На 15 октомври всяка година Оксфорд затваря вратата на кандидатстудентската кампания за следващата академична година. В едно от най-престижните висши училища на света, естествено, не се влиза лесно. Тестове, есета, препоръки - всичко това се взема предвид при оценяването на кандидатите. Но за тях може би най-трудното препятствие е интервюто.

За интервюто в Оксфорд и ексцентричните професори, които го провеждат, се носят легенди. "Може ли плужекът да мисли?", "Колко самолета прелитат в момента над Оксфорд?", "Каква е формата на яйцето?"... са само някои от въпросите, които се разменят като анекдоти сред цвета на академичната младеж.

"Академичното интервю е изцяло ново преживяване за повечето кандидат-студенти, затова искаме да покажем какво точно представлява то, за да няма младежи, които се отказват само заради него", обяснява Самина Кан, директор по приема в бакалавърските програми на Оксфорд. В този жанр не става дума да се рецитира наученото до този момент - предназначението му е да даде възможност на кандидата да покаже истинските си способности и потенциал. С други думи, от младежите се иска да приложат знанията си в разрешаването на нови задачи, които хем са предизвикателство за тях, хем им позволяват да блеснат. Интервюто е академичен разговор по дадена тема между професор и кандидат, каквото - веднъж приети да следват - студентите имат всяка седмица.

Противно на славата им, повечето интервюта въобще не включват странни и произволни въпроси, казва Самина Кан. Ако например младежът кандидатства математика, най-вероятно ще получи логическа задача. Често на изпитвания се дава откъс от текст или пък картина, върху които да се разсъждава. От университета съветват кандидатът да построи отговора си, започвайки от най-очевидните неща и оттам да предприеме дискусия, вместо да търси скрит смисъл или някакъв прекомерно софистициран отговор. Въпросите често започват от добре позната територия и след това се прехвърлят върху непознати за кандидатите области, които те със сигурност не са изучавали. Тук вече се въвежда нов материал или идеи, които са изцяло академични по фокус.

Най-просто казано, изпитващият професор иска да види как разсъждава кандидат-студентът и как реагира на нови идеи. Периодично университетът се опитва да разсее страховете, като пуска материали с примерни въпроси с разяснения от професорите, които са ги измислили. Предлагаме ви тазгодишната колекция.



История

Изпитващ: Стивън Тък, Пемброук колидж



"Колко от миналото можеш да преброиш?"



Това очевидно е въпрос за кандидати, които са учили математика в 12-и и 13-и клас (13-и клас е последната година на средното образование във Великобритания, която до края на тази година е по желание, а от следващата година - задължителна). За тези, които са учили литература, въпросът би могъл да бъде преформулиран така: "Какво може да ни каже литературата за миналото, което историческите източници не биха могли?" и т.н.

Въпросът цели да покаже силните страни на кандидата - винаги се стремим към това, но дава и възможност да се види дали той умее да отнася историята към други предмети. Последното е сериозно предизвикателство, като се има предвид, че в училище предметите почти винаги се учат отделно.

Тук нашата тема са всички въпроси около историческите свидетелства. За кои периоди, места и аспекти от миналото имаме достъпна информация? Когато не разполагаме с такава, можем ли да я съберем, или поне да направим приблизителна оценка? Ако да, как? Ако пък имаме информация, как преценяваме дали тя е достоверна? Изчерпателна ли е? Може ли да е подвеждаща - целенасочено или пък неволно? След това можем да пристъпим към въпроса за стойността на статистическите данни в дадена тема, която са изучавали - например селскостопанските добиви в средновековна Европа, престъпността в индустриална Англия или печалбите от робството в Америка, - и оттам да разсъждаваме за това какви източници биха били необходими, за да добием представа за миналото.

Разбира се, голяма част от интервюто ще бъде посветена на задълбочена дискусия за нещата, които кандидатите са учили по история - тук не става дума просто за екстравагантни въпроси.



Биология

Изпитващ: Оуен Люис, Брейзноуз колидж



"Защо някои хабитати пораждат по-голямо биоразнообразие от други?"



Този въпрос подтиква студентите да разсъждават кое е общото между хабитати като джунглата и кораловите рифове. Често общите неща или връзки могат да ни помогнат да установим механизмите, които стоят зад дадено явление. Например, кандидатът може да изтъкне, че джунглите и кораловите рифове често се срещат в топли страни в близост до екватора. Най-добрият отговор ще се опита да разплете кое е това в топлия климат и близостта с екватора, което позволява множество растения и животни да се развият и да виреят заедно. Дали тук се появяват повече нови видове, или пък по-трудно изчезват съществуващите? Щом кандидатът си изработи достоверна хипотеза, аз обикновено го питам как би я тествал, каква информация му е нужна.



Експериментална психология

Изпитващ: Ник Юнг, Юнивърсити колидж



"Според един експеримент говорещите уелски помнят по-трудно телефонни номера от говорещите английски. Защо?"



Този въпрос никога не би бил зададен самостоятелно, извън контекст. Той обикновено е част от набор въпроси, които задавам на кандидатите, след като им представя анализ на експеримент, изследващ първичната памет на хора от Англия и Уелс. Ключовият момент тук е, че числата се пишат различно и са по-дълги на уелски, отколкото на английски, а се оказва, че паметта (и аритметиката) зависи от това колко лесно се произнасят думите. Надявам се, че кандидатът ще открие тази зависимост, но интервюто е построено така, че ако не успее да види този недостатък на експеримента, ще му помогна с насочващи въпроси. Този простичък въпрос би могъл да предизвика интересна дискусия за ролята на езика при другите познавателни умения, например паметта и смятането. Иначе въпросът нарочно е замислен като провокация с надеждата, че ще разбие на пух и прах евентуална интуиция у кандидата, че уелсците са по-глупави от англичаните.



История на изкуството

Изпитващ: Джералдин Джонсън, Крайст Чърч колидж



"Позната ли ви е тази картина?"



Това е единственият въпрос на нашето интервю, чийто верен отговор е "не". Ако случайно кандидатът каже "да", сменяме картината. Целта ни не е да го изпитваме какво знае или не знае за дадено произведение. В повечето случаи той дори не е изучавал история на изкуството. Вместо това искаме да видим как той се отнася към образ, който не е виждал по-рано. Искаме да видим какви въпроси ще породи този образ у него: от какво е направен, какво изобразява, какъв размер е, с каква цел е бил създаден, как можем да опитаме да установим кога е създаден и от кого...

Тук не търсим "верен" отговор, а процес на разсъждение върху картина, която кандидатът вижда за първи път. Имали сме младежи, които бъркат с няколко века и цели континенти произхода на картината, но пък показват впечатляващ потенциал с въпросите, които задават. Така се надяваме, че интервюто ще прилича повече на наръчник за двупосочен разговор, отколкото на упражнение в питане и отговаряне.