Не е лесно да си пешеходец. Вярно, в Правилника за движение по пътищата е записано, че си най-уязвимият участник в движението и всички останали трябва да те пазят, но това е декларация, а не реалност. Като пешеходец, трябва да внимаваш къде и как пресичаш, а също така да имаш едно наум, че шофьорът, който наближава, може да е пиян или луд.

Но трябва да мислиш и за още много други неща. Например, дали общината, или държавата са закърпили дупките. Дали са осигурили място, където да пресечеш безопасно. Ако не са, и теб, не дай боже, те блъсне кола, докато се опитваш да пресечеш натоварен булевард, просто защото няма откъде другаде, бъди сигурен, че институциите са невинни. Виновен е шофьорът, виновен си ти.

Оттук и логичният извод - не е лесно да си шофьор. Освен да спазваш правилата, да не караш пиян, да се съобразяваш с пътната обстановка и т.н., трябва да мислиш и дали общината е закърпила дупките и осигурила възможност на пешеходците да пресичат безопасно. Ако блъснеш пешеходец, докато той се опитва да претича през пътя, страхувай се, защото си виновен. Ако пък си карал и с превишена скорост, близките на загиналия никога няма да осъдят общината, защото вината е изцяло у теб.

Ключовото в случая е причинно-следствената връзка между



един невъзможен за преминаване подлез



и смъртта на момиче, което умира, след като е блъснато от тир на натоварения русенски булевард "България". На 20 май 2009 г. камион МАН с прикачено полуремарке блъска 16-годишната Петя Йорданова, докато тя се опитва да премине през булеварда, за да отиде на училище. Около година по-късно шофьорът се признава за виновен, споразумява се с прокуратурата и получава деветмесечна условна присъда с две години изпитателен срок. Той признава, че е:

- "нарушил забраната на пътен знак В 26, забраняващ движение със скорост по-висока от 40 км/ч., като се движил със скорост 54 км/ч."

- "не е изпълнил задължението си да бъде внимателен и пpeдпaзлив към пешеходците, особено към децата, като не бил внимателен и предпазлив към П.П.Й. на 16 години. В резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на П. П. Й. на 16 години от гр. Р."

В тези две изречения се изчерпва всичко. Наказателното дело е приключило и влязло в статистиката на прокурорите с осъдителна присъда. Което си е успех за държавното обвинение.

Следва обаче гражданското дело. Родителите на загиналото момиче Мая и Пламен Митеви завеждат дело срещу община Русе. Те смята, че дъщеря им се е опитала да пресече през булеварда, защото подлезът под него е тотално неизползваем - затрупан е с боклуци и преминаването през него е невъзможно. Освен това на 300 метра няма друго място за пресичане. От 2009 г. подлезът е без осветление, в един момент дори е затворен с метални решетки.

Първата инстанция по това дело е районният съд в Русе. Пред него свидетел е управител на фирмата, която почиства улиците и подлезите в града. "Същият първоначално заявява, че до деня на инцидента с дъщерята на ищците му е разпоредено процесният подлез да бъде почистван веднъж на сезон. Впоследствие твърди, че до тази дата почиствали подлеза само по сигнал или по жалба от граждани, тъй като не е в схемата им за почистване на града. Свидетелят не си спомня кога за последно преди 20.05.2009 г. съоръжението е било почистено, но това било направено веднага след инцидента", пише в решението си районният съд. На фона на типичната за България институционална реакция - да се замазва положението след белята (в случая - да се почиства), ужасно логично звучат показанията на друг свидетел, приятел на семейството, който се опитал да мине през подлеза 2-3 дни преди инцидента, за да им отиде на гости. "Насреща му от там излязла възрастна жена и го предупредила, че ако влезе, ще види секс на живо. Така и станало. И свидетелят, също като жената, се върнал обратно най-вече заради



купищата нечистотии, изпражнения и боклуци по пода



(градска тоалетна и сметище взети заедно), от които нямало къде да стъпи и които видял само от дневната светлина, влизаща отвън, затова се наложило да мине през пътното платно". По делото е приложена и техническа експертиза, според която "освен съществуващите два подлеза на разстояние около 300 м един от друг, няма други места за директното му пресичане от пешеходци, като светофарни уредби, пешеходни пътеки и др. пътни съоръжения". Ситуацията се усложнява и от факта, че между двете платна на булеварда има растителност с височина около 1.5 м, което затруднява видимостта както на пешеходеца, така и на шофьора. На базата на всички тези доказателства районният съд в Русе решава, че общината не е изпълнила задълженията си по поддръжка на подлеза, което е една от причините за инцидента. "Събраните доказателства описват безобразното състояние на въпросния подлез към датата на инцидента, водещо до единствения възможен извод за невъзможността за неговото използване по предназначение и на практика до липсата на такова пътно съоръжение", пише съдът. И присъжда общината да плати на двамата родители 10 100 лв. обезщетение. Те вече са получили 120 хил. лв. от застрахователната компания, където е била сключена "Гражданска отговорност" на камиона. За тези пари също е трябвало да водят дело, тъй като застрахователят твърди, че дъщеря им "с поведението си е съпричинила вредоносния резултат". В решението си по делото срещу общината районният съд записва нещо съществено - налице е причинно-следствена връзка между смъртта на момичето и състоянието на подлеза, а самата тя няма вина за инцидента, тъй като не е имала алтернативен маршрут за пресичане.

Районният съд обаче е само първата инстанция. Община Русе, естествено, обжалва решението. А окръжният съд по никой начин не вижда причинно-следствената връзка, въпреки че доказателствата и свидетелите по делото едва ли са се променили драстично. Втората инстанция решава, че вина за инцидента има само шофьорът, който е нарушил ограничението за скоростта и се е движил с 14 км повече. Абсурд, но реален. Окръжните съдии отделят малко време и разсъждават теоретично - "За наличието на причинна връзка между едно деяние - в случая бездействие на общината относно непочистването на подлеза, и вредоносните последици от него е необходимо това деяние да предшества вредата. Това само по себе си не е достатъчно, а е необходимо същото деяние да има обуславящо значение. Деянието (бездействието на общината) трябва да бъде такова условие, без което вредата не би настъпила". И в крайна сметка решават: "В случая



пряката причина, довела до смъртта,



е нарушаване правилата за движение на пътищата от водача на товарния автомобил.

Ако това не беше се случило, резултатът не би настъпил, което означава, че бездействието на общината не се явява в причинна връзка с ПТП-то, довело до смъртта на П. Й."

Родителите на загиналата обжалват пред Върховния касационен съд. Резултатът е същият. Малко разсъждения върху причинно-следствената връзка като такава, а след това - "не допуска касационно обжалване". Решенията на върховните съдии не подлежат на обжалване. Което формално значи, че община Русе няма никаква вина за смъртта на момичето. А за всички останали е сигнал, че дупките по пътищата, непочистените подлези, заледените и неосветените участъци, изобщо всичко, грижата за което със закон е поверена на институция, няма никакво отношение към катастрофите. Вината за жертвите по пътя е на самите жертви.