- Г-н Абаджиев, има консенсус да се отложи изплащането на ранните пенсии от професионалните фондове за хората, работещи тежък труд. Появиха се законопроекти за отлагане с 2 и 3 години. Какъв е разумният срок?

- Смятам, че по-правилният термин е удължаване на срока за изплащане на пенсиите по стария начин, тоест от НОИ. Технологичното време за законови промени не стига поради конкретната ситуацията у нас - нов парламент, ново правителство и т.н. Това е истинската причина, а не липса на средства в професионалните пенсионни фондове (ППФ). Във фондовете има толкова пари, колкото са внесени, плюс доходността, която не е малка. И сега натрупаните средства в индивидуалните партиди на осигурените лица се прехвърлят в НОИ, когато се пенсионират, и той изплаща съответната пенсия. Що се отнася до удължаването на срока на действие на досегашния ред, ние го приемаме.

Пенсионноосигурителните дружества имат готовността и желанието да започнат изплащането на пенсиите за хората, родени след 31 декември 1959 г. - да са се осигурявали 10 г. за първа и 15 г. за втора категория труд в ППФ. Смятам, че реален срок да започнем да плащаме е от 2016 - 2017 г. Изплащането на пенсиите от фондовете ще даде възможност на осигурените да се ползват от някои предимства, дори да получават по-голяма пенсия от тази, която биха взели от НОИ, да получават пенсии над "тавана", да получават периодично актуализиране на пенсията си на база на доходността на фонда. Още нещо - средствата, изплащани от тях, няма да тежат на бюджета на НОИ. Във времето те ще се увеличават, а това означава, че тежестта върху НОИ ще намалява.

- Според данните са натрупани средно по 2994 лв. на човек.

- Това е така, но тези данни не отразяват реално и в дълбочина нещата. Те говорят само как относително растат натрупванията. За последните 9 месеца те са нараснали с над 14%. Твърде големи са обаче разликите в индивидуалните партиди. Но така или иначе натрупванията растат и това е добра тенденция. Към края на деветмесечието в професионалните фондове има натрупани около 750 млн. лв. вноски плюс доходност. Те са в индивидуалните сметки на осигурените 252 хиляди лица.

- Кой е най-удачният вариант за хората с осигурителен стаж преди или след 2000 г. с невнасяни през цялото време осигуровки?

- Вариантите, които се обсъждат са три. За хората, които имат натрупаните години осигуряване в професионални фондове след 2000 г. (10 г. и 15 г.), пенсиите да се изплащат от тези фондове. На тези, на които не им достига сумата в партидата, за да получат определената от НОИ пенсия на базата на натрупаните права, да плащат заедно фондовете и институтът. Тоест фондовете да плащат съответната срочна пенсия за 8 или 3 г. на базата на натрупването, а разликата до реалния размер да идва от НОИ. След като изтече срокът на срочната пенсия, продължава да плаща само НОИ. Вторият вариант е с лека разновидност. Когато човек е изпълнил условията и неговата сума позволява да получава пенсия, равна или по-голяма на тази, изчислена от НОИ на базата на правата, тя да се изплаща от фондовете. Ако е по-малка, да се плаща само от НОИ, а фондовете му превеждат натрупаните суми в индивидуалните партиди, както е досега. За хората без натрупаните необходими години осигуряване и при двата горепосочени варианта фондовете ще продължат да превеждат средствата от съответните партиди на НОИ и пенсиите ще се изплащат само от него. По изчисления на НОИ през 2029 г. вече ще има реални условия за изплащане на ранните пенсии само от фондовете.

Трябва да отбележа, че и сега ППФ извършват значителни плащания към осигурените в тях лица. Те не са само събирачи на вноски, не са само касички. От 2002 до 30 септември т.г. трите вида пенсионни фондове са начислили и изплатили суми за около 700 млн. лв. Най-много са от доброволните фондове - 626 млн., а от ППФ - 25 млн. за целия период.

- Възможно ли е да има ощетени хора от това, че от 1 януари ще им плаща НОИ, а не вие?

- Да, теоретично. Това се отнася за тези, които биха получили равна или по-голяма пенсия от фондовете в сравнение с изчислената от НОИ на базата на техните пенсионни права. На този етап това ще бъдат малко случаи. С времето и нарастването на натрупванията те ще се увеличават.

- Говори се за още едно замразяване на всички стъпки за промени и реформи в пенсионната система.

- Смятам, че в повечето случаи замразяванията (а те са временни) нанасят повече вреди, отколкото ползи. Руши се доверието на хората - това е най-голямата щета. Трябва да се направят дългосрочни взаимосвързани промени. И хората да знаят колко години им остават до пенсиониране, дори точната година на пенсиониране, конкретните условия и поне приблизителния размер на бъдещата пенсия и т.н. За допълнителните капиталови фондове този проблем не стои. Всеки осигурен в тях може да узнае, а дори и да планира с голямо приближение размера на своята бъдеща пенсия.

