|
Тънкостта е в това, че минивецовете ще се изграждат по вече съществуващи водоснабдителни системи. Това автоматично превръща минисъоръжението в апетитен залък - инвестицията не е много голяма, изплаща се за сравнително кратък период (за разлика от повечето хидроенергийни обекти) и след това носи само дивиденти.
На старта - 35 възможни решения
В сегашния си вид националната програма включва 35 възможности за строителство на малки водноелектрически централи по вече изградени водоснабдителни системи в страната. Направен е анализ и класификация на обектите, чиято реализация може да стартира.
Документът обаче е оставен отворен и дава възможност за изграждане на аналогични по-крупни обекти в бъдеще, казват вносителите на програмата от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Целта е да се зададе схемата, по която държавата, или общините (в зависимост от собствеността във ВиК-дружеството) ще оправомощават частниците да градят и стопанисват подобни обекти. Така ще се избегне съществуващият натиск на местно ниво върху общините и ВиК-фирмите, ще се регламентира както законодателно, така и технически реализацията на проектите.
И тъй като програмата вече е съгласувана с повечето ведомства, се очаква да бъде внесена за утвърждаване и одобрение още на някое от първите заседания на кабинета през 2003 г.
Самите водни централи ще бъдат с мощност до 5 мегавата, така че не се изискват специални разрешителни за изграждането им или лицензи за производството на електрическа енергия. Повечето от обектите са със среден срок на откупуване 5-6 години, което е сравнително къс период за инвестиция в хидросъоръжение. И най-голямото преимущество естествено е вече изградената водоснабдителна система, понеже на частника му остава да направи единствено миницентралата, да я изплати и оттам насетне - да рентиерства на воля.
Експертите дори вече са пресметнали колко електроенергия може да се произвежда, каква е ефективността, в какъв срок се възстановяват инвестициите и какви са необходимите вложения за всяка от миницентралите.
Програмата, на база на сега действащото законодателство (Законът за водите, Законът за държавната и за общинската собственост, Законът за концесиите, Законът за електроенергията и други нормативни документи, които касаят реализацията на подобни енергосъоръжения - б. а.), определя и начините за навлизане на частния сектор в тази ниша.
Алтернативите - концесия или смесено предприятие
Вторият вариант е съгласно търговския закон и е по-лесно приложим, казват спецовете. За разлика от концесията, моделът е сравнително прост, с ясни ангажименти за всяка от страните (инвеститорът, ВиК-дружеството със собствеността си върху изградената водоснабдителна система, респективно държавата или общините).
Подготвителната работа за участие в конкурс за определяне на инвеститора е сравнително по-лека, тъй като се правят проучвания, изготвят се съответните идейни проекти и се преминава към процедурата за избор на инвеститор. Самите проекти също се реализират бързо, а изискванията към кандидатите са ясно определени - финансова стабилност, опит в подобни проекти и т. н.
След като предприемачът Х заяви намеренията си пред съответното министерство, или община (в зависимост от собствеността във ВиК-дружеството - б. а.), се пресяват най-добрите оферти и се прави съответният джойнт-венчър с местната ВиК-фирма.
Инвестицията в съоръжението се изплаща за около петилетка. Приходите са от тока, който частникът продава на държавата. Постъпления има и за ВиК-дружеството, което държи вече изградената водоснабдителна система. Това ще й помага да заделя по-сериозни инвестиции за подмяна и реконструкция на мрежата. А това в перспектива означава по-малко загуби и понижаване на цените на водата и на предлаганите от дружеството услуги. Освен това, този модел гарантира постоянни постъпления в държавната или в общинските каси, казват чиновниците. Като пример се сочи вече проиграният пилотен проект на територията на община Севлиево, където има изграден минивец на съществуващ водопровод.
Дългосрочното отдаване - повече бумащина и мудност
Концесията също е вариант. При този тип договаряне участват Министерството на регионалното развитие и благоустройството с водоснабдителните си системи и Министерството на енергетиката, което се задължава да изкупува чрез НЕК произведената електроенергия. Тази схема обаче крие доста недостатъци - като се започне от подготовката на тежка документация, която отнема доста време, мине се през концесионните анализи по отношение на инвестициите и изпълнението, наличието на гратисни периоди, и се стигне до определяне на срока на концесията.
Вероятно моделът ще се прилага, когато става въпрос за по-крупни обекти, от които са интересуват чужди инвеститори, прогнозират експертите. И казват, че апетити към изграждане и стопанисване на подобни съоръжения проявяват почти всички чужди кандидат-концесионери на ВиК-дружествата в страната. Интереси вече проявяват и родни предприемачи. Техните шансове да грабнат по-атрактивните парчета от 35-те изглеждат скромни. А ако става дума за големи обекти, които тепърва ще се изграждат като тези на язовир "Черни Осъм" или "Луда Яна", сам родният бизнес едва ли ще успее да се пребори.
КАРЕ: Разчети
4,5 млн. евро, които ще се възвърнат за около шест години и половина са нужни за най-големия (4 мегавата) и атрактивен обект- каскада "Благоевградска Бистрица". 9-те ВЕЦ там могат да се реализират на изградения водопровод, който снабдява с вода Благоевград. Очаква се годишното производство на електроенергия да е около 28 млн. киловатчаса, пресмятат спецовете. Те вече са разчели параметрите, обработената годишна водна маса, годишното енергийно производство и нужните инвестиции за всеки от 35-те обекта.
Един от най-дребните обекти пък може да се реализира по изградения водопровод при смолянското село Мугла. За него са нужни около 50 000 евро, които ще се изплатят за 5 години. Годишно могат да се произвеждат 300 000 киловатчаса.
За Сливен са нужни 600 000 евро, които могат да се върнат за около 6 години. Там могат да се произвеждат около 3,6 млн. киловатчаса годишно. За ВЕЦ на язовир "Камчия" са нужни около 1,1 млн. евро, които да се върнат за 6,5 години. Разчетено е годишното производство на електроенергия да е около 6,4 млн. киловатчаса.
Централи се планира да има също в Якоруда, на Предела, в Дупница, в Кърджали, Сандански, Стара Загора, Кюстендил, Монтана и др.
|
|
|