Няколко наследници сме и постоянно имаме някакви спорове за това какво да се прави част от наследството, като земя и имоти. Едни натискат да се продава, други да даваме право на строеж, трети - под наем. На мен не ми се участва в такива схеми и ми се иска да си получа това, което ми се полага, и да си се оправям както искам с него. Как може на практика да стане това?

К.Ш, София



Много често, и то по различни причини няколко души се оказват съсобственици на една или няколко общи вещи - имоти, коли, парцели. До такава съсобственост може да се стигне не само по начина, описан по горе - т.е. по наследяване. Макар че обичайно именно той е най-често срещан и почти винаги води до проблеми и спорове. Съсобственост може да се случи и чрез различни правни сделки - например покупка или пък замяна, извършена от няколко души. Или при сключване на брак, след което всичко придобито става съпружеската имуществена собственост - тогава и съпрузите стават съсобственици на почти всичко, придобито след брака.

Общите при всички тях е, че тази съсобственост предполага нуждата от делба. Без значение дали тя ще е между наследници, между обикновени съсобственици или пък между развеждащи се съпрузи. Просто защото те разполагат с идеални, а не реални части от съответното имущество. А реални те могат да станат само чрез делба. Определено делбата е способ, който спестява поне част от споровете и проблемите, които обичайно влекат след себе си наследствените отношения.

Съгласно чл. 69 от Закона за наследството (ЗН) всеки наследник може да поиска винаги делба. Нещо повече. Законът му дава това право, дори и ако има противно разпореждане на наследодателя. По правилата на ЗН всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Неравенството на дяловете се изравнява с пари, а имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.

Според законовите правила, както и според трайната съдебна практика, делбата би била недействителна, ако в нея не е участвал някой сънаследник. В този смисъл е и чл. 70, ал. 2 от ЗН, според който "когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна". Освен това според чл.70 от ЗН, "преди да се пристъпи към съставяне на дяловете, всеки сънаследник трябва да привнесе в наследството това, което дължи на наследодателя, а също и това, което дължи на другите сънаследници във връзка със съсобствеността помежду тях".

Или казано иначе, при делбата трябва да участват всички наследници. И по-възможност да се делят всички наследствени имоти. От последното е направено едно изключение - чл.75, ал.1. Според тази разпоредба, "когато при извършването на делбата бъде пропуснато някое наследствено имущество, то се поделя допълнително". Имущество може да бъде пропуснато, но наследник не може.

Делбата може да е доброволна, ако има съгласие, но може да е и съдебна. Доброволната делба се извършва чрез договор. Тя би била нищожна, в случай че при нейното извършване бъде изключен някой от съсобствениците или пък при участието на всички съсобственици вземе участие и несъсобственик на вещта.

И при съдебната делба е задължително да участват всички съсобственици. В първото съдебно заседание всеки може да възрази против правото на някого да участва в делбата или против размера на неговия дял. Това е важно, особено при деленето на наследствени имоти, защото при него се разглеждат включително оспорвания на произхождение, на осиновявания, на завещания, на истинността на писмени доказателства. Съдебната делба минава през две фази. Първата е по нейното допускане. Ако съдът приеме, че тя е допустима, в решението трябва да се произнесе изрично между кои лица и за кои имоти ще се извърши, каква е частта на всеки. Следва втората фаза. При нея се извършва реалното и окончателно разделяне на имота или имотите или пък възлагането на един и изравняването с пари за другите.