Седнал на пейка на площад в Дрезден, с вдигната яка на палтото, която да го пази от студения вечерен вятър, пенсионер на около шестдесет години, който разхожда кучето си, започва разговор с двойка на около трийсет и няколко. "Използвах кучето за извинение да дойда и да видя какво става", казва той, вадейки цигара. "Не съм политическо животно. Жена ми не знае, че съм тук."

"Ние сме тук за трети път. Бяхме нервни, докато не осъзнахме колко много други хора като нас също искат подходяща политика за бежанците - такава, която не вреди на германците", казва жената от двойката. Пенсионерът явно се успокоява. Когато протестното шествие започва да се движи из града изненадващо тихо, по изрична молба на организаторите, той и неговият джак ръсел териер се присъединяват.

Срещата (никой от присъстващите не пожела да сподели името си) се случи близо до една от последните демонстрации, организирани от ПЕГИДА, или Патриотичните европейци, срещу ислямизацията на Запада - популистко антиимигрантско движение, което набира подкрепа в Германия в последните месеци, но разтърси най-вече Дрезден. Миналия понеделник се проведе единадесетата му демонстрация, на която присъстваха повече от 17 000 души.

Докато движението набира привърженици в Германия и дори в други части на Европа - Швеция, Австрия и Швейцария, политиците от основните партии се тревожат. Въпреки че групата расте, опозицията срещу нея също се увеличава. Светлините на катедралата в Кьолн бяха загасени в понеделник в знак на неодобрение към проведената демонстрация.

Привържениците на ПЕГИДА се чувстват окуражени от факта, че са част от



растящото движение в Европа,



което смята, че политиците са прекалено меки спрямо имигрантите. На стандартния протест на ПЕГИДА се обсъжда гневът на участниците, че Германия е залята от имигранти мюсюлмани; хората казват, че много от тях са престъпници, които трябва да бъдат депортирани веднага, и настояват за задължителна програма за интеграция. По плакатите пише: "Искаме родината си обратно" и "Пратете престъпниците, които искат убежище, да си стягат багажа".

Консервативният съюз на канцлера Ангела Меркел се бои, че губи значителна подкрепа заради евроскептичната и антиимигрантската партия "Алтернатива за Германия". Самата Меркел бе обвинявана, че създава вакуум в дясната част на политическия спектър заради консенсусната си политика - вакуум, който "Алтернатива за Германия" и ПЕГИДА искат да запълнят.

Възходът на ПЕГИДА само увеличи призивите към правителството да затегне правилата за получаване на убежище и да ускори процеса на депортация. На фона на такъв силен вътрешен натиск рязката реакция на Меркел срещу организацията бе смела и изненадваща. "Казвам на всички, които ходят на такива демонстрации: не следвайте хората, които ги организират. Прекалено често те имат



предразсъдъци и дори омраза



в сърцата си", каза тя в телевизионно обръщение към германския народ.

Меркел, която и преди е предупреждавала последователите на ПЕГИДА да не позволяват да бъдат манипулирани, осъди и употребата на слогана "Ние сме народът". Фразата се използваше от източногерманските антикомунисти преди падането на Берлинската стена, а сега се чува и по време на демонстрациите на ПЕГИДА. Сега обаче тя се употребява, за да всее разделение, твърди Меркел, която е прекарала първите 35 години от живота си под комунистическо управление. "Това, което те наистина имат предвид, е "вие не сте едни от нас" заради цвета на кожата или религията ви", каза тя.

Неочакваният възход на ПЕГИДА разтърси големите партии на Германия до самите им ядра и даде началото на ожесточен дебат в момента, в който най-голямата икономика на Европа се бори да се справи с рекордния приток на имигранти през 2014 г. - над 200 000, по-голямата част от които идват от Сирия. Това е най-голямата имигрантска бройка в Европа и се очаква да нарасне тази година.

Всички наблюдават внимателно демонстрациите на ПЕГИДА - от експертите по конституцията до социолозите и занимаващите се с неонацизъм. Най-често задаваните въпроси са какво е довело до развитието на организацията и как могат властите да се справят с него. Осъждането им означава потенциални гласоподаватели да бъдат отблъснати и разпалени още повече. Но игнорирането на движение, което тепърва ще се развива, ще е прекалено рисковано за политиците, които са длъжни да помнят нацисткото минало на страната.

Вече има предположения, макар и досега недоказани, че ПЕГИДА има връзка със скорошния палеж на общежитието за бежанци близо до Нюрнберг. По стените му бяха изрисувани свастики и антиимигрантски лозунги. Преди Коледа една джамия бе нападната в Дормаген в Северен Рейн-Вестфалия и по нея също бяха изрисувани свастики и послания като "Отивайте в