Не може да е нормално един закон да се появи в четири различни варианта само за една година. Точно това обаче се случи с бюджета за 2014 г. Вариант 1 на кабинета "Орешарски" бе предизборно съставен с раздути приходи, за да оправдае раздути разходи. Вариант 2 - предложената в последния момент актуализация на кабинета "Орешарски", бе провалена в парламента от БСП, които отказаха да признаят невъзможността да се изпълнят приходите с 500 млн. и решиха да осигуряват недостигащия ресурс на НЗОК от 225 млн. лв. с обречено на неуспех орязване на разходите на министерствата. Вариант 2 бе проблемен и заради неяснотите около КТБ, която на този етап щеше да се спасява с до 2 млрд. лв. държавна подкрепа. Вариант 3 - на служебния кабинет, бе провал заради пълния отказ да се мисли за дисциплиниране на министерствата, колкото и трудно да е това при политическа нестабилност. Така разходите на министерствата изведнъж се оказаха с 448.5 млн. лв. повече от планираното. Вариант 4 - на кабинета 2+2 на Бойко Борисов, е неизбежен, защото в края на годината не може да се постигне нищо, освен да се признаят провалите. Цената на провалите е завишаване на дълга с извънредни 4.5 млрд. лв.

Какво ни казват тези четири варианта на провал? Постоянната промяна на параметрите



поставя Министерство на финансите в доста шизофренна ситуация



- да се мъчи да обяснява защо и как прогнозите му не се сбъдват. Затова има и обективни причини, но постоянно плаващите нагоре и надолу числа говорят за силен политически натиск над експертите, които вероятно не са чак толкова неспособни - поне в нормални времена бюджетите досега са се изпълнявали. Плаващите приходи говорят за една парализирана администрация и икономика в ступор. В такива времена единственото, което неизменно расте, са разходите на министерствата - при сменящи се като носни кърпи правителства те нарастват, уж по обективни и напълно неизбежни причини.

Тази разюзданост в областта на публичните финанси се храни с един от малкото успехи на България - постигането на ниски нива на дълга по време на икономическия бум и малки дефицити след старта на кризата. Дългът наистина се запазва нисък на фона на други държави, но това може много бързо да се промени и бюджетната 2014 г. е показателна в тази посока. От началото на годината до момента страната е емитирала нов дълг в размер на близо 4.4 млрд. лв., а до края на годината, след актуализацията на бюджета, към тях ще се прибавят нови 4.5 млрд. За дълга постоянно се обяснява, че той се взима само за две цели - покриване на дефицита и рефинансиране на падежи по стар дълг, и медиите често са принудени да разясняват това заради политическите заигравания с милиардите. Но всъщност и трупането на дефицит, и постоянното рефинансиране на дълг са проблеми. Обслужването на дълга тежи на бюджета и тази тежест застрашително нараства, а извънредните дефицити са знак за неработеща икономика, и преди всичко за държава, на която изобщо не й мига окото



да харчи стотици милиони левове, с които не разполага



На фона на пълната липса на ефективност при разходите окаяната поза на разни министри, които обясняват как много спешно трябва да получат Х милиона лева от бюджета, е нетърпима. Каквито и пропуски да има в бюджета, министрите не могат да продължават да харчат така, сякаш гарантирано някой ще им плати сметката. Тази година е "изгодна" от гледна точка на неизбежните спешни разходи - всеки може да се оправдае с предходния, с буквалната парализа на администрацията и т.н. Всичко това е вятър и мъгла и е достатъчно да се погледне който и да било отчет за изпълнението на държавния бюджет, одитиран от Сметната палата. Неслучайно към тези документи няма никакъв интерес. Само няколко числа. За 2013 г., която също изобилстваше от възможни алибита за разпада на държавата, първостепенните разпоредители с бюджет - министерства, държавни комисии, агенции - са похарчили 1.12 млрд. повече спрямо одобреното от парламента. Или са направили 19.9% по-високи разходи от гласуваното от депутатите.

Подобна огромна разлика няма как да се обясни с естествената гъвкавост, с която е добре да разполага при извънредни обстоятелства изпълнителната власт, за да не чака одобрение от парламента. 1 млрд. лв. разходи в повече вече е твърде гъвкаво. Това, на първо място, означава, че България само си играе на държава с парламентарно управление по линия на основополагащ закон - за държавния бюджет. Какво точно дебатират депутатите и какво решават, когато корекциите, които изпълнителната власт извършва, се равняват средно на 20% от всички разходи на министерствата?

Ако се абстрахираме от усреднените параметри,



при някои министерства положението е умопомрачително



Да вземем регионалното министерство - то е въздесъщо при извънредните разходи и при Орешарски, и при Борисов. При официално одобрен бюджет от 257.45 млн. лв. за 2013 г. МРРБ е изхарчило 628.1 млн. лв., или 2.4 пъти над одобреното от парламента, без да броим Министерството на инвестиционното проектиране. Това означава, че всъщност политиката в областта на регионалното развитие се определя еднолично от изпълнителната власт и в нея до голяма степен цари хаос. При такива разходи, за добро планиране просто не може да става дума. Същата е историята и с МВР. Вари го, печи го, МВР не може никога да се побере в бюджета си. През 2012 г., при финансов министър Симеон Дянков, който бе във война с вътрешния министър Цветан Цветанов, извънредните разходи бяха близо 46 млн. лв. През 2013 г. разходите надхвърлиха планираното със 121 млн. лв. Както е тръгнало, сега извънредните харчове ще са с близо 250 млн. лв. над планираното. Вярно е, че при МВР има непредвидени обстоятелства, като бежанска вълна, протести, необезпечено със средства завишаване на заплатите, но е видно, че това е разграден двор, в който никой не се опитва да сложи ред и дисциплина.



Задава ли се промяна във всичко това?



Надеждите, че трудното сформиране на кабинета и участието на 4 политически сили във властта ще са основа за провеждане на реформаторска политика, включително и с прагматичното алиби за размиване на отговорността, все повече се изпаряват. "Присъдружните" за кворума партии извън коалицията са заети основно с непонятни опити да поддържат идентичността си и продължават да се държат предизборно. Реформаторите са "орел, рак и щука" и очакването, че ще помагат на ГЕРБ с капацитет, засега не се сбъдва. Така отговорността пак пада върху ГЕРБ, а цената за провеждане на непопулярна политика ще е още по-висока заради постоянното пазарене с останалите. На този фон добри новини за икономиката не се задават. Конкретно при бюджета за 2015 г. още отсега може да се очаква затягане на коланите, по-консервативна политика, опит за дисциплиниране на министерствата, но когато в основата на властта са плаващи пясъци, солидна постройка трудно може да има. Уви, цената за това я плащаме всички.