Цената на нефта пада, а това изнервя онези, които са вложили средства в енергетиката. Саудитска Арабия и Русия се надяват ниските цени да сложат кръст на шистовия бум в САЩ. "Зелените" пък с радост наблюдават объркването в петролния сектор.

Но цикличният спад на цените е свойствен както за нефтения, така и за останалите пазари. Да, продавачите харесват високите цени много повече от ниските. Но сегашният спад открива път за американския шистов бум. Има три аргумента защо падането на петролните цени не са пречка за шистовата индустрия.



Първо, шистовият добив е печеливш и при сегашните ниски цени



Ние знаем това дори поради самия факт, че шистовият бум започна по време на рецесията през 2008-2009 г., когато цената на нефта падна под 50 долара за барел. Дори когато котировките на нефта скочиха над 100 долара, американските шистови компании продаваха нефта за по 85-90 долара.

Това съотношение между американската цена на нефта, марка WTI, и световния Brent е последица от местното свръхпроизводство на нефт при ограничените възможности за съхранението му, транспортирането и преработването. Въпреки това през последните пет години в отрасъла влязоха 500 млрд. долара частни инвестиции. Индустрията на шистовия нефт в САЩ се оказа достатъчно печеливша, за да поддържа бързия ръст на добива и развитието на инфраструктурата при вътрешни цени на нефта, които са съпоставими със световните.



Второ, добивът на шистовия нефт става все по-ефективен



А това означава, че той може да бъде доходен и при сегашните по-ниски цени. Методите на добива плюс развитието на информационните технологии, позволяващи да се определи къде точно е находището, а сондирането да се движи точно по криволичещите шистови пластове, вече станаха по-ефективни от началото на бума.

Добивът на шистов и традиционен газ от една сонда се е увеличил през последните четири години с над 300%, пресметна EIA. Такъв растеж на производителността може да се сравни със слънчевата енергетика (ако се отчетат капиталовите разходи на единица добив). Но в последния случай бяха необходими 15 години, за да се стигне до скока, а и сега се забавя ръстът на продуктивността на слънчевата енергия. Докато в индустрията на шистовия нефт такова забавяне не се наблюдава.

Третият аргумент в полза на шистовия добив са гигантските мащаби и



разнообразието на американската петролна инфраструктура



Много нефтодобиващи държави имат едва по няколко находища и неголям брой добиващи компании. Понякога и една-единствена. В САЩ нефтените находища са десетки, добиващите компании са хиляди и още десетки хиляди фирми, свързани с отрасъла, плюс милиони километри петролопроводи и железопътни линии.

Сред тези хиляди компании непременно ще се намерят първооткриватели като онези, които започнаха шистовата революция. Когато рентабилността започне да пада заради ниските цени (възможно по-ниски от сегашните), тези пионери ще търсят революционни способи за добив.

Но не мислете, че най-революционните технологии вече се прилагат на практика: един вид те лесно се внедряват, щом компаниите се къпят в пари. Рационалният бизнес не се отказва лесно от действащите технологии и оборудване, за да изпробва нещо ново. Всъщност именно тежките и трудните времена съдействат на бизнеса да пробва увеличаване на печалбата чрез нарастване на ефективността.

Появяват се все нови технологии, включително автоматизираното сондиране, микросондирането (позволява по-бързо да се монтира и задейства оборудването поради по-малката площ на сондата), нови видове сондиране (възможно е скоро да се използват лазери), анализиране на големи масиви от данни (добивът се оптимизира благодарение на обработката на гигантски обеми информация).

Не бива да се забравят и нанотехнологиите, които могат радикално да променят химическия състав на суровината и да подобрят екологичната сигурност, водоснабдяването на сондите и дори разбиване на пласта без използването на вода, а също нови видове високочувствително оборудване за сондите, с чиято помощ ще може рязко да се увеличи добивът благодарение на технологии за създаване на изображение в реално време и микросеизмично наблюдение.

След няколко години в практиката ще навлязат нови технологии. Журналистите отново ще се дивят защо така "неочаквано" добивът в САЩ е нараснал с още 3 млн. барела на денонощие на фона на бурния растеж от последните години.

Постепенно това изобилие ще се разпространи и в други държави, където залежите от шистов нефт са съпоставими с американските. Цените на суровината ще останат циклични, но новите цикли могат да бъдат предизвикани от прилагането на нови технологии. И светът ще бъде все така залят от нефт. /БГНЕС (Заглавието е на "Сега")



-----------------



Марк П. Милз, физик от института "Манхатън". Той е автор и на книгата "Бездънният кладенец" (The Bottomless Well), излязла през 2006 г.