Когато решат да подчертаят големите успехи, които България била постигнала по пътя към "работещия пазар" (сиреч собствените си постижения, понеже те са истинските стратези и управници на страната), международните чиновници начеват радостния тропар с констатацията, че у нас раздържавяването било "практически завършило". Тази ценна мисъл се поднася обилно шпикована със статистики за спадащия дял на държавните фирми в брутния продукт. Трогателното единодушие на този извод доказва, че



родната бюрокрация измами чуждата



по брилянтен начин. Тя успя да създаде илюзията, че се е оттеглила от бизнеса и е предала в частни ръце контрола върху голямата част от националното стопанство. Опашата лъжа. Бюрократите никога не са излизали от бизнеса, а ролята им в икономиката и съсредоточените в ръцете им финансови ресурси непрекъснато растат от 1997 година насам. Наистина тъкмо през този период бе продадена повече от половината държавна и общинска собственост. Ако е вярна оценката, че към 1990 г. българската държава е имала собственост за около 40 млрд. долара, това значи, че за една петилетка юначната дружина от 2-3 хиляди души преки участници в приватизационната сага са продали имущество за към 20 млрд. долара. По-важна роля от тях - мерено по сумата на финансовата операция - никой не е играл в българската история. Тази гигантска трансформация на държавната собственост в частна бе съпроводена с



осребряване на властта,



с превръщане на властовата компетенция да продаваш в икономически контрол - било то като пряка собственост, анонимно участие чрез роднини, близки и другари, или пък като стаена в (чуждестранни) сметки платежоспособност. Политолозите и стопанските историци след 20-30 години ще анализират и ще илюстрират с конкретни имена и числа това първоначално натрупване на българския капитал. Но било, каквото било - щом (почти) всичко държавно е продадено вече, нима ролята на държавните администратори в икономиката не е намаляла? Нищо подобно. Докато с едната ръка разпродаваше държавната собственост, с другата ръка администрацията концентрираше влияние в нова форма, във вид на финансов ресурс. Затова днес тъкмо



бюрокрацията държи основните фондове



от натрупани парични резерви на българската икономика. За да получим реална представа за стопанската роля на бюрокрацията, трябва да си отговорим на въпроса къде се намират и кой контролира наличния паричен капитал. Огромната сума, естествено е във валутния борд, близо 9 млрд. лева. От тях над 3 млрд. е т.нар. депозит на правителството. В ръцете на администрацията (макар и блокиран като залог на банките кредитори) е и онзи близо милиард долара обезпечение на Брейди-боновете, който не се показва в никакви български статистики освен като част от 8-те милиарда долара външен държавен дълг. Под контрола на властта, чрез политически назначени чиновници са и резервите на Здравната каса, които гонят 1 милиард, и натрупванията в БКК, резервите за закриване на "Козлодуй", фондът за застраховане на банковите депозити, както и парите в доверителните сметки по приватизационни сделки. Това са само "чистите пари". Отделно бройте вземанията,



държавата е най-големият кредитор



в страната. Към 4 млрд. лева се оценяват само неплатените данъчни задължения. Добавете към тях вземанията по ЗУНК, които държавата отне от банките, но опрости на фирмите. Не пропускайте имуществото на банките в несъстоятелност, придобити от държавната агенция по вземанията и все още непридобитите от нея. Изчислете (на око, защото няма официални данни) лихвите, дължими по всечки тези вземания. Отделно от тези вътрешни вземания са парите, които имаме да прибираме от други държави. А като прибавим към набъбналата огромна сума и всички вземания на държавните монополисти - НЕК, Булгаргаз, БТК, - получаваме идея за степента на задлъжнялост на стопанството към държавата. А концентрацията на финансова власт в ръцете на бюрократите не спира до тук.



Държавата контролира външните източници



на финансиране практически монополно. Администрацията се разпорежда с парите от еврофондовете, които ще надхвърлят милиард евро годишно. Тя харчи огромната част от заемите по проекти на Световната, Европейската и Европейската инвестиционна банка. И разбира се, администрацията има свещеното право да направлява "собствения си", 12 милиарда бюджет. На фона на хилавия частен сектор финансовата мощ в ръцете на държата доказва, че и в бъдеще бюрократите ще играят главната и решаваща роля в стопанството. Затова не търсете бъдещите финансови магнати сред днешното първо поколение частници. Славната политическа класа, в чиито ръце днес е контролът върху държавната машина, тепърва ще роди истинските едри национални капиталисти.