Вече повече от месец е ясно, че София ще е столица на спорта в Европа през 2018 г. В средата на октомври най-големият български град получи титлата от асоциацията на европейските столици и градове на спорта (ACES Europe) - частна организация, нямаща никаква формална връзка с Европейския съюз. Въпреки това на специална церемония в Европейския парламент в Брюксел миналата седмица кметът на българската столица Йорданка Фандъкова получи специален флаг, удостоверяващ високата чест и отразяващ съпътстващата я отговорност.

Заедно със София своите домакински банери прибраха още чешката столица Прага за 2016 г. и френският град Марсилия за 2017 г. Така България, Чехия и Франция се присъединиха към компанията на още 12 страни, излъчвали спортна столица на Европа от създаването на инициативата в началото на ХХ век - Испания с Мадрид (2001), Аликанте (2004) и Валенсия (2011), Швеция със Стокхолм (2002), Шотландия с Глазгоу (2003), Холандия с Ротердам (2005), Дания с Копенхаген (2006), Германия с Щутгарт (2007), Полша с Варшава (2008), Италия с Милано (2009) и Торино (2015), Ирландия с Дъблин (2010), Турция с Истанбул (2012), Белгия с Антверпен (2013) и Уелс с Кардиф (2014).

"Тези нови три столици - Прага, Марсилия и София, заслужиха доверието. Те показват образцова общинска политика за спорта в ЕС, а сега се ангажират да осигурят по една цяла година, изпълнена с дейности за всички възрасти. Единствената цел е да се увеличи броят на гражданите, практикуващи спорт", заяви президентът ACES Europe Джан Франческо Лупатели при избора на трите града на заседание в Брюксел.

Въпреки че предстартовото броене от 3 години и 2 месеца вече тече, засега



няма особена яснота за това

как София ще защити своята титла



Най-голямата практическа полза от мащабното спортно домакинство на града е откриващата се допълнителна възможност за кандидатстване по европейски проекти за развитието на масовия спорт в столицата. Затова и сред предварително заложените приоритети на организационния комитет от Столичната община са изграждането на детски площадки, реновиране и модернизиране на спортните бази в детските градини и училищатa.

Според общинския съветник от ГЕРБ Анатоли Илиев, който бе и секретар на инициативния комитет по кандидатурата на София, столицата ни няма да залага на мегаломанска програма през 2018 г. И това изглежда нормално, като се има предвид, че, по думите му, общината на практика няма да участва в организацията за покриване на минимума събития, които трябва да се случат в града според регламента на ACES Europe.

За да кандидатства за столица на спорта, едно от изискванията е градът да е с население над 500 000 души. От сайта на организацията става ясно, че победителят трябва да организира откриваща пресконференция, на която да представи събитията в определената година. Минимумът е 36 международни, национални или местни, както и заключителна церемония.

"Това са изпълними неща, тъй като в София се случват много балкански, европейски и световни спортни събития и спокойно можем да отчетем бройката. Но не е въпросът в отчета, а как ще бъдат реализирани, трябва да сме активни като община и да помогнем да се случат, защото не ние ще ги организираме", коментира Илиев.

Общината обаче има амбицията да провежда спортни събития, макар и не от ранга на световни и европейски първенства или други по-големи турнири. Кметството залага



всяко училище и детска градина

да станат арена на спортни събития



Уточненият календар с разписани мероприятия ще е готов в началото на следващата година, но от "Московска" №33 предвиждат всяка година до 2018-а спортните събития в града да са 700, а в годината, когато София ще носи официално титлата, те да са 900.

"Тези събития съвсем реално може да се случат, тъй като с новопостроените заведения детските градини в София вече са общо 200, училищата са 196. Ако във всяко от тях се случи дори по едно събитие, ще имаме близо 400 прояви. Към тях добавяме и събитията на клубовете, които се финансират по общинска програма и участват по проекти и други събития, разбира се. Даже един от критериите, по които спечелихме, беше това, защото Марсилия, например, няма толкова учебни заведения", разказва Илиев. В учебните заведения общината дори планира да залага по две събития.

През 2014 г. спортните инициативи, финансирани с общински средства, са 156. От една страна, това са състезания, а от друга - възстановяване и изграждане на спортната инфраструктура в града. Макар да няма конкретни минимални изисквания за съоръженията, общината има за цел да е много активна. "Всичко е въпрос на инициативи и възможности, а София има много, защото постоянно се развива. Вече има изградени велоалеи, площадки, фитнеси на открито, а от догодина ще започнем да поставяме нови маси за тенис в парковете", казва Илиев.

Според него другата цел е до 2018 г. общината да има приличен бюджет за спорт. Справка за последните години показва, че



по перото за спорт и физкултура

средствата в общината намаляват



В бюджета за спорт за тази година са заложени 1 162 081 лв., от които едва 9398 лв. са от държавата, а останалите са от общинските средства. През 2013 г. за спорт за били предвидени почти двойно повече - 1 978 497 лв., от които 352 149 лв. са били от държавата. Отчетът за изпълнение на бюджета показва, че парите са били усвоени около 90%. Само за сравнение - общинските средства за спорт, заложени от Марсилия, са 22 млн. евро. през 2013 г. При това за последните няколко години в този бюджет на френския град има намаление с около 5 млн. евро.

Засега колкото нeясни са критериите, по които София е спечелила, толкова неясни са и реалните последствия от титлата. Във финансови измерения най-големият български град няма да спечели нищо от това, че ще е европейска столица на спорта. Освен, може би, допълнителна реклама.

"Дори само за няколко седмици от обявяването ни за столица на спорта има по-голям интерес към нас, има самочувствие. Инвестициите в спорта са видими - това е здравето на децата, повече хора, които живеят активно и искат да спортуват", коментира Илиев.

Въпреки че кандидатурата на София е била съгласувана с Министерството на младежта и спорта, засега от спортното ведомство също



не са съвсем наясно как и дали

изобщо държавата ще участва активно



в домакинството на София.

"Кандидатурата на София стартира, когато министър на младежта и спорта бе Мариана Георгиева. Тя е съгласувана между двете институции и в екипа на Столичната община, който я организира, има и представители на ММС. По време на служебното правителство министър Евгения Раданова също активно подкрепи кандидатурата, като участва в серия инициативи, свързани с нея", обясни прессекретарят на ММС Красимир Панов.

От министерството потвърдиха, че в момента Столичната община разработва 3-годишна програма до 2018-а и в подготовката ще бъдат включени експерти на ММС. Те трябва да участват активно във всички процеси, свързани както със спортните инициативи, така и с инфраструктурните проекти.

"По принцип сред основните ни приоритети е тясно сътрудничество с всички общини, които да поемат основната отговорност за организация на масовия спорт. Фактът, че столицата на България бе избрана за европейска столица на спорта, е отлична възможност да стартираме по-тясното си сътрудничество по отношение на съвместната ни дейност. И не само за 2018 г., но и изобщо", допълни Панов.

Отворен остава въпросът какви средства ще се наложи да вложи държавата в изпълняването на необходимия бюджет на София за 2018 г. "Бюджетите се приемат година за година и през 2014-а е невъзможно да се говори с конкретни цифри за 2018-а. Със сигурност обаче държавата ще подкрепи своята столица", е настоящата позиция на ММС.

С напредване на времето отговорите постепенно ще изплуват на повърхността. С тях вероятно ще се изясни и каква ще е реалната полза от титлата "София - столица на спорта в Европа" за столицата на България, и най-вече за жителите на града и условията за спорт в него. И ще има ли изобщо такава.