Една от най-често повтаряните митологеми по време на прехода е, че България ще се оправи едва когато политиците започнат да слушат какво им приказва "Народът". Носталгиците например си умират да ваят образа на Тодор Живков като на велик политик, понеже той единствен давал ухо на хорските желания. И сега имало нужда от някой подобен нему, който да тръгне по градове и паланки, да си приказва с електората и чувайки болките и въжделенията му, да тропне с ръка по масата и да каже "Държавата това ще го свърши". "Пляс!" и всичко започва да тече по мед и масло, а България става Швейцария на Балканите.

Всичко изброено дотук обаче е една голяма заблуда. Причината за това е много проста - издигнатият в пиедестал "мъдър Народ" не е хомогенна структура, а се състои от множество индивиди, които първо се различават по ред характеристики (образование, интелигентност, предпочитания, възраст, опит и др.) едни от други и, второ, преследват съвсем различни интереси. Предвид че повечето политически решения пряко засягат икономическата активност в страната и резултатите от нея, е важно да се уточни, че ако "Народът" е този, който трябва да казва какво да се случи, то той трябва да разбира от икономика. За съжаление това не е така - според едно изследване на Gfk три четвърти от българите са финансово неграмотни. Броят на икономически неграмотните вероятно е подобен, а дори и по-висок. Един от големите проблеми също така е, че дори добре образовани хора с висше образование, които обаче не са се задълбочавали да четат сериозни книги на икономическа тематика, правят грешката да мислят, че специализацията в собствената им сфера (например медицина, право или инженерство) може да се пренесе и в икономиката и дават широка гласност на икономическите заблуди, в които вярват. Съответно може да се поставят два основни въпроса:



1) Кой "народ" точно ще послушат политиците



- мнозинството, което не разбира от икономика, или маргиналното малцинство, което разбира? (Тук е редно да се направи уточнение, че има много икономисти, които вярват в икономически заблуди, но за сметка на това са любимите съветници на политиците, защото намират научно обяснение и оправдание дори и на най-вредната и популистка политика.)

2) Какви ще бъдат резултатите, когато политиците слушат "Народа"?

За да се отговори на първия въпрос, е редно да се анализират водещите стимули, които определят общественото поведение на политиците. Те са в основни линии 4 на брой: Да бъдат избрани и да дойдат на власт. Да бъдат преизбрани. Да могат да увеличават властта си колкото се може повече за сметка на правата и свободите на гражданите. Да не бъдат осъдени за злоупотреби, когато паднат от власт (специално в България доста изразен мотив).

От изброеното може да се заключи, че политиците ще изберат да слушат мнозинството от "Народа", което не разбира от икономика, тъй като това им гарантира повече гласове и по-високи шансове да спечелят изборите. Добре е да се уточни, че спрямо позицията, която заема по определен икономически въпрос, един отделен индивид може да принадлежи към този "Народ" в една конкретна ситуация и да не бъде част от него в друга.

"Народът" от своя страна има стимул



винаги да избира пътя на най-малкото съпротивление,



да избягва болезнените реформи, да получава повече, отколкото дава, и най-вече да получава на момента това, което иска (по-висока заплата, по-добри здравни услуги, добро образование и т.н.), вместо да прояви търпение и да изчака известен период от време, докато сам успее да си изработи желаното. Съответно не го е грижа какво ще се случи в бъдеще след приемането на някоя контрапродуктивна популистка мярка, щом днес политиците го слушат и правят това, което иска. Защо да се лишава от "безплатния обяд", който днес може да му поднесат, когато сметката ще я плащат например децата и внуците на някой друг?

Баба Пена цял живот е работила на полето, отгледала и възпитала е 3 деца, 8 внуци и 6 правнуци. Баба Пена е видяла много и малко, знае няколко тома с пословици и поговорки, изпълнена е с добри намерения и е събирателен образ на "мъдрия Народ". В селото й на предизборна обиколка идва политик от водещите партии и я пита "бабо Пено, какво да направим, че България да се оправи". А тя му отговаря "нека Държавата да осигури по 5-10 овце на всеки жител в селата, както беше когато бях млада, та да може да се препитваме. Даже нека да има повече работни места, че младите да не бягат в София или по чужбината, отворете отново завода от времето на бай Тошо, който, като дойде демокрацията, го ликвидираха." Звучи мъдро и логично, нали?

Но има един голям проблем - баба Пена не знае, че ресурсите на нашата планета са оскъдни и че най-ефективният начин да бъдат разпределени е чрез доброволното сътрудничество между свободни хора посредством пазарните отношения и ценовия механизъм, който сигнализира кое къде трябва да отиде. Баба Пена не осъзнава защо заводът в селото ? е бил затворен - той поначало е бил нерентабилен проект и не е трябвало да бъде построен в нейното село, а на другия край на България в едно друго село, което обаче нямало късмета да бъде родно място на водещ някога номенклатурчик. Съответно били прахосани много пари, време и ресурси, за да просъществува, против всякаква икономическа логика, докато накрая балонът не се пукнал и не се наложило да го ликвидират, за да може оскъдните ресурси да бъдат реалокирани на друго място в българската икономика.

Дори експериментът с него да бъде повторен, той отново ще се провали и в крайна сметка младите от селото й ще се наложи все пак да го напуснат и да се юрнат "по чужбината", но ще са загубили прекалено много време и шансове да го направят. Освен това, за да може да бъде повторен този експеримент или пък държавата да купи по 5-10 овце на всеки от съселяните на баба Пена, тя трябва да пренасочи средства, които биха могли да отидат за нещо друго като отваряне на училище в съседното село, оправянето на пътя между двете села и т.н. - пропуснатите възможности са много. Още по-лошото е, че държавата няма собствени пари, а трябва чрез данъци да отнеме от средствата на гражданите и да сложи юзда на устрема на добре развиващите се сектори в икономиката в името на една обречена идея, алтернативната цена на която е огромна и отеква из цялата икономика.

Ако се запитат и мъдрите баби и дядовци от останалите села, мъдрите им синове и дъщери и мъдрите им внуци и внучки (накратко да се запита "Народът"), предложенията им идейно няма да са по-различни от това, което баба Пена синтезира в две изречения в разговора си с желаещия да я чуе политик. А по ред причини тези предложения допадат на самите политици, защото привеждането им в действие увеличава властта на управляващите, улеснява достъпа им до корупционни практики и същевременно им напомпва егото, карайки ги да се чувстват всесилни и герои.

Нека вземем няколко политики, които бяха на дневен ред през последните години и бяха наложени с аргументa, че те са това, което "Народът" иска и от което има нужда.



I. Повишаването на минималната работна заплата (МРЗ):



При последното вдигане на МРЗ от 310 на 340 лв. bTV направи репортаж в един шивашки цех. Една от работещите там жени сподели, че се радва за предприетата мярка, защото така с колежките й можело да изкарват повече. За нейно съжаление МРЗ е доказано неефективен инструмент за борба с бедността. Тя пропуска факта, че от повишението ще се облагодетелстват хората, които ще останат на работа. Поради нарастването на цената на труда фирмите имат стимул да съкращават назначените работници, да удължават работното време на тези, които остават, както и да заменят работната ръка с други производствени фактори (особено в дългосрочен план). Също така поради това оскъпяване някои фирми преустановяват дейността си, а други се отказват от планираното си влизане на пазара. Неслучайно и нивото на официалната безработица е толкова високо, особено в най-бедните райони - в Северозападна България официалната безработица за третото тримесечие на 2014 е 13,5%, докато в Югозападна 8.9%. Още по-точен индикатор е коефициентът на заетост, който за Северозападния район е 56.5%, а за Югозападния 66.8% по данни на НСИ. Разликата между тях де факто се удвоява. И съвсем естествено по-бедният район ще бъде винаги по-засегнат от увеличението на МРЗ спрямо по-богатия. На практика, "Народът", получавайки днес това, което иска - а именно по-висока номинална заплата - губи много повече в дългосрочен план. Не на последно място МРЗ отрязва пътя към пазара на труда точно на хората, на които уж има намерение да помогне - на младите и на работниците с най-ниска квалификация и най-малко опит. Разбира се, ако шивачката остане без работа, за нея виновни ще бъдат лошите предприемачи и "вълчият капитализъм", а не "добрите" политици и синдикалисти, които са променили конюнктурата на пазара и са принудили шефовете ? да я съкратят.



II.Мораториумът върху продажбата на земеделска земя на чужденци:



Воден от ирационалния страх, че турците, евреите, американците и всезнаещите илюминати ще го поробят, като купят земята, напоена с кръвта на дедите му, "Народът" реши, че трябва със зъби и нокти да се бори мораториумът върху продажбата на земеделска земя на чужденци да бъде удължен. "Обзети от моментна лудост", голяма част от депутатите от 42-рото НС послушаха "Народа" и гласуваха закон, който създаде излишно напрежение между България и ЕС и впоследствие падна като противоконституционен в КС.

Какви обаче са икономическите ефекти от него? Броят на потенциалните купувачи на земеделска земя бе изкуствено ограничен от законодателите и собствениците се видяха принудени да я продават на далеч по-ниска цена, отколкото биха получили в условията на свободен пазар. При това според някои слухове най-вероятните купувачи са местни феодали, както и фирми, приближени до ДПС, които уж са големите врагове на "Народа". В дългосрочен план те ще се облагодетелстват, че са купили земеделската земя на занижени цени сега и са успели да я продадат след 2-3 години на западни инвеститори със солидна надценка. Разбира се, загубилите от мораториума са точно обикновените хора, на които им е забранено да се разпореждат свободно със собствеността си.

