|
Васил Гарнизов е филолог, краевед и социален антрополог. Доцент е от Нов Български университет, преподава социални науки. Бил е в националните изборни щабове на СДС, директор на Националния център по териториално развитие и жилищна политика и зам.-министър на регионалното развитие в правителството на Иван Костов. Член е на Националния съвет на СДС.
-------------
- Г-н Гарнизов, преди половин година дадохте 3 прогнози за съдбата на царя: ще си отиде през есента, ако стане гаф с НАТО, ще си отиде през март или след неуспех на местните избори. Засега той ви опровергава - остава само вариантът с вота.
- Когато се опитват да правят прогнози в политиката, понякога анализаторите се чувстват като математици, които се занимават с теория на хаоса. Всичко е променливо, нищо от нищо не зависи. И създават математически модел, който започва да генерира по случаен начин числа и комбинации. От самия хаос след много опити и случайни ходове се появява някакъв ред.
На този етап някои от неизвестните са отпаднали, обаче не знаем дали историята няма да генерира нови. Нямаше изненади откъм НАТО и ЕС, обаче се появиха други изненади. Ниският курс на долара обезсмисли сделката на Милен Велчев. Сега сме си превърнали външния дълг в нещо, което изплащаме със скъпо евро, и за гарнитура плащаме петрол, който е поскъпнал повече, отколкото е поевтинял доларът.
---------------------
Все още е възможно, като свърши зимата, Симеон Сакскобургготски да намери благовиден предлог да се измъкне, но той вече е пропилял златния си шанс да си отиде на бял кон. Ако искаше да остане в историята като съзидател, който има принос към намаляването на хаоса, трябваше за Нова година да си отиде в Мадрид и повече да не се върне. Нататък го чакат само лоши новини. Първата лоша новина е, че НДСВ упорито не иска да се превърне в партия. Тя не успя да породи социална организираност.
----------------------
- Това е умишлено заложено от самия премиер.
- Ако не можеш от партията си да създадеш организация, ти пропускаш възможността да създадеш по-голяма подреденост. Така изпускаш шанса да си създадеш добре действащ апарат, който да ти подготви местните избори. Следователно губиш възможността да имаш приемливи резултати на изборите. И вероятно на местните избори ще има малък скандал около това как мерим резултатите им. Дали сравняваме като физически числа получените близо 2 млн. на парламентарни с 800 000 на местните или извиняваме вторите числа с многото условности на местните избори. Сигурно е, че в съзнанието на наблюдателите и на гражданите ще остане ясно закован математически знак за отлив на доверие от Сакскобургготски. И това не е въпрос на рейтинг. Местните избори не са изказване на социолози, те са присъда.
Първият вариант ще е Симеон въобще да не прави усилия да се състезава на местните избори. Да се разграничи от тях и да каже, че те са работа на местните хора. Това би било най-интелигентното му решение, но той няма да го приложи, защото ще се скара с цялата си парламентарна група.
Втората му възможност е да сключи разнообразни коалиции, за да може във всяка кандидатура за кмет, която изглежда печеливша, да се разчита НДСВ. Тогава някаква серия от мажоритарни успехи може да му донесе контрабаланс на пропорционалния неуспех.
Третата възможност е да се опита да приложи техниката на акупунктурата, като работи върху 2-3 избрани точки в страната. Да спечели в малък брой места, но толкова значими, че да създават усета за голяма победа.
- Това значи победа в София.
----------------------
- Задължително. Ако са София-Стара Загора-Варна или София-Габрово-Пловдив, тези триъгълници или квадрати ще създадат усещането за териториално равновесие и национална победа. За да спечели София обаче, ще трябва Симеон да постигне немислим компромис и със СДС, и с БСП. Човекът, който е изправен пред същата задача, е Стефан Софиянски.
-----------------------
Този вариант изглежда най-елегантен, но всъщност е най-труден. СДС не може да си позволи да играе в София за царя. И БСП няма интерес над София в картата да има жълта коронка, защото социалистите се преживяват като партия във възход. И след спечелването на президентските избори тя има нужда от някакви достоверни печалби на местните избори, за да се покаже тенденция и да се използва като трамплин.
Сакскобургготски ще види, че първият вариант е неприемлив за неговата политическа сила, а третият - за основните сили в страната, и ще се опитва максимално да подсили втория вариант - на много места да подкрепи като НДСВ и цар печелившите кандидатури.
- НДСВ не е ли бомба със закъснител? В парламентарната група има междуособици.
- На този етап изглежда, че положението е под контрол. Около избора на министър, който да замести Костадин Паскалев, се очертаха много ясно различните групи с техните интереси и Сакскобургготски успя да избалансира.
------------
Той все още има ресурс да управлява собствената си парламентарна група. Може би част от ресурса му е в тактиката на следотърсача в джунглата - той е пословично търпелив, стои дълго на едно място, души въздуха и улавя посланията на средата. Но най-липсващото на царя му е и най-нужно - времето. От самото начало му заложиха цъкащ часовник. Когато изтекат 800-те дни, няма символическа конструкция, на която да положи бъдещото си управление.
-----------
- Има теория, че от НДСВ ще се пръкне нова партия.
- Нека нарисуваме математическо координатно поле. Историята е изпратила едно число в горния десен ъгъл, наречено Симеон Сакскобургготски. Това число има странната характеристика да се появява и изчезва, да сменя мястото и стойността си. Сега прогнози е трудно да се правят. Не се знае дори дали това число ще остане константно на себе си.
Нито БСП, нито СДС, нито партньорите на царя могат да взимат дълготрайни стратегически решения, докато той не се е определил. Могат да взимат само тактически решения. А когато имаш ниска предсказуемост на политическия живот, инвеститорите се въздържат да влагат пари. Заради това икономическият живот през последните 2 години продължава да стои там, където си беше - около приватизацията.
