Наистина е странно, Отечествената война не бе отбелязана и с намек даже, мълчанието на официалните власти в България по повод 70-тата годишнина от започването на Отечествената война от 1944-1945 г. рязко се отличава от фалшивия плам, твърде щедро заплатен с нашите общи пари, впрочем, по повод на скорошната друга годишнина - от началото на Балканската война. Дори няколкото високоплатени казионни патриоти (да, "патриот" може да бъде професия, може даже и бутиков профсъюз вече да са си направили), не посмяха да се сетят за тая кървава война, в която българският войник изкупи с кръвта си продажността и некадърността на българския монархо-фашизъм.

И дума не може да става за противопоставянето на Балканската и Междусъюзническата война, от една страна, и Отечествената война от 1944-1945 г., от друга, това би било наистина безумно. И през 1913-1919 г., и през 1944-1945 г. българският войник, и само той, уми лицето на България и изчисти името й, и не заради него Ньойският договор, чиято 95-та годишнина отмина наскоро, бе така съсипателен за България. Питането тук е към държавните ни власти, всъщност, кой не позволи и защо да бъде отбелязана годишнината от Отечествената война. Питане с известен отговор е това.

Въпреки всичко генералният въпрос за поведението на политическата ни класа си остава. Знаем, че са безгръбначни, знаем, че са алчни, знаем, че са зависими от чуждестранните си господари, знаем даже, че с България понякога ги свързват само имената им, но че са завършени мерзавци все пак не бяхме докрай уверени. Тази предателска политическа класа, която сме оставили да ни управлява, и платените й патриот-историци, всички те вкупом заплюха паметта на българските воини - тези, които спасиха България от ново окастряне на земи след краха на държавите от Оста през Втората световна война. На продажниците хич не им е за първи път, те за това са учили, но пък банковите им извлечения с всеки изминат месец са все по-пищни, в това не се съмнявайте.

За да се запази равновесието в отбелязването на значимите исторически дати, за това тук припомняме славните събития от края на 1944 г.-първата половина на 1945 г., за да не бъде забравена тази величава страница от българската история - последната победна война на България.

* * *

Българската войска на практика не разполага дори с един цял ден за осъществяване на необходимите преобразувания за започването на Отечествената война на България, активните бойни действия започват още на 9 септември 1944 г. Във връзка с очакваното включване във войната същия ден е създадена длъжността главнокомандващ на Българската войска и на тази длъжност е назначен генерал-майор Иван Маринов. Някои структурни промени в командването са неотложни - на 15 септември към съществуващите 6 отдела към Щаба на войската - оперативен, учебно-възпитателен, снабдително-превозен, организационен, съобщителен и разузнавателен, е добавен и седми - за връзка със съюзните мисии. С постановление на Министерския съвет от 10 септември 1944 г., подписано от министър-председателя К. Георгиев "от състава на въстаническите отряди" се създава "Народна гвардия, която се поставя под ръководството на Министерството на войната". Веднага са назначени и нови ръководства на щабовете на Въздушните и на Морските войски, както и нови командващи на петте български войски. Новите назначения са от средите на запасните офицери, уволнени от Българската войска при чистките във времето от 1935 г. до 1937 г., почти всички със завършена Генералщабна академия, но с новополучени генералски звания. Заедно с присъединяването на частите на Народноосвободителната войска (вж. Извори) може да се смята, че командването на войската е подготвено за влизане в активни бойни действия, обучението става в ход.

Кадровият офицерски състав не е еднороден, неголяма част са с ярко изразена прогерманска позиция и са отстранени непосредствено след промените. Основната група от офицери, предимно средни и младши, които остават колебливи и/или пасивни към случващото се, основната работа на новото командване на войската е именно сред тази група офицери. Трета група, най-малката, образуват офицери, които са членове или симпатизанти на партиите от Отечествения фронт. Постепенно в хода на войната се създава и четвърта, немалобройна група от офицери, които са лично предани на министъра на войната Дамян Велчев.

Понеже кадровите офицери са недостатъчно дори за мирно време - едва около 3500, са привлечени офицери от запаса, които са общо около 9 хиляди, сред тях привържениците на Отечествения фронт са мнозинство. С тези промени и с усърдна работа сред групата колебаещи се офицери Българската войска започва уверено военните действи, особено при високия морален дух на войниците.

