Литературата обяснява сложно и най-простите неща. Влезе човек във властта и почне да се променя. Какво по-нормално, какво по-естествено, ще кажете вие и аз. Да, ама защо се променя, пита ни литературата. Според Смирненски, защото дяволът го изкушава по пътя нагоре. Нещо подобно казва и Гьоте с "Фауст". Според Ларошфуко обаче човек въобще не се променя - той е користен, егоист, крие подлите помисли под маската на благоприличие. Тази маска е "общественият договор", без която просто няма да се търпим.

Авторите и почитателите на едната литературна традиция са оптимисти. Те вярват в доброто на човека - героят тръгва с добри намерения, но обстоятелствата го променят. Нищо подобно, казва ни втората - човек просто се възползва от обстоятелствата.

Един роден политик започна скоростно да се променя малко след влизането си във властта - Радан Кънев. Не е министър, но е депутат от управляващото мнозинство и лидер на една от партиите в правителството. Ние, широката публика, не знаем дали в действителност Кънев се е променил в личностен план, защото не го познаваме. Но то в политиката е така - публиката никога не познава съответния политик лично,



съди по публични думи и дела



Делата и думите на Радан определено го отвеждат в челото на класацията на политиците, които изживяха "катарзис" след конструирането на настоящата власт.

"Протестите няма да върнат ГЕРБ на власт. Манипулативно е да се твърди. Няма шанс това да стане", заяви той на 24 юни 2013 г. Днес не само че ГЕРБ управлява, но и Радан е с тях. "Ако харесваха ГЕРБ (за избирателите на Реформаторския блок - бел. авт), вратата беше отворена. Щом не са минали през нея, как да мина аз през тази врата, това би било предателство", бе казал той. Предателство ли? Днес е лидер на ДСБ. Кандидатирал се и преизбран.

В политиката, разбира се, нотариус не заверява клетвите. Те са маската, "договорът", благодарение на който съществува тя въобще. "Днес ние ще дадем властта на втория кабинет "Борисов", аз ще гласувам за него. (...) Пред нас е резултатът на компромиса. От успеха ни да сформираме стабилно мнозинство полза ще има всеки българин, това е честното политическо решение, от което губят партиите и печелят гражданите", заяви Кънев при клетвата на кабинета на ГЕРБ. Думичките "компромис", "стабилност", а и партийната жертва в името на България директно ни препращат към обясненията на Сергей Станишев за тройната и двойната коалиция, на Симеон Сакскобургготски за първата.

"Ако извиването на ръце е да променяме лоши практики, ще извиваме ръце, та ще пукат", заплаши Кънев стария нов цар малко преди ръкополагането му. "Хората да дадат шанс на Слави Бинев", заяви той сега след назначението на Слави Бинев за председател на парламентарната комисия по култура и медии. "Да дадем шанс на Делян Пеевски" бе казал и Сергей Станишев след избирането на Пеевски за шеф на ДАНС. Цялото общество е възмутено от Бинев, но Кънев не вижда лоша практика.

Извиване на ръце и чупене на пръсти нямаше и при избора на Цветан Цветанов за член на парламентарната комисия за контрол над службите и специални разузнавателни средства (СРС). Бившият вицепремиер има присъда точно заради превишаване на правата при използване на СРС. Сега ще ги контролира, направлява и законодателства. Цветанов е баща на модела



"антикомунистически, управляващ с комунистически методи;



не можеш да си намериш работа, ако не си партиен член; не можеш да правиш бизнес, ако не си партиен член" (Кънев, отново предизборно), онагледяваше как "мафията упражнява цялата власт, мафия едно към едно" (пак Кънев, знаете го). Сега лидерът на ДСБ щрака с пръсти и демонстрира далеч по-широк мироглед - "Всеки народен представител има право да стане член на която и да е комисия. Това е така и за Бинев, и за Цветан Цветанов". Прав е г-н Кънев, за много неща е прав. Моралът е пластелин - винаги може да го оправдаеш или обориш, кладенците са предостатъчно. Когато Кънев бе на площада, Пеевски не биваше да е шеф на ДАНС и никакво право не важеше (правилно, идеше ред за мафия едно към едно). Но Кънев вече е във властта, мафията е едно към две. Водата от новия кладенец сочи, че естествените депутатски права са неотменими.