- Симеон едва ли е очаквал войната с прокуратурата и съда, която удари и върху приватизацията.
- Съдебна система имаше и в по-стари времена. Не е новина, че съдът е с нисък рейтинг, но това не пораждаше катаклизми. В момента, когато министър-председателят и правителството са непредвидими и когато няма програма, те не позволяват на нито една институция да се нагласи по тях. Напротив, създават притеснения за институционалния ред. Виденов и Костов бяха безкрайно ясни и прозрачни. От тях не можеха да се очакват изненади по отношение на институциите. Сега всяко действие или започва да се тълкува като лична война, далавера, като битка между банди.
- И е възможно да се каже, че главният прокурор е убил друг прокурор?
- Всичко е възможно. Утре могат да кажат, че Първанов е поръчал убийство. Винаги е имало напрежение около главния прокурор. Но все пак никога не се е стигало до такава дълбока криза. И обясненията са в режима на същата теория на хаоса.
----------
Когато нямаш стратегическа и институционална рамка, всяко действие става междуличностно. Дори при мафията има правила, стратегии и предсказуемост. Затова и италианците могат да живеят. В България каквото и да захванеш, става не противоречие на интереси, а сложна гама от емоции. Питат Бойко Борисов какво каза главния прокурор и той отговаря, че главният прокурор е притеснен да не му припишат убийството. Няма рационалност. Има епитети "откачен", "побъркан", "параноик", "малоумен". Целият ни обществено-политически живот се описва на езика на афектите. Обясненията са примитивни. Появи ли се езикът на лудостта и подлежащият му език на емоциите като основен обяснителен език, това означава, че публичният ни свят е неуправляем.
----------------
Тук-таме има признаци на здрав разум. СДС се отказа да се изказва за личността на главния прокурор. В момента страната може да получи структуриращи импулси само от организации, които дискутират по рационален начин промяната на институционалния ред и престанат да се занимават със свръхперсонализирането - злодей ли е Костов, благодетел ли е Симеон, болен ли е Филчев.
- Каква трябва да е рамката?
- Преди 13 години авторите на конституцията произведоха текст, който можеше да послужи като число, изпълняващо структурираща функция в целия хаотичен свят на промяната. Но се оказа, че това число не привлича около себе си други числа. Конституцията създава повече проблеми, отколкото ред. Значи е по-добре да се съсредоточим в промяната й.
- Нали има заявка за промяна на конституцията?
-------------------
- Уж всички казват, че са съгласни, но това казване е някак междудругото. Това е като гарнитура към основното ястие. А всъщност въпросът за личността на главния прокурор трябва да е гарнитурата. Хипотезата, че прокуратурата ни е такава, защото имаме такъв главен прокурор, е дълбоко грешна. Защото когото и да сложиш в тази ситуация, той ще развие абсолютно същото поведение.
-------------------
Диктаторите - хора с много голяма власт и много малък контрол, взимат на ръчно управление голям ресурс и понеже не могат да се справят сами, развиват дълбока параноя. Всеки, който иска да разбере какво е да си премиер, главен прокурор, председател на Народното събрание или президент, трябва да прочете книгата на Марк Аврелий "Към себе си". Тогава ще разберем какъв смут е в душата на българските управляващи.
- Значи проблемът ще изчезне, ако се премахне несменяемостта?
- Когато има несменяемост, а налице са власт, контрол, репресия и ресурс, се появява параноята. Затова трябва да се мисли как да променим институциите терапевтично, че следващите хора, които влязат в тях, да не се поболеят.
Конституцията казва, че министър-председателят е принципал на цялата държавна собственост. Колкото и да делегира права, той живее по цял ден в непрекъснато трептене, че полага неимоверни усилия, а всяка част от системата се опитва да го провали.
- Никой не говори за промяна в другите власти освен в съдебната.
- На всеки трябва да се отнеме власт. Даже обратното - всяка институция трябва да декларира, че доброволно иска да се откаже от определени компетенции в името на общото благо.
-------------
Ако остане институция, на която не са отнети привилегии, ще остане подозрението, че някой манипулира другите. Колко власт ще се отнеме е технически въпрос, а принципното отнемане на власт е въпрос дали ще има ред в България. Трябва да се отнеме власт от президента, от министър-председателя, от парламента, от съдебната власт. Например президентът да не се избира пряко, а от парламента. Но парламентът да не определя данъците, а да даде това право на общините.
----------
- Възможно ли е партията, взела властта, да се освободи доброволно от нея и да я даде на общините, които предварително знае, че може да загуби на бъдещи избори?
- Ако дадеш на общините сами да си определят данъците, те ще започнат да се допитват до своите граждани колко пари да им събират и как да ги разпределят. Защо трябва министърът на финансите да взима пари от богатите общини и да ги дава на бедните? Навсякъде по света има изравняване на общините, но на основата на солидарността. Ако София не дава пари на Ихтиман, хората оттам ще дойдат тук. Ще вдигнат цената на жилищата, ще създадат проблеми с транспорта, ще увеличат безработицата, ще виснат на социалната касичка на общината и ще вдигнат нивото на престъпността. Солидарността е осъзнаване на взаимната зависимост. Този модел съществува в Германия.
- Може ли управляващите да го направят у нас?
- Това е най-лесното, което може да се направи, защото става дума за редакторска работа. Постигне ли се политическо съгласие, че трябва да се работи за по-голяма структурираност чрез децентрализация, взаимен баланс и контрол на институциите, тогава писането на текста е работа на асистенти или студенти в юридическия факултет.