Новият генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг не пропуска при всяка своя изява да цитира девиза на тримата мускетари: "Един за всички, всички за един". Разбира се, става дума за алианса и грижата на всеки от членовете му за колективната сигурност. За всички в Брюксел е ясно обаче, че Столтенберг все още се държи повече като бивш министър-председател на Норвегия, отколкото като ръководител на военно-политически съюз и затова говори твърде дипломатично, без да назовава истинските проблеми, и то на фона с противопоставянето на НАТО с Русия. Ако говореше директно, той със сигурност щеше да забрави да цитира девиза на мускетарите, който вече не е съвсем валиден за НАТО. И причината за това е България.

От години София не я е грижа как ще допринесе за колективната сигурност на алианса, а отскоро май и в Брюксел са се отказали да допринасят за сигурността на България.



Искаш, но не можеш



Показателно за това е мълчанието на алианса около изявеното желание на България да се включи в нови сили за бързо реагиране, чието начало ще сложат Германия, Холандия и Норвегия през идната година. Те ще включат до 6 хил. военни. Полша, балтийските страни и Румъния вече изразиха готовност на тяхна територия да бъде разположена базата на ударната група на тези сили. От няколко месеца в Брюксел се обсъжда вариантът да бъдат поканени още две държави, които да се включат в силите. Според източници от военното министерство България е изявила желание, но до този момент няма отговор от алианса. А това е знак, че във военното командване на НАТО нямат доверие в способностите на българската армия.

"Е как да имат, като дори като кандидатстваме да сертифицираме бойните групи, ние въртим едни и същи бронирани машини, за да покажем, че са окомплектувани. Тези в Брюксел да не са глупави и да не го виждат", коментира източник от МО. Факт е, че един от бъдещите проекти за модернизация е покупката на над 100 бронирани машини за армията, но след орязването на военния бюджет той няма да се случи. Единствената надежда е в 10-те бронирани машини "Командо-селект", които армията ни ще получи от щатската компания Textron. Те са по линия на българо-американското сътрудничество, но няма да са достатъчни за петте бойни групи, които до този момент са сертифицирани. Ако България се включи в силите за бързо реагиране на НАТО, това ще е с някоя от тези бойни групи.



И още съмнения



За жалост през последните месеци страната ни не прави нищо, за да намали натрупалите се съмнения около желанието й и способностите да бъде пълноправен член на алианса. На завършилата в началото на месеца среща на външните министри на НАТО трябваше да се отчете как страните изпълняват решенията от срещата на върха в Уелс. Това най-вече означаваше да декларират, че от следващата година ще отделят повече пари за отбрана. Въпреки че България също пое такъв ангажимент, се оказа единствената страна, която вече нарушава това свое обещание. Вместо да увеличи бюджета за отбрана, тя го намали. Според проектобюджета за 2015 г. разходите за отбрана трябва да намалеят с 66 млн. лв. Вече е ясно, че това ще доведе да съкращаване на над 2000 служители на МО и военни. Бюджетът в този вариант можеше да се приеме от алианса, ако все пак правителството беше одобрило взимането на държавно гарантиран заем от 800 млн. лв. за покупка на нови западни изтребители. Това щеше да е ясен знак към НАТО. Но дори и това не се случи. Логично дойде и признанието на зам.-министъра на отбраната Десислава Йосифова, че от догодина вече ще летят само два изтребителя МиГ-29, тъй като няма да има пари за ремонт. Така ще се стигне до парадокса да искаме от Гърция, Турция или Румъния да гарантират въздушния суверенитет на страната.



Защо НАТО мълчи



"Ако получим критични бележки, всъщност ще е добре - значи ни имат доверие. Ако не чуем нищо - новините са лоши, означава, че не ни считат за достатъчно близки и отговорни, за да дискутират въпроси на сигурността и отбраната с нас." Така бившият служебен военен министър Велизар Шаламанов коментира преди седмица пред "Капитал" решението за орязване на военния бюджет.

Засега изглежда ставаме свидетели на по-лошия сценарий - алиансът мълчи за поведението на България. Неофициално от Брюксел използваха всякакви начини, за да покажат, че подобно поведение скоро ще бъде санкционирано с изолация на страната ни. Първоначално беше предупреждение на помощник генералния секретар на алианса Хайнрих Браус в София, който в неформален разговор с Шаламанов директно заяви, че Брюксел може да оттегли подкрепата си за България. Реално това няма да стане официално, но както казва Шаламанов, ще се отрази върху "подкрепата за другите приоритетни проекти извън отбраната". "В общността на свободните нации сигурността и отбраната са важни и са въпрос на най-високо доверие", коментира бившият военен министър. След сигнала на Браус последваха още два "намека" - отказът на генералния секретар засега да включи България в първата си обиколка на страните членки, както и желанието да се наложи мониторинг на парите за модернизация.

Все още продължава да е неясно дали Йенс Столтенберг ще дойде в София, но е факт, че българските политици се приемат само от помощника му. За бъдещия мониторинг вече трудно може да се говори, тъй като вместо да увеличи със 150 млн. лв. парите за модернизация, армията ги намали. Така че от НАТО няма да има какво да наблюдават. Остава българските управляващи да решат дилемата си: дали ще се държим като член на алианса, като поддържаме само 25-хилядна армия и разчитаме на колективна защита, или сами ще си берем грижата за сигурността и ще се връщаме във времената отпреди НАТО, което ще струва в пъти повече.