Апропо, тук е редно да се зададе въпросът - щом турците са толкова страшни, това означава ли, че трябва да се забрани на 1 милион български турци, граждани на Република България, да закупуват и да притежават земеделска земя? Нима не е по-лесно на някой "зъл" политик в Анкара да си наеме поставено лице с българско гражданство, вместо лично да купува клетата българска земя, напоена с кръвта на дедите? Отговорите на тези реторични въпроси ясно показват, че аргументите за забраната са несъстоятелни. Също така е препоръчително да се припомни добрият пример с 20-годишния белгиец Виктор Ромбаут, който се засели в село Цар Петрово, започна да обработва българската земя, вместо да я остави да пустее, и създаде работни места за тамошните жители.



III. "Лихвите" на "бързите" кредити



Повече от година различни медии излъчваха сърцераздирателни репортажи с хора, взели неголяма сума като бърз кредит без обезпечение и принудени да я връщат в двоен и троен размер. Виновни за "Народа" се оказаха "алчните" финансови институции и "високите" лихви, а не фактът, че кредитополучателите обикновено не четат внимателно договорите си - в крайна сметка проблемът се корени в наказателните такси при просрочване, които от своя страна падат лесно в съда. На помощ се притекоха група леви депутати начело с Румен Гечев и Георги Кадиев и урегулираха годишния процент на разходите (ГПР) до 50%. Какво успяха да постигнат с този ход? Ограничиха възможността на хората да взимат кредити в неголям размер без поръчителство. Защо се случи това? Една проста концепция от областта на финансите гласи, че колкото по-голяма е несигурността и колкото по-висок е рискът, толкова по-висока трябва да бъде лихвата, за да може конкретният инвеститор да се съгласи да участва в определена сделка. Да дадеш заем на някого, когото не познаваш, и то без поръчителство, е доста рисково начинание. Да даваш заеми на стотици непознати, вече предполага, че по някакъв начин трябва да се подсигуриш, защото вероятността част от кредитите да не бъдат върнати е огромна. Съответно регулацията на депутатите от БСП направи така, че бизнесът с бързи кредити да не може да бъде рентабилен, защото ограничаването на лихвите ограничи и възможностите рисковете, свързани с потребителите, да бъдат контролирани. Част от банките директно закриха отделите си, част от фирмите напуснаха сектора, а тези, които останаха, вече изискват поръчителство. "Народът" от своя страна или трябва да си намери поръчител, или да иде да взима заеми при лихвари и мутри. Особено неприятно е взимането на заем от последните, защото там кредитополучателят няма правна защита и закъсняването/неплащането на вноски може да му коства гипсиране на крайник и дори повече.



IV. Енергетика



"България трябва да е енергиен център на Балканите"; "Токът трябва да е евтин, докато доходите ни не станат като европейските"; "Енергетиката е печеливша и трябва да е в държавни ръце, затова нека национализираме ЕРП-тата" "Енергетиката е монопол, който ДКЕВР трябва да регулира, за да не може капиталистите да експлоатират бедния народ" са част от клишетата, които се повтарят като мантра през последното десетилетие. И те са основата, която служи за аргументация на държавната намеса в този сектор. А тя идва дюшеш на политиците, които в името на "Народа", но повече в това на личното си облагодетелстване, прокараха куп вредни мерки.

Една от тях например беше несполучилото строителство на АЕЦ "Белене", за което се изсипаха няколко милиарда лева, и в крайна сметка загубите бяха за НЕК, т.е. за данъкоплатците. И всичко на базата на фалшиви разчети и прогнози, жаждата за някоя и друга комисиона от страна на политиците и мегаломанията и наивността на "Народа". А най-вероятната загуба при арбитража с "Атомстройекспорт" съвсем ще влоши нещата.

Друга вредна политика е запазването на редица фирми в сектора като държавни. Техните средства позволиха на управляващите от последните 4 правителства да разполагат с огромен финансов ресурс, който да депозират в приятелска банка, чрез нея да сложат ръка върху други сектори от икономиката, като БТК и "Булгартабак" например, и накрая да фалират същата приятелска банка, принуждавайки данъкоплатеца пак да плаща сметката на обяд, който не е изял лично.

Трета вредна политика беше свалянето на цената на тока, което първото правителство на ГЕРБ и последвалото го правителство на Пламен Орешарски направиха на няколко пъти. Освен че енергетиката прегря от дефицити и скоро ще има не един и два фалита, свалянето на тока доведе до това, че който потребява повече, печели повече от понижението на цената, а не печелят най-бедните, заради които уж беше предприето намалението. Далеч по-ефективен механизъм за решаване на проблемите би била либерализацията на сектора и раздаване на енергийни помощи /ваучери на по-бедните/.