Знаят го из целия Северозапад, името му се носи по железопътната линия от София за Видин. Но не името на доскорошния стрелочник на гара Брусарци, а на известния актьор Чарли Чаплин. Ако питате за Георги Лозанов, ще вдигнат рамене и ще кажат, че не знаят такъв човек. Но ако попитате за Чарли, веднага ще ви рекат: "Ей го там, с вестниците", или "Преди малко отиде към бараката си", или "Ето го на перона, не го ли познахте по походката на Чарли Чаплин". И всеки един ще допълни: "Той е голям артист, по цял ден ни весели, Господ му е дал велика дарба."

-------------------------

От 10 години насам по известност в този край 46-годишният Чарли е засенчил бързо сменящите се политици и звезди. За него казват, че ако реши да се кандидатира за депутат или някакъв лидер, сигурно ще спечели много гласове. Но той ненавижда политиците, довели според него България и народа до това дередже. "Чувствам се човек само в кожата на Чарли Чаплин. Много си приличаме. Не вярвам в прераждания, но има нещо между нас. И аз, и той сме сираци, отраснали в мизерия. И неговият брат, и моят са моряци. Душата ми е като неговата. И за двама ни няма нищо по-велико от това да доставяме радост на хората, да разсмиваме тъжните и угрижените. Това е нашето богатство - добрата дума и усмивката.

С една дума - физическа и духовна прилика.



Природата ни е еднаква", казва брусарският Чарли.

Георги Лозанов остава сирак още от люлка, когато баща му напуска семейството. Израства в социални домове. Завършва СПТУ по строителство в Михайловград с диплом за водопроводчик. Сменя професии, бракът му завършва с развод. През 1981 г. се установява в родното Брусарци и започва като стрелочник на гарата. Тук среща втората си съпруга Таня Кръстева, детска учителка, и припознава дъщеря й от първия й брак Цветелина. През 1993 г. им се ражда син, Кристиян. Бараката, в която живеят, е на самата жп гара. Тя е извадена като че ли от филмите на Чарли Чаплин. Отвън домакинът се изрисувал собственоръчно като двойник на любимия си актьор, а от дясната страна наднича с "Дребосъчето". Рисунки с пирограф върху шперплат има и вътре, като допълват атмосферата на мизерната, но артистична стая. "Дори ми е широко, а и не плащам наем, щото тия бараки бяха изоставени. Не искам по-голяма къща, не ми допада материалният комфорт. Стига да ни е весело, да се обичаме с жената и децата", мъдро отсича Чарли.

Всъщност повечето месеци в годината той живее тук сам. Таня и децата са в родното й село Разград, община Вълчедръм, където тя е начална учителка и където учи Кристиян. Наскоро Цветелина завърши педагогика и си търси работа.



Но когато се съберат в брусарската барака



за рождени дни и празници, им е безкрайно весело. Тогава домакинът облича задължително дрехите и влиза в "кожата" на Чарли с всичките му номера. Макар че за него те отдавна не са роли, а същност на характера. Спектакълът става неудържим, когато в него като партньор се включи и "Дребосъчето" Кристиян.

Това личи и от многобройните снимки в рамки по стените, или в десетината албума. Фотографията е другото хоби на Чарли. А третото е пеенето - основният му певчески рефрен, изпълняван с топъл глас, е "Аз съм един юноша весел". Четвъртото - стиховете. С римувани строфи разкрива чувствата си към близките и света.

Живота си с него Таня определя и като лесен, и като труден. "Иска ми се да е по-сериозен, но такъв е, дори когато имаме трудности. Иначе е добър, няма лоши мисли и постъпки. Затова хората го обичат и го търсят. У нас постоянно е пълно с деца, играе си с тях, забавлява ги. Вероятно това е от неизживяното детство, от многото страдания и лишения, които е търпял."

Преди десетина години, когато с колеги по време на нощно дежурство на жп гарата гледали филм по телевизията с Чарли Чаплин, някой казал: "Гошо, виж колко прилича на тебе." След това Лозанов изгледал всичките му филми, прочел автобиографичната му книга,



набавил си облеклото, бомбето, бастуна,



"влязъл" в кожата и походката, в маниера на именития си двойник.

"Аз съм най-истинският Чаплин - твърди брусарският Чарли и разказва какъв фурор предизвиква, където се яви. В Габрово на фестивала един мераклия за този образ офейкал от сцената, като го видял. Там за пръв път изпълнил танца на хлебчетата. После на "Златни пясъци" представил сценката "бръснар", озвучена с негова песен. В Генерал Тошево получил поощрителна награда. С диплом заради характерния маниер и голямата прилика с безсмъртния Чарли Чаплин и 100 лева е награден на конкурса за двойници във Варна през 1995 г. Там влиза в кожата на Великия диктатор. Наградата се повтаря и през 2000 г. Оттогава не се е явявал на конкурси. Казва, че вече му е досадно, банално, а и няма конкуренция. Мечтае да се снима в истински документален филм, а не само по кабелни телевизии. Но според него на бедния никой не обръща внимание. "Хората ме обичат, лудеят като ме видят. Ама журитата и властите все не ме оценяват както трябва. Ако бях в друга държава,



да съм станал световноизвестен



Имам талант. Сам си пиша сценките и песните, по героите на Чаплин. Но за съжаление само обикновените хора ме аплодират."

Преди две години Георги Лозанов напуска жепето и службата си на стрелочник. Някак тясна се оказва за неговата артистична душа тази длъжност. А и няколкото инцидента също помагат за това. Причината е в другата му чудатост - да лови змии и да излиза с тях на гарата. Незапознатите с тази му странност изпадали в паника на перона. И началникът Никола Димитров се принуждавал да вика полиция. Веднъж пък пуснал змия в чинията на свой колега, когото не обичал. И пак го викали в полицията. "Защо ловя змии ли? - казва Чарли. - Заради преживяването. Обичам опасностите, изненадите. Интересно ми е да наблюдавам как змията се извива, как иска да ме ухапе и аз се предпазвам от нея. Привлича ме красотата на движенията й, нейната ловкост, пластичност. После я убивам и я сготвям. Месото й е страхотен деликатес, а от кожата им правя колани, чантички."

Иначе началникът на гарата го обича и цени, както преди. Разказва как миналата зима, макар и вече да не бил жп служител, Чарли убедил железничарите да почистят перона от снега. "Представете си, че с този влак пътуват ваши близки, приятели, ще слязат тук и ще си счупят краката. Дали ще ви е приятно?" И за да им стане по-леко, започнал да ги разсмива като Чаплин.



"Страшно е без обич и радост на света",



казва Георги Лозанов. Той е убеден, че един ден непременно ще изгрее звездата на малкия Кристиян. Освен своя талант му е завещал и костюмите си с надеждата, че ще има по-голям късмет и по-красив живот.