Смятам, че съм неправилно уволнен, и искам да обжалвам. Каква е процедурата?



А.А., София



Според чл.344 от действащия Кодекс на труда (КТ) всеки работник или служител има право да оспорва законността на уволнението или пред съда. Той има право да иска признаване на уволнението за незаконно и да настоява за неговата отмяна. Може да претендира и за възстановяване на предишната работа, както и за обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението. Не на последно място работник или служител може да иска и поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.

Законът разпорежда, че работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение. Това може да стане до предявяване на иск от работника или служителя пред съд. Обичайно обаче почти винаги се стига до съда, пред който се развива специална процедура. Важно е да се знае, че в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, то съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.

Необходимо е веднага да се отбележи, че трудовите дела по закон са безплатни откъм такси и разноски, както и че се водят по т.нар. бързо производство.

В Гражданския процесуален кодекс (ГПК) има специален текст - чл.83, който определя кога не се внасят и плащат такси и разноски по граждански дела. Сред тях са исковете за издръжка, исковете за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда, исковете, заведени от прокурор. ГПК изрично определя и още един кръг от дела, по които не се внасят такси и разноски. Записано е, че те не се плащат от ищците, когато са работници, служители и членове на кооперации, и то именно в случаите, когато завеждат искове, произтичащи от трудови правоотношения. Именно по реда на ГПК се гледат и трудовите дела. Още по-категоричен по отношение на безплатността на тези производства е и чл. 359 от Кодекса на труда (КТ). Според въпросната разпоредба "производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите".

За основните искове по трудови спорове е предвидена процедура по бързо производство. Става дума за исковете за трудово възнаграждение и за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Тук влизат и исковете за възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, както и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи. По бързото производство се разглеждат и делата, в които тези на практика четири отделни иска се предявят заедно. По общия ред обаче се гледат делата, ако в тях има иск, различен от изброените. Например за незаконно уволнение заедно с иск за непозволено увреждане.

Ако обаче е само по посочените искове, то се върви по бързия ред. При тази процедура още в деня на постъпване на исковата молба съдът трябва да извърши проверка за нейната редовност и за допустимостта на иска. После дава указания на ищеца да допълни, конкретизира твърденията си и да отстрани противоречията в тях, ако и когато са неясни, непълни или неточни. После се чака отговорът на работодателя. В деня на постъпване на отговора или на изтичане на срока за това съдът в закрито заседание насрочва делото за дата не по-късно от три седмици. После съдът връчва на страните препис от разпореждането. На ищеца се дава препис от писмения отговор на работодателя и доказателствата към него. След това указва на страните в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, както и за последиците от неизпълнение на указанията.

Следва разглеждане на делото. В заседанието съдът отново приканва страните към спогодба и ако такава не се постигне, събира представените доказателства и изслушва устните състезания. В същото време съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, откогато тече и срокът за обжалването му. Магистратите обявяват решението си с мотивите в двуседмичен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

Трябва да се знае и още нещо. И то е, че исковете по трудови спорове се предявяват в точно определени срокове. Така например това трябва да стане в едномесечен срок, когато се иска отмяна на дисциплинарно наказание "забележка" или пък има спор за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя. Този срок е двумесечен, когато става за спорове за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", за изменение на мястото и характера на работата. Същият срок е и ако става дума за прекратяване на трудовото правоотношение. Иначе по всички останали случаи на трудови спорове срокът за предявяване е тригодишен. Ако не се спази срокът за подаването на иска, то работодателят може да възрази за изтекла давност.

Иначе според чл.225 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят имат право на обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца.