След продължили месеци наред тайни преговори с правителството на Куба президентът на САЩ Барак Обама обяви големи промени с цел нормализиране на отношенията с Хавана - смело действие, което слага край на една от най-погрешните стъпки в американската външна политика.

Решението на администрацията на Обама напълно да възстанови дипломатическите отношения, да извади Куба от списъка на Държавния департамент на страните, спонсориращи тероризма, и да премахне ограниченията за пътувания и търговия е промяна в посоката, която силно подкрепяме. Белият дом оповести, че настъпва ера на промяна за милиони кубинци, които страдат заради продължилата повече от 50 години враждебност между двете държави.

Обама можеше да предприеме малки, постепенни стъпки към затопляне на отношенията. Вместо това той смело стигна дотам, докъдето му позволяват ограниченията в остарял закон от 1996 г., налагащ строги санкции на Куба в опит за промяна на режима там. "Тези 50 години показаха, че изолацията не работи... Време е за нов подход", заяви Обама.

Президентът на Куба Раул Кастро заслужава уважение за прагматизма си. Куба си остава репресивна



полицейска държава със западнала икономика,



но от 2008 г. под негово управление страната започна икономически реформи, които създадоха възможности пред обикновените кубинци. Раул Кастро също така премахна ограниченията за пътуване, които правителството грубо бе наложило на гражданите. "Трябва да се научим да съжителстваме с различията ни по цивилизован начин", заяви в сряда Раул Кастро.

Промените, които администрацията на Обама обяви, могат да създадат възможности за увеличаващата се предприемаческа класа в Куба, като се разрешат търговските и финансовите операции със САЩ. Белият дом също така има намерение да улесни американските технологични компании да обновят изключително остарелите интернет системи на острова - мярка, която може да допринесе за укрепване на гражданското общество.

Знаем сложната история на взаимоотношенията между Куба и САЩ и затова е сигурно, че отварянето на тази нова глава е съпътствано от съмнения и отстъпки. Лидерите и на двете страни трябва да направят всичко възможно, за да ги преодолеят по разумен и конструктивен начин.

САЩ са прави да настояват за по-голяма лична свобода и демократични промени. Но подходът им за



налагането на наказания



е изключително контрапродуктивен. В бъдеще подкрепата на Вашингтон за гражданското общество и за дисидентите в Куба вероятно ще стане по-ефективна, тъй като другите правителства в Западното полукълбо вече няма да могат да се отнасят с Куба като към жертва на безсмислено суровата политика на Вашингтон.

В резултат на преговорите кубинските власти освободиха пребивавал в кубински затвор над 20 години агент на американското разузнаване, чиято анонимност бе запазена, и Алън Грос, американски подизпълнител, излежаващ присъда в Хавана от 2009 г. Междувременно САЩ освободиха трима кубински шпиони, които са били в затвора повече от 13 години. Размяната на затворници създаде условия за преразглеждане на взаимоотношенията, което може да се превърне в едно от най-важните външнополитически постижения, които Обама ще остави на наследника си в Белия дом.

Представители на администрацията на Обама признават, че е малко вероятно Конгресът да предприеме скоро допълнителни стъпки за заздравяване на отношенията с Куба. Това обаче неизбежно ще доведе до дебат за ползите от участието в този процес. По всяка вероятност историята ще докаже, че действията на Обама са в правилна посока.

------

Защо Вашингтон и Хавана скъсаха дипломатическите отношения?

Сп. "Тайм"

Нека се върнем назад във времето и си спомним кога Фидел Кастро застана начело на революциите в Куба - в края на 1956 г. той поведе кубинските бунтовници срещу тогавашния лидер на страната Фулхенсио Батиста (няколко години преди това Фидел е участвал и в усилията за сваляне на Батиста от власт). В първоначалните съобщения за движението на Кастро и неговите поддръжници те са смятани за аутсайдери, за които няма надежда да постигнат победа. С настъпването на 1959 г. обаче те извоюват победата. Америка наблюдава случващото се в Куба с интерес, не след дълго обаче става ясно, че под управлението на Кастро островът няма да е спокойният съсед на САЩ.

Когато Кастро разчиства привържениците на Батиста, той отказва да въведе демократични реформи, както се надяват много хора. Първоначално революцията не е открито комунистическа, но Кастро следва тази идеология, докато е начело на страната. В средата на 1959 г. той въвежда



програми за преразпределение на богатствата и за конфискация



на земите.

По време на Студената война възходът на комунизма в държава, която е толкова близо до Флорида, не се възприема лесно. Въпреки че американският посланик в Куба по това време Филип Бонсал успява да се срещне с Кастро, разговорът им - отчасти свързан с арестите на американски граждани в Куба и държавната конфискация на някои от американските инвестиции на острова, се оказва безполeзен.

В ООН Куба започва да се опълчва на САЩ заедно с другите комунистически държави; управляващият режим в Куба насърчава антиамерикански настроения; в началото на 60-те години СССР сключва търговско споразумение с Куба, американски производители на захар настояват страната да спре да купува суровината от Куба; Кастро обвинява в саботаж кораб, който е взривен в пристанището на Хавана. Детайлите за промените, които настъпват в Куба и САЩ при тези събития, са объркани и често противоречиви, но е достатъчно да се каже, че в този период "бързо се влошава ситуацията и с всеки изминал ден кубинско-американски отношения се доближават до дъното".

В края на октомври 1960 г. САЩ налагат строго ембарго, като забраняват две трети от американския внос от Куба, която купува внушителните 70% от вносните си стоки от САЩ. Докато двете държави се карат по икономически въпроси, посланик Бонсал е прибран от Куба, след което двете посолства - на Куба във Вашингтон и на Америка в Хавана - са оглавени от шарже д'афер, което означава, че "дипломатическите отношения между двете държави



ще станат трудни,



както търговията".

В следващите седмици слуховете за евентуално нахлуване на САЩ се разпространяват из острова, хората започват да се редят на опашки пред американското посолство, като искат визи, за да напуснат страната. Ежедневните опашки притесняват режима на Кастро, а с течение ва времето слуховете се засилват. По-късно Кастро иска двете държави да имат по еднакъв брой служители в мисиите си, но вместо това САЩ решават да приберат целия състав от посолството си в Хавана. Тълпите обаче продължават да чакат, когато в началото на януари 1961 г. посолството затваря врати; по това време са подадени над 50 000 молби за визи.

В този момент САЩ не могат да им помогнат. След две години на тормоз, американският президент Айзенхауър нарежда на Държавния департамент да преустанови всички дипломатически връзки с Хавана, което се случва за първи път в историята на отношенията на САЩ със страните от Латинска Америка. Повечето американци се чудят защо САЩ са упорствали толкова дълго време.

Единственото място в Куба, където американското присъствие остава, е военноморската база в залива Гуантанамо; няколко седмици по-късно САЩ обявяват решението си да прекратят всички пътувания до Куба. През 1961 г. е краят на първата фаза на американско-кубинските отношения и началото на друг, открито войнствен етап - сега се слага началото на следващия етап във взаимоотношенията им.