- Беше предложено през 2017 г. вноската за задължителното допълнително осигуряване в универсалните фондове да се вдигне само с един процент до 6%, а не с два до 7%, както е според закона в момента. Съгласни ли сте?

- Това е един от вариантите за промяна в размера на вноските, предложен от консултативния съвет. Не мога да кажа, че това е най-удачният вариант, имайки предвид интереса на осигурените лица. Първоначално, започвайки от 2%, през 2001 г. се предвиждаше тази вноска да расте до 5% само за пет години, а това продължи около десет години. Ще бъде добре, ако вноската стане 7% - както е записано в закона, защото голяма част хората, родени след 31 декември 1959 г., ще започнат да получават пенсии от УПФ през 2023 -2025 г. Те ще имат време да натрупат повече средства в индивидуалните си партиди и по тази начин да постигнат по-голяма допълнителна пенсия. Така общият пенсионен доход също ще се увеличи и по този начин натискът върху първия стълб ще бъде по-слаб.

Ясно е, че предстои сериозен дебат не само за размера на вноската и времето на нейната промяна, но и за това откъде ще дойде евентуалното й увеличение. Илюзия е, че държавното осигуряване може само да реши проблемите с доходите от пенсии и повишаването на коефициента на заместване на трудовия доход, получаван преди пенсиониране. И това се отнася не само за нашата страна. Навсякъде държавните разходопокривни системи имат проблеми, свързани с демографията, и т.н. И у нас проблемите сега са преди всичко в първия стълб - финансовата стабилност, възрастта за пенсиониране, размера на осигурителните вноски, инвалидните и ранните пенсии, неприсъщите за НОИ плащания и т.н. Те трябва да бъдат решени и тогава колата да се тегли едновременно от трите стълба на пенсионната система - разходопокривното обществено осигуряване, капиталовите задължителни и доброволните фондове.

- В какво инвестират пенсионните фондове?

- Средствата в трите фонда приближават вече 8 млрд. лв. и те са в индивидуалните партиди на повече от 4 милиона осигурени. Ако разгледате инвестиционните портфейли на тези фондове, ще видите, че 30% от средствата са в акции, права и дялове, в дългови ценни книжа - 40%, и т.н. Техните портфейли са диверсифицирани в рамките на инвестиционните инструменти, определени в закона. На този етап резултатът от тази основна за дружества дейност е повече от добър. Но и тук има какво да се желае в стратегически план. И сега голяма част от средствата на пенсионните фондове се инвестират в икономиката на страната, но това трябва да стане още по-осезаемо и целенасочено.

- Как виждате развитието на допълнителното пенсионно осигуряване и какво трябва да се прави в това отношение?

- Досегашната дейност на допълнителните пенсионни фондове е успешна. Но е достигнат етапът, когато трябва да се създават условия за нейното усъвършенстване, за въвеждане на иновации, осигуряващи нейното по-нататъшно развитие.

- Като мултифондовете?

- Да, това е едно от желаните и необходими нововъведения. Въвеждането на мултифондовете се отлага вече 7-8 години. Първоначалната стратегия беше още от 2010 г. да ги въведем първо в доброволните фондове, а след това в задължителните. Само че изпуснахме това време. Сега виждането, включително и на КФН, е да ги въведем едновременно. Искаме да въведем три фонда - агресивен, балансиран и консервативен. Това съществува в много страни. Мултифондовете дават възможност хората да участват в управлението на парите си. Хората на 5-6 години преди пенсиониране задължително трябва да са само в консервативни фондове, за да е по-сигурно. По-младите хора могат да разпределят парите си и в трите фонда - да сложат малко в агресивен за по-голяма доходност. Те могат да рискуват и да наваксат, ако се случи нещо.

- Но те ще носят и отговорността, ако загубят?

- Да. Това е нож с две остриета. Но пък други хора казват, че ги ограничаваме, защото сега търсим голяма сигурност. На хората трябва да им се разясни рискът. Не бива да ощетяваме тези, които искат да преценяват и да си управляват средствата с по-голяма лихва. Отговорността не пада и от фондовете.

- От над 4 млн. осигурени българи общо в трите фонда колко според вас имат финансовата култура, за да изберат и преценят?

- Който не може да избере или не иска, си остава в балансиран фонд - както сега де факто са всички. Ако си служебно разпределен, също отиваш първо в балансиран фонд. Всеки лев, постъпил във фонда, който е самостоятелно юридическо дружество, на петия ден трябва да бъде инвестиран. Сега средната доходност за всички фондове е около 6%-7% - двойно по-голяма от лихвите на банките. В закона е определено - в задължителните фондове УПФ и ППФ 100% от получената доходност от инвестициите им се връщат по индивидуалните партиди. При доброволните фондове методът е друг - най-малко 90% се връщат, а до 10% отиват като такса за управление.