Тези избори дадоха един огромен урок на партии и политици. Ще видим на следващите дали са го научили. Урокът е, че трябва да бъдат по-толерантни, умерени, диалогични и обрани в изказа с политическите противници. Изисква го не общият идеал за утвърждаване на доброто по света, а реалната българска политика. Бъдещето наистина е на коалициите, най-вероятно и на честите избори. Ако лютите обиди и клетви продължат с пълна сила ("този е мафиот", "никога с онзи"), както беше преди последната изборна кампания, то тази истерия окончателно ще съсипе българския избирател.

Новото парламентарно мнозинство и правителството имат много кусури, повечето ще личат занапред. Но един се отличава на старта, един е този, който дискредитира властта в зародиш - прегръдката между непримирими уж врагове. Това е измамата, че Х иска да събаря Y от власт, а пък после я дели заедно с него. Лъжата. Сега Реформаторският блок (РБ), Патриотичният фронт (ПФ) и АБВ имат огромен проблем със себе си (собствените гласоподаватели), за да оправдаят "историческия компромис". Трудно им е, а щетите щяха да са доста по-малко, ако преди изборите подхождаха по-умерено и толерантно.

Това не значи, че не трябва да се критикуват, да не търсят политически сблъсък. Напротив - следва да демонстрират алтернатива, но



без да горят мостове,



защото винаги се налага, показва го животът, да минеш по тях. Това значи, че Радан Кънев не трябваше да казва сто пъти "никога с Бойко премиер", ПФ да обявява Борисов за мафиот, АБВ да сочи ГЕРБ и БСП за най-големи опоненти (ден след вота формацията на Първанов искаше коалицията между двете със свое участие). Значи още да се забравят изрази като "извиване на ръце", "престъпник по душа", "мутра", както и да се сложи край на убийствено глупавите документи с клетвени фронтови линии (като прословутата декларация на РБ "не" на кабинет начело с Борисов"). Означава да спрат и обиди от рода на "пияното Мише". Големият политически талант в публичното говорене не е гаменски да хокаш опонента в геройска клетвена поза, а да артикулираш алтернатива, сочейки постижими пътища за постигане, без лъжа. Всичките клетви и вричания не биха били лоши, ако бяха спазвани. Но не са. А че нямаше да бъдат, е било винаги ясно.

Целият този разговор всъщност е колкото политически, толкова и експертен - какво да се говори публично; с какви думи, как. Предизвикателство е и за съветниците зад кадър на публичните фигури. Непопулярните коалиции са неизбежни в следващите години, всички трябва да се съобразят с тази реалност. Всъщност, ясно е защо се лъже на килограм - колкото по-гръмка е лъжата, толкова повече са бюлетините в урната; ще му мислим после, друга лъжа ще дойде. Но принципът "дума година храни" не е честен. Не говори за висока класа на говорещите и "експертите" край тях. Той още повече изпразва политиката откъм съдържание и обезверява хората. Почтеността изисква



належащите компромиси да бъдат очертани



ясно предварително, прозрачно да бъдат оповестявани границите на желаното и възможното, а елементарната култура допуска само умерен тон. Конкретно за РБ, който днес е най-много атакуван заради "прегръдката с дявола", това значеше ГЕРБ да не бъдат поставяни зад демаркационната линия. Достатъчно бе като цел да се афишира изхвърляне на БСП и ДПС от властта. Толкова ли бе трудно?

Урокът изисква и още една промяна в политическото поведение - не чертаене на разделителни линии, от които няма да се отстъпи (БСП обяви 12 такива), а търсене на общи, които могат да са основа за обединение. Дори сега, колкото и насипни и нищоказващи да са предизборните програми, колкото и голяма да бе истерията, предварително се видяха общи виждания по конкретни въпроси - ГЕРБ и ПФ заедно бяха записали в програмите си социални помощи да се дават до трето дете, прекият избор на съдии бе еднакво желан от РБ и АБВ; РБ искаха закон за фалит на физическите лица, подобно на БСП и ДПС преди време. Но глъч, бабаитлък и



ултиматуми с пистолет върху слепоочието



попречиха да се видят, да се гради прозрачно неизбежният консенсус. Умният бъдещ политик няма да копае окопи - той ще снижи октавите в публичното противопоставяне, ще разговаря с привържениците си за евентуални съюзи, ще търси програми, около които да се градят принципни обединения. Най-важното - той ще модерира този разговор, ще се мъчи да убеждава своя електорат отрано, за да не изглежда комично жалък, както сега.

Наясно съм със слабостите на горната теза. Управлява ни задкулисие и някой може да си помисли, че тя предлага то да се легитимира, да заличи политическото противопоставяне. Точно обратното - политиката не е окоп, идеята й не е самодостатъчно да биеш по врага. Политиката е път. Колкото по-честно се обговаря, толкова по-прозрачни ще бъдат решенията, толкова по-информирани ще бъдат избирателите. Бъдещите коалиции и компромиси са реалност, която няма да изчезне, ако я премълчаваме. Вижте историята - 2/3 от правителствата, или поне парламентарните мнозинства досега бяха коалиционни. Ситуацията вещае още повече.