Това, което управляващите се канят да направят в здравното осигуряване, не е реформа, а напълно механично прехвърляне на проблема от болната глава върху здравата. Обявената идея да се намалят дейностите, които се поемат от здравната каса и да се стимулират гражданите да се осигуряват допълнително в частните фондове, е не просто отказ от реформа, но има потенциала да направи здравната ни система напълно непоносима. Защото, поне на теория, приоритетът на всяка здравна система би трябвало да е осигуряване на лечение на най-уязвимите и най-болните. От години приоритетът на управляващите здравеопазването у нас обаче е точно обратният -



лечението да е най-недостъпно за най-нуждаещите се



Тепърва се задава нов управленски "успех" - по-богатите ще плащат още повече, но всички ще получават по-малко.

Последната идея на здравния министър Петър Москов, благословена от премиера Борисов, цели здравната каса да ограничи разходите си и да престане да трупа ежегодно нови и нови дефицити и изглежда по следния начин: задължителната здравна вноска остава 8%. Услугите, които досега се плащаха с нея обаче, намаляват. Пакетът дейности, гарантирани с осигуровката, ще се раздели. Основният ще покрива съществена част от лечението на най-разпространените и социално значими заболявания. В допълнителен пакет обаче ще се отделят дейности, за които пациентите могат да чакат - планови операции, прегледи в доболничната помощ... Плащането на тези дейности ще се лимитира доста по-строго, отколкото в момента, т.е. ако например досега НЗОК е плащала по 3000 операции на херния годишно, тепърва тя ще плаща за само 1000, да речем. 1001-вата и следващите операции ще се прехвърлят за следващата година и така ще се формира листа на чакащи за "безплатна" херния по линия на касата. Който не иска да чака, може да си направи допълнителна застраховка в частните дружества и срещу нея да се оперира бързо.

Това няма да помогне на никого. Промяната не само ще стовари върху българските пациенти



една от малкото злини, които още не са им се случили в пълен размер -



дългите листи на чакащи. Тя няма да облекчи разходите на здравната каса, ще измъчи допълнително бедните и болните и ще издевателства над джоба на тези, които издържат с данъците, осигуровките и плащанията кеш кретането на цялата държава.

Ползващите здравната система, условно казано, се делят на три. Около 4 милиона са пенсионерите и децата, чиито вноски се поемат от държавата. Те са основните клиенти на системата, а държавата упорито ги осигурява върху едва половината от минималния осигурителен доход, благодарение на което вноските за тях са под 1/3 от общия бюджет на НЗОК - 978 млн. лв. Около 2 милиона са работещите, от които догодина се очаква да внесат малко над 2 млрд. лв. здравни вноски, с над 200 млн. лв. повече от тази година - прогноза за събираемост, на която дори и НАП не вярва. Останалите са неосигурени, които обаче също успяват да получат медицинска помощ, често без да плащат.

Ако пакетът на НЗОК се раздели на основен и допълнителен, първи на опашката от чакащи лимитираните "безплатни" услуги ще се наредят, естествено, пенсионерите и хората с по-ниски доходи. В най-добрия случай чакането ще доведе до недоволство и обикаляне по болници, където има лимит и се чака по-малко. В най-лошия - болни хора ще пострадат сериозно, най-малкото защото и сега болниците не желаят да приемат тежките и сложни случаи, защото струват повече. Тепърва още по-строгият лимит ще е идеално извинение тези пациенти да бъдат пратени някъде другаде.

На работещите, както обикновено, ще се падне честта да плащат допълнително, ако не искат да чакат. Това обаче изобщо не е толкова лесно и не гарантира по-добър достъп. По принцип допълнителните здравни застраховки струват повече от задължителната осигуровка, особено ако покриват достатъчно голям пакет. И ще струват още повече, при положение че тепърва ще трябва с тях да се плащат и повече неща - например операции. От друга страна - в момента допълнителните фондове работят основно с корпоративни клиенти, на които се полагат и отстъпки. Индивидуалните договори са изключение не само защото са по-скъпи, но и защото в общи линии, за



да си направи сам човек подобна застраховка, трябва да е в цветущо здраве



Заради риска от големи разходи частните фондове не желаят да сключват договори с хора с хронични заболявания, или ако го направят, е при доста по-високи цени. Освен това самите дружества признават, че нямат достатъчно добри механизми за контрол над лечебните заведения, които буквално издевателстват над тях с високи цени и измислени услуги. Което също оскъпява вноската, да не говорим и че води до откази за покриване на разходите, т.е. пациентите често хем са осигурени, хем сами си плащат. Така че за доста хора извън големите компании допълнителното осигуряване ще се окаже, ако не невъзможно, то поне непосилно. Така че те също отиват на опашката.

Която, не е трудно да се досетим, е лесно да се изроди, когато за една операция чакат 5 души. От една страна, това ще върне позабравеното плащане под масата. От друга - за болниците лимитирането на дейността означава намаление на приходите. И най-естественото нещо, което те ще започнат да правят, е да приемат планови пациенти като спешни, защото спешните са в основния, достъпен за всички пакет. Което пък значи, че и разходите на здравната каса ще си останат също толкова високи, както и сега.

С което стигаме и до последната група клиенти на здравната система - неосигурените. За тях е предвиден ясен и стегнат пакет безплатна спешна помощ и нищо повече. За сметка на това парите, срещу които могат да се върнат в системата и да получат повече, скачат от около 700 лв. средно на 2000 лв. Ясно е какво ще се случи и тук - рязък скок в отчетите на гарантираните спешни състояния и нито стотинка по-висока събираемост на пари от осигуровки.

Здравното осигуряване е докарано до задънена улица. Подобни палиативни мерки могат единствено да потвърдят, че е време политиците да се замислят за цялостна промяна на модела. Настоящият е изчерпан и вреден.