Създаването на института на помощник-командирите, които са назначавани от средите на Националноосвободителната войска предимно, има за цел заздравяване на дисциплината във войската, в създаване на единодействие между командване и войнишкия състав в частите, в които съществува яростно недоверие. Със същата цел са издадени две заповеди на министъра на войната Д. Велчев от 11 септември 1944 г., с които са присвоени старши и висши, а също и първи офицерски звания на общо 660 бивши участници в Народоосвободителната войска, част от тях като Христо Михайлов, Владо Тричков и Емил Марков - с генералски звания, посмъртно. Полковници стават, например, Боян Българанов, Методи Шатаров, Никола Парапунов, Димо Дичев, Тодор Живков (с допълнителна заповед от 23. ХII. 1944 г.).

Само след едно денонощие от обявяването на състоянието на война с Германия частите на Българската войска са залети от масови митинги и войнишки събрания, организирането им е колкото спонтанно- за избор на войнишки комитети (вж. Извори), толкова и подпомагано от новото ръководство на Министерството на войната като част от мероприятията за подигане на бойния дух пред предстоящите сражения. На 10 септември в Пловдивския гарнизон се скандират лозунгите: "Към Берлин, към бърлогата на звяра", "Нашият път за домовете води през Берлин!", подобно е настроението навсякъде във войската.

Може да се смята, че предварителната военна пропагандна работа сред бойците завършва на големия митинг пред Съдебната палата в София на 17 септември - толкоз, седмица, повече време бесният ход на историческите събития не оставя. На този митинг, след публичното прочитане на програмната декларация на правителството на Отечествения фронт, ген. Владимир Стойчев обобщава настроенията във войската: "Те [българските войници и офицери] искат, те горят от желание заедно със славните полкове на Червената армия, заедно с наши и югославски партизани [да допринесат] за освобождаването на братската югославска земя и за унищожението на врага, да настъпят към Берлин" (в. "Отечествен фронт, бр. 10 от 18 септември 1944 г.). Отечествената война на България може да започне вече с пълна сила.



Извори



"Със съгласието на съветската военна власт заповядвам:

1. Нашите части да останат по местата си с оръжието си.

2. Да се поддържа желязна дисциплина в частите, да се произвеждат ежедневни занятия за втягане и подготовката на войската, чийто [грешка в текста; да се чете "които"] правителството на Отечествения фронт може скоро да им възложи.

3. Приканвам всички командири от 3-а отделна армия към упорит труд и възторг в работата.

4. Да се внуши на всички войници да поддържат добър и бодър вид . . .

5. Да се спазва чинопочитанието спрямо руските военни чинове, както спрямо нашите, при пълна коректност в отношенията."

Из заповед на временно изпълняващия длъжността командващ на 3-а отделна войска ген. Георги Николов (1898-1945), Варна, 9 септември 1944 г.



"Към 17 часа радиото на друж[ината] предаде, че е съставено ново правителство от Отечествения фронт. Войниците от ротите на друж. посрещнаха новината с мощно ура. Състави се войнишки комитет от всяка рота. Комитетът от своя страна избра управ[ително] тяло, което имаше за задача да влезе във връзка с гражданските [комитети] и комитетите по частите."

Из дневника на 2-ра рота на 18-ти пехотен полк, 9 септември 1944 г., Елхово

"Целесъобразно ще бъде на дадения етап в армията да се създаде полит-просветен отдел, но да не се назначават политически комисари. Главното внимание трябва да бъде насочено към прочистването на армията от прогермански, фашистки командири и заменянето им с командири, предани на делото на Отечествения фронт. Всички мероприятия в това отношение се старайте да провеждате със съгласието на нашите партньори в правителството и в Националния комитет на Отечествения фронт."

Из радиограма на Г. Димитров до ЦК на БРП за преобразуванията във войската, Москва, 11 септември 1944 г.



"В допълнение на дадените устни нареждания заповядва се до войсковите части да считат отрядите на Народноосвободителната войска като поделения от състава на войсковите части със задача да съдействат на войската за поддържането на реда и спокойствието в страната . . . Чрез подходящи задачи за охрана и потягане да се поддържа постоянна връзка с началниците на гарнизоните."

Из телеграма на министъра на войната генерал-майор Д. Велчев, 11 септември 1944 г.











Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=443772

(По Ньойския договор България губи част от своята независимост)

http://www.segabg.com/article.php?id=716614

(Последната победна война на България)

http://www.segabg.com/article.php?id=717553

(Отечествената война на България започва без предварителна подготовка)

http://www.segabg.com/article.php?id=723619

("Да бъде осъдена България, но като от любещ баща")

http://www.segabg.com/article.php?id=724688

(България плати скъпо за съюзяването си с Германия)