"Около 3.20 ч. в полицията е получен сигнал, че на адрес в столичния кв. "Редута" е задържан мъж, който разбивал мазета. На място изпратените полицейски служители заварили в безпомощно състояние 33-годишен мъж, известен на полицията за кражби, грабежи и нанасяне на телесна повреда. Извиканият на място медицински екип констатирал смъртта му. По първоначални данни малко преди 3.20 часа жители на блока чули шум в мазето и един от мъжете слязъл по стълбите да види какво става. Там заварил неканения гост, спречкали се, в стълкновението непознатият бил ранен. Мъжът, живеещ на адреса, е задържан".

Тази сценка, разказана официално от МВР, се разигра само преди няколко дни в София и само за часове изкара на показ отново темата за неизбежната отбрана и докъде са нейните предели, до които едно убийство не е престъпление, а допуснато от закона безнаказано умъртвяване на друг човек.

Веднага след това започнаха и дебатите дали крадецът си го е заслужавал, защо сега в затвора ще лежи собственикът, достатъчно ли е, ако някой бъде хванат да рови из мазетата, после да може да бъде убиван и какви ли не още законови и морални дилеми.

Репортажните камери на телевизиите заснеха съседите да обясняват, че хората там много често са обирани, както и дежурното, че те не са чули нищо във въпросната вечер. В същото време обаче те коментираха, че



може би всеки би постъпил по същия начин



и по никакъв начин не го обвиняват.

Камерите засякоха основно хора, според които законовата наредба трябва да се промени така, че да се защитава неприкосновеността на личната собственост и действията на собственика, когато той отстоява своето право да защити имуществото си.

"Винаги, когато те нападат, си длъжен да ползваш нож, защото това е начинът да се спасиш. Когато срещу теб има опасен човек, категорично имаш право да се защитаваш", обяви в коментар веднага след случката и адвокат Марин Марковски. Нещо повече. Той обяви и още: "Тук обаче има един детайл - може да защитаваш не само себе си, а и правата си, в това число и правото на частна собственост".

Междувременно бе лансирана и версията, че мъртвият се е опитвал да краде и е бил въоръжен с нож и отвертка. Това пък даде основание на Марковски да твърди, че "истината ще бъде намерена, защото имало достатъчно доказателства, вкл. и кръв, и ако тя е на т.нар. убиец, значи крадецът го е ръгал с отверката, с която е разполагал". "Когато срещу теб има опасен човек, който иска да те малтретира, ти имаш право на неизбежна отбрана. Ако искаш да го задържиш, не се водиш нападател и престъпник, въпреки че има труп, който ти си произвел", смята адвокатът.

Изобщо не е трудно човек да се досети, че колкото и да не е ясна още напълно фактическата обстановка, то



масово хората ще са на страната на собственика



Времената са такива, че действително рамките на неизбежната отбрана се раздуват до безспорни висоти в коментарите на хората и дори на специалисти в материята. И случай като сегашния в столичния "Редута" са винаги добре дошли. В същото време обаче законодателството по темата със сигурност не е толкова изчистено, колкото се смята обичайно.

Защото това, че става дума за една определено взривоопасна тема, която се пали по всеки повод и може да гръмне във всеки един момент, е достатъчно да припомним случая с влизането в сила на 5-годишната присъда на иконописеца Йордан Опиц.Той бе признат за виновен за извършване на две престъпления - убийство по чл. 115 от Наказателния кодекс и незаконно държане на оръжие. Всичко се разигра на 7 февруари 2007 г. до кооперацията, в която живее Опиц. Тогава той застрелва Мариян Янчев с газов пистолет, който стрелял с по-големи сачми. Според Опиц това станало в условията на неизбежна отбрана, защото младежът бил крадец и имал отвертка в ръката. Той тръгнал да бяга и иконописецът, който има ателие в сградата, го прострелял. Младежът се оказва застрелян в гръб и умира на няколкостотин метра от кооперацията.

Именно покрай този случай се появиха цели кръгове, които предлагаха, внасяха, настояваха за това да паднат всички ограничения пред защитата на имуществото. Дори тогава се появиха политически сили - СДС, "Атака", ВМРО, и запредлагаха всякакви варианти, които да освободят хората да се защитават и да стрелят в общи линии винаги, когато решат, че някой напада тях или имота им. Тогавашният премиер Бойко Борисов дори даде да се разбере, че би сложил едно рамо на едно голямо разширение на кръга на неизбежната отбрана.

"Моето мнение е, ако може да се подразбере - който влезе там, да си носи последствията, каквито и да са те. Без да го казвам на глас, съм готов, ако влезе в парламента, да го подкрепя, това ми е виждането", обяви той на въпрос как да се овладее развилнялата се престъпност, при която са убивани възрастни мъже за 10 лв. и шише ракия, а пък възрастни жени са изнасилвани от изверги по селата. Той на няколко пъти подчерта, че е на страната на неприкосновената частна собственост



и е "за" употребата на всичко възможно от гражданите, които



са станали обект на нападение в дома им. Затова и определено има добра почва, от която определено може да поникнат законодателни промени, които дори може и да минат през парламента.

