|
| *** |
Притокът на задгранични капитали за цялата 2013 г. е колкото инвестираното през декември 2007 г. А в средата на декември БНБ публикува данните за 11-те месеца на отиващата си година, от които става безпощадно ясно, че 2014 г. е дори по-лоша от предходната. Доскоро всички смятаха, че вложенията от чужбина са се закотвили стабилно на дъното и по-лошо не може да стане. Е, оказа се, че може.
Данните, които централната банка представи, са шокиращи. Това обаче не е само поради факта, че 2014 г. ни връща в най-лошите години на кризата, когато ПЧИ не можеха да стигнат и 2 милиарда лева. Най-изненадващото е, че в продължение на цели месеци БНБ отчиташе
инвестиции от над 1 милиард лева, които никога не са се случвали.
По принцип централната банка публикува месечни данни за платежния баланс и инвестициите месец и половина след отчетния период. Тези данни се водят предварителни, тъй като не обхващат цялата инвестиционна картина и биват ревизирани на по-късен етап. Така в периоди, когато наблюдаваме отлив на капитали, ревизиите са отрицателни - окончателните данни на БНБ сочат по-негативни тенденции от предварителните. Когато обаче към страната има приток на инвестиции, макар и незначителен, както в момента, окончателните данни показват увеличение на капиталовите потоци, които влизат у нас.
Сега въпреки минималния ръст на ПЧИ, данните не бяха ревизирани нагоре, както се очакваше. Според последната оценка на централната банка капиталите, прекосили границата на страната в периода от юли до септември, вече се оценяват на невзрачните 26.6 млн. евро - при 354.3 млн. евро, които БНБ оповести през септември. ПЧИ през второто тримесечие вече са едва 52.2 млн. евро при 304.5 млн. евро в предходната оценка. Централната банка ревизира чуждите инвестиции през първото тримесечие в посока нагоре - с 62.2 млн. евро до 508.9 млн. евро. Като се допълнят ревизираните данни с прогнозата за октомври, излиза, че от началото на годината у нас са влезли 805 милиона евро под формата на ПЧИ. За същия период на миналата година обаче са били 1.31 млрд. евро. Което означава намаление на годишна база с 505 млн. евро.
В крайна сметка излиза, че в продължение на повече от 6 месеца БНБ е предоставяла данни за влезлите инвестиции, но е пропуснала голяма част от тези, които са напуснали страната. Как и защо се е случило това, засега от централната банка не дават обяснение. От БНБ уточняват единствено, че данните за тази година са ревизирани с тримесечните отчети на предприятията с чуждестранно участие. Подробните разбивки на статистиката показват, че най-значителни промени са настъпили в графата "Друг капитал", където се отразяват промените в задълженията между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити. Това на практика означава, че между март и септември тази година
фирмите масово са връщали задълженията си към компаниите майки.
Данните са особено неприятни, тъй като в конкретния случай се наблюдава отлив на капитали в сферата на производството, което показва трайни намерения на инвеститорите да ограничат или закрият дейността си в България. Така през второто и третото тримесечие на тази година от родната индустрия са излезли общо 480 милиона евро. Между юли и септември страната са напуснали капитали на стойност 398 милиона евро, което е най-големият отлив на инвестиции за тримесечие в промишлеността от 1998 г., от когато се води тази статистика.
За последен път производството отчете две последователни тримесечия на минус през 2009 г., когато глобалните финансови потоци застинаха вследствие на рецесията в развитите икономики. Черните новини обаче не свършват дотук. През последните 2-3 години традиционно се наблюдава изтичане на капитал от България в последните месеци на годината. За момента няма никакви индикации, че това няма да се повтори, и най-вероятно чуждите инвеститори ще продължат да търсят нов пристан за вложенията си извън пределите на страната ни. Дори това да не се случи, България ще регистрира впечатляващо ниски нива на привлечени средства отвън.
Със сигурност нестабилната политическа обстановка през последните няколко години, гарнирана с криза във финансовата система и съответно в публичните финанси на страната, не са сред предпоставките за добра бизнес среда, в която човек да вложи парите си. През декември агенция Standard & Poor's понижи дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на страната ни в чуждестранна и местна валута до неинвестиционно ниво, с което окончателно България стои на международната инвестиционна карта с етикета "боклук".
С оглед на всичко това няма да е изненада, ако БНБ отчете отрицателна стойност на инвестициите през настоящата година. Въпросът е защо БНБ в продължение на половин година не разбра, че това се случва? Защо над 1 милиард лева, които централната банка беше регистрирала като чужди инвестиции, изведнъж изчезнаха от статистиката? Ако това е плод на методологическа грешка и отливът на капитал се появява в данните само след ревизиите на база финансовите отчети на компаниите,
защо това се случва за първи път в подобен мащаб?
Ако това е просто сгрешена методология, защо никой от БНБ не желае да коментира поредната огромна издънка на централната банка? Някак несериозно е най-авторитетната финансова институция, поне по презумпция, да публикува данни, в които близо половината от чуждите инвестиции в страната изчезват и да не бъде дадено никакво обяснение как се е случило това. Подобни маневри подкопават и малкото останало доверие на гражданите, бизнеса и международната общност в данните, институциите и истината за това, което се случва у нас. Но изглежда точно това е целта.