Най-голямата пародия обаче се разигра при избирането на Владислав Горанов за финансов министър. Цяла България знае за връзките му с Пеевски, които въобще не опират само до прословутото кафе. Не и Радан. Четем в Медиапул: "Запитан дали знае за връзките на Владислав Горанов с Пеевски и виждал ли е снимки, на които Горанов и Пеевски се виждат на кафе, Кънев каза, че не ги е виждал. Почти всеки, който е бил във властта, има снимки с Пеевски, защото Пеевски дълго време е част от властта в България, допълни той. На уточнение, че става дума за частна среща, а не от пленарната зала, Радан Кънев повтори, че не е виждал снимките, но пиенето на кафе все още не е забранено". Пред "Дневник" тези дни дообясни: "Проведох личен разговор с Борисов и го попитах дали знае в какво обвиняват Горанов и най-малкото публичния риск го носите той. Той каза, че е спокоен, пое риска и прие да бъде гарант, че Горанов ще провежда политика, обратна на тази, за която го обвиняват. Оттук нататък това е отговорност на ГЕРБ и на премиера. Пред себе си съм чист, че съм провел разговор".



Моля? Борисов гарант?



Моля? Кой го казва? Кънев? "Вие виждате ли Бойко Борисов като гарант за реформи?", бе попитал патетично същият Кънев преди прегръдката със същия Борисов.

Радан Кънев е оптимист вече не само по отношение на ГЕРБ, но и за живота въобще - "Две седмици след избора на правителство в страната вече се усеща наличието му. България излиза от период на двегодишен политически хаос - нещо, което възпираше инициативата на хората. Сега в икономическите статистики се отбелязва известно оживление, което не се дължи на добри мерки на кабинета, но е резултат от една лека вълна на оптимизъм в хората, и особено в малкия бизнес". Тъй де. Знаехме, че стенещите братя изведнъж ще почнат весело да пеят и безгрижно да се смеят. Не подозирахме обаче, че ще се случи след две седмици.

При старото правителство на ГЕРБ и следващото на Орешарски Радан Кънев успешно търсеше и намираше "калинки" във властта. "Ние се изправяме категорично срещу политическите назначения", бе казал той. При сегашното с интерес изследва генеза им и откри оправдание - "За България е необичайно да се назначи министър на икономиката без икономическо образование.



Божидар Лукарски обаче е прав,



че в Западна Европа това е нормална практика". Когато кабинетът на Орешарски искаше да изтегли 1 млрд лв. заем в средата на 2013 г., ДСБ и Кънев вдигнаха шум до небето: "Не бива, няма обосновка, мафията ще прибере парите!". Сега когато правителството ще тегли многократно повече, Кънев мълчи, с обосновката и мафията всичко е наред.

На мнозина този текст би се сторил ненужно остър. "Кънев ли е най-големият проблем на държавата?", чувам защитниците му. Разбира се, че не е. Но нито Кунева, нито Лукарски, нито друг от довчерашната опозиция не е бил възприеман като истински нов човек, алтернатива на мафията, борец за почтеност. Кънев влезе в такъв образ и това се дължи на лютите вричания и обещания. Тежка е реформаторската корона, сега в обществен интерес е да се вгледаме от какво е направена.

Политиката, без съмнение, е сложно занимание. "Няма как. Ако Реформаторският блок и Кънев не бяха влезли в управлението, то оставаше при ГЕРБ и ДПС. По-добре да имат коректив отвътре. Компромисите се неприятни, но неизбежни. Без тях не може да има промяна", казват едни хора. Те са оптимисти. Песимистите пък твърдят, че никаква промяна не е била целта. А разликата между песимистите и оптимистите е, че първите са по-добре информирани.