Само преди дни правителството взе решение за изплащането на 25 656 евро по поредните осъдителни решения срещу България, постановени от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. Сумата вече отиде за изплащане на обезщетения, постановени по общо 5 дела срещу държавата за нарушени от нея основни човешки права. В същото време в българския парламент всичко е цъфнало и вързало и той е напълнен от десетки закони, които са посветени на "защитата на човешките права". Като например промени в закона за хазарта, за ДАНС, за МВР, за държавната собственост, за общинската собственост, за данъците върху доходите, за банковата несъстоятелност и други подобни, очевидно



нямащи нищо общо с обикновения човек и неговите права



Наскоро и Конституционният съд затвърди възможностите да има необжалваеми административни актове, а оттам и на практика безконтролна администрация в определени области. Тълкувателно решение чл.120, ал. 2 бетонира една от най-спорните конституционни разпоредби, допускаща възможността за обжалване на всички административни актове, "освен изрично посочените със закон". Благодарение на този текст в момента има десетки закони, които предвиждат изключване на съдебен контрол върху административни актове - и всичко е свързано с много особени и разтегливи категории като национална сигурност, здраве, морал, държавна тайна и други подобни. Друг е въпросът, че когато съдебният контрол срещу актове на властта е разрешен, на гражданите обикновено им се казва, че нямат правен интерес.

Така например в самия Административнопроцесуален кодекс (АПК) е записано изрично, че изобщо "не подлежат на съдебно обжалване административните актове, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната, освен ако в закон е предвидено друго". Има и още много законови записи, които възприемат същата теза, независимо дали става дума за нарушаване на човешки права или не.

И независимо че на няколко пъти КС изтълкува



тези изключения от всеобщия съдебен контрол да бъдат много редки,



те продължават да са чести. И сега конституционните съдии обявиха, че по изключение при спазване на изискванията за съразмерност, включително задължителните международни стандарти за достъп до съдебна защита, законодателят може да предвиди необжалваемост на изрично посочена категория административни актове. Това можело да се прави "само когато това е необходимо за опазване на основите на конституционния ред или на други особено важни обществени интереси като осигуряването на отбраната и сигурността на страната, както и осъществяването на принципите и целите на нейната външна политика".

Все пак има малък пробив в тълкувателното решение, защото КС указва, че дори при тези необжалваеми случаи увреденият от незаконен административен не бива изцяло да бъде лишен от съдебен контрол, а трябва да има възможност да търси обезщетение за увреждането. Както и че с въвеждането на необжалваемост законодателят не може да изключи възможността засегнатите лица да се позовават пред съда на нищожността на административния акт.

Като цяло обаче отново бе затвърдена тезата, че може да се изключват цели групи административни актове, а не отделни, конкретни, които наистина имат някаква стойност за публичния интерес, за отбраната, за националната сигурност. Да не говорим, че така и досега не се намери достойно решение, според което да се забранят ограниченията за съдебен контрол, когато става дума за основни човешки права и свободи. Иначе в преамбюла на конституцията пише, че "като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност ... прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава ...". В същото време кризата с правата става наистина драматична. Защото те уж изглеждат защитени от конституцията, но на практика това са просто едни изкуствени пожелания. Изобщо да не говорим за тяхното спазване.

В главата "Основни права и задължения на гражданите" в конституцията има буквално нищо незначещи права. Например, че всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем. Не са малко случаите, в които



законът се чете като дявола евангелието



и адвокат отива часове, ден или дори дни след задържането на дадено лице например. А конституционният текст е повече от ясен. Или пък "всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законен срок". Хубаво казано. Но пък липсва текст, който да казва същото за излизането от съдебната власт - осъден или оправдан. И така се стига до дела по 5, 8, 10 години. И до куп присъди за бавност на правосъдието в Страсбург.

Или пък да вземем разпоредбата на чл. 48, ал. 4 от конституцията, според която никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд. Куп закони като например Наказателния кодекс, закона за спортното хулиганство и др. обаче го предвиждат като санкция. Само че го пише общественополезен.

Или да вземем правото на труд. В конституцията в чл. 16 веднъж пише, че "трудът се гарантира и защитава от закона". После пише, "че гражданите имат право на труд" и че "държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право". И накрая какво - масова безработица.

Да вземем конституционната формула за събранията и манифестацията. Веднъж е казано, че гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие, а след това веднага пише, че редът се определя със закон. И въпросният закон изисква



куп разрешителни, които я бъдат дадени, я не



Безумен е и текстът, свързан със здравеопазването и със здравните осигуровки. Та там веднъж е записано, че "гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ" и на "безплатно ползване на медицинско обслужване". И веднага се появява "при условия и по ред, определени със закон".

Да не говорим каква е ползата от чл. 14, според който "семейството, майчинството и децата са под закрилата на държавата и обществото"? Или какво да кажем за това как точно е "гарантирано правото на собственост и наследяване", заложено в основния закон, след като имотните измами са всекидневие, а едно дело, свързано със собственост, продължава средно сигурно по 10 години?

Проблем има и с друго основно право - на референдум. В основния закон два пъти е споменато, че гражданите имат право да участват в допитвания до народа като най-висша форма на демокрация. Обаче начинът за провеждането на референдум се определя със закон. И накрая допитвания никакви. Защото правилата на играта не се определят от хората, от гражданите, а от една затворена каста.

На практика всичко е направено, конструирано така, че да е в полза на държавното управление, на силовите, налагащите задължения държавни машини, а правата на човека са забравени.