Така или иначе, тезата за неизбежната отбрана и в случая "Редута", и при Опиц определено разтегля границите й. Защото хората с пълно основание твърдят, че им е писнало да бъдат обирани по няколко пъти и нито един път кражбите не са разкрити и нищо не им е възстановено, че няма правосъдие, че са хиляди неразкритите престъпления. Че дори и да хванат крадците, никога не ги съдят и те се разхождат на свобода и пак крадат. Че полицията е абсолютно безсилна - специално в домовите кражби. И ще са прави. И трудно някой с ръка на сърцето - и от МВР, и от прокуратурата, и от съда, могат да го оспорят. Защото само за една година има по 60 000, че и повече хиляди неразкрити престъпления - основно домови кражби. И така е години наред.

Няма спор, че цивилизацията предполага правораздаването да се върши само от държавата чрез нейните органи - от полицията, през следствието, прокуратурата и накрая съда. Има случи обаче, когато същата тази държава чрез други свои институции - като например парламента, разпорежда, че и други може да раздават правосъдие, и то какво. Неизбежната отбрана е именно един от тях. Като в Наказателния кодекс е записано, че когато е действано в нейния кръг, то и съответното лице, дори и да е убило, се приема, че не подлежи на наказание.

Според НК



не се считат за престъпления, каквито и да е действия, включително и причиняването на смърт,



когато се защитават от "непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго". Законът казва, че нанесените вреди трябва да са в "рамките на необходимите предели". Както и че превишаване на тези вреди има, "когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението".

И тук започват тълкуванията, съдебната практика, четенето по много противоречив начин на законите и живота.

Така или иначе, българският законодател е сравнително либерален и разрешава дадено лице да не бъде съдено, дори и ако тези необходими предели са надскочени. Още от 1982 г. в НК има текст, според който не се наказва лице, "когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение". През 1997 г. депутатите записаха в НК и още няколко хипотези за ненаказване. Бе предвидено, че независимо от характера и опасността на защита, няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана, ако например нападението е от две или повече лица или пък нападателят е въоръжен. Същото се отнасяше и ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище, вилен имот или стопански обект, както и ако е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средство или подвижен железопътен състав. Добавено бе и че неизбежна отбрана има, ако нападението



е извършено нощем или ако то не може да бъде отблъснато по друг начин



На практика това разширяваше неизбежната отбрана практически безгранично. С решение на Конституционния съд от същата година обаче с различни мотиви бяха обявени за противоречащи на основния закон и отменени няколко от положенията. Премахнати бяха ситуациите с две и повече лица, с въоръжения, с нападението в превозно средство и нощното нападение. Както и думите "вилен имот или стопански обект". И на практика останаха само случаите, когато нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище или пък не е могло да бъде отблъснато по друг начин. Както и вече споменатите "уплаха или смущение".

Конституционния съд бе на път да обяви за противоречаща на основния закон дори и тази хипотеза - за проникването в жилището. Гласовете на 12-членния КС се разделиха точно на две - 6 на 6. А за да се вземе решение, трябват 7 гласа. Така и тази норма остана и действа и в момента в Наказателния кодекс. Тогава 6 от конституционните съдии защитаваха тезата, че има достатъчно варианти на проникване в жилище, включително заплахи, изтезания, които да аргументират възможност за отнемане на живот. Както и че неприкосновеността на жилището е също много силен принцип. Те даваха пример с Наказателния кодекс на щата Ню Йорк, според който



"защитата е правомерна и няма явно несъответствие с нападението, ако



нападателят е убит в дома на отбраняващия се, посягайки на неприкосновеността на жилището му, на неговата личност или имущество".

Други 6 конституционни съдии обаче обосноваваха тезата, че необходимите предели са много важен признак и като се допуска възможността да се убива при всяко проникване в жилище, може да се стигне и до крайности. Така или иначе, надделя първата теза и въпросният текст остана. Той обаче важи за жилището, което е много конкретно понятие в българските условия, където огромната част от хората живеят в блокове и жилище е само апартаментът им.

По онова време прокуратурата се обяви против разширяването на неизбежната отбрана. Според тях това"създава опасност от саморазправа и частно правосъдие". И още - че "от една страна, промените са добри за бабаитите с много пари, които ще злоупотребяват хладнокръвно с правото на неизбежна отбрана, убивайки заради дреболии". А от друга - тези изменения са "лоши за всички онези граждани, които добросъвестно ще упражняват правото си на неизбежна отбрана" и за "тях по-често ще се оказва, че не са спазили пределите и трябва да плащат до края на живота си за това, че са се противопоставили на вагабонти", твърдеше още държавното обвинение.

Всъщност тези думи са само красноречив пример колко сериозен е проблемът с института на неизбежната отбрана. Като сложим и примера с разделянето на КС и на обществото и на много противоречивата съдебна практика, то е повече от очевидно, че наистина може би е необходим сериозен дебат за това докъде трябва да се простират пределите на неизбежната отбрана. И всичко да е ясно и простичко разписано. От къде до къде.