Случаите с битите лекари отново подгряха ромската тема. Тази тема със сигурност е цикличен изборен, спорадичен медиен и постоянен социален феномен. Само за последните две десетилетия си спомням как въпросната тема възникваше във вестници и телевизии горе-долу с честота, равна на инцидентите в израелско-палестинския конфликт - тоест нагъсто, но с непредсказуеми изблици. Не знам какво помните например от обикалянето на прочутия видински клан Зрънкови из страната. То трая цял месец. Държавата им търсеше място, защото собствените им съплеменници не ги щяха сред тях. Така и не им намери, но привкусът на нещо нелепо оттогава ми е останал: що за абсурд - държава да участва в разрешаването на племенна дилема според първобитни практики отпреди 10 000 години... Едно от най-големите наказания за член на социална група тогава било да изгонят провинилия се от племето. Защото изгоненият почти нямал шанс да оцелее. Но днес в съвременното общество? Вижда ми се безумно - като да тръгнеш с волска кола от Катуница за Ню Йорк...

Другите случаи няма да ви припомням, за този се сетих само защото думите на здравния министър Москов по повод битите лекари и ромите ми се видяха не толкова енергична държавническа грижа за медиците, а някакво поприсядащо вече дежавю. "Нямам задължението да осигурявам правото на някой да бие лекари" - отсече министърът в отговор на напомнянето, че в задълженията му влиза да осигури равен достъп до медицинска помощ за всички жители на страната. Тези пък напомняния дойдоха от желанието му първо общините да осигурят безопасен път на екипите до рисковите квартали, или пък ромските лидери да сторят същото - само тогава екипите да откликват. Петър Москов не избегна етническия момент, като подчерта, че от 225 нападения над екипи 174 станали в ромски квартали според статистиката.

Съчувствайки на медицинските екипи, бързам да кажа, че реченото от Москов



е нищо повече от риторика,



демонстрираща, но неосигуряваща защита на гилдията. Освен това той не е просто вожд на племето "медици", който следва да намери и гарантира за "своите" тучни ливади и мир, без това да е свързано с останалите племена - "шофьори", "ученици", "селяни", "учени" "роми", "хомосексуални", "социално слаби" и прочее. Той е пълноправен член на Министерския съвет на държавата. Орган с голяма власт, изграждащ стратегии и реализиращ практики за управление на голямо и сложно съвременно човешко общество. Като такъв не може да говори ангажирано единствено към колегите си медици, още повече че предлаганите решения на проблема са палиативни. Какво значи тарторите, общината или полицията да пазят лекарите в "рискови" ситуации? Как лекарят може да е сигурен предварително коя ситуация ще се окаже рискова, за да поръча полицейска охрана или да се обади на местния ромски "цар" да осигури безопасност и всичко да мине по министерско масло? Ами след като тези райони са толкова криминално патогенни, какво да правят не само пациентът или лекарският екип, но случайният минувач, също толкова важен гражданин с всички права, който живее в тях или до тях? Какво да стори учителката в училище в такъв район? Как да се справи стрелочникът или машинистът, когато влакът е атакуван от ромска банда? Как да си опази селската бабичка кокошките от ромски набези? Какво да прави енергото, примерно, срещу заплахата на роми от Дупница да блокират път, защото им спират тока, който крадат с оправданието, че нямат работа? Кой да опази 12-годишното момче, насилено от циганин дангалак в тоалетната на селското училище? Закъде по-напред охранителни екипи? Как да се разпределят приоритетно?

Изказванията на Москов като пълноправен член на кабинета всъщност ни съобщават:

1. Ромите нападат лекари, защото са роми. За това говорят цифрите 174 от 225.

2. Ерго, ромите са лошо нещо, не заслужават помощ. "Ако някой е избрал да живее и да се държи като скот, получава и правото да бъде третиран като такъв. Всъщност дори дивите животни разбират, когато искаш да им помогнеш, и не нападат..." - това е директен цитат от министъра. От тези думи излиза, че дори някои животни са по-добри от тях.

То е логична позиция, палеща



лесно възпламенима етническа неприязън



Тя бързо намира отклик у много препатили наши сънародници. Но няма как да съм съгласен с нея. Защото, ако я продължим все така логично, води до решението да не се съжителства повече с толкова лош етнос. Политически също води до логично развитие. Примерно: подобен нежелан етнос да се изсели, да се изолира или още по-радикално - да не напомняме как Хитлер осъществяваше геноцид над евреите, а и над циганите. (Просто по ред причини, свързани и с изкуствата, помним главно първите.) Ние не можем да изберем такъв път, колкото и да се помпа от форумни анонимници и силно десни политици. Най-малкото защото е път, отречен от цивилизацията ни, избрала за свое знаме многообразието и толерантността. Стигматизирането на който и да било етнос - индианци, аборигени, цигани, украинци, руснаци, немци, евреи, араби - е акт на морален провал, което можем криво-ляво да преглътнем днес поради особености на ценностната ни парадигма, но е акт и на управленски провал, което не можем да си позволим, защото тогава трябва да ни управлява друг.

Пък за такъв друг нищо чудно ние да се окажем лошите, ние да сме малцинството. А той да се справи по-добре от нас. Което едва ли ще простим - най-вече на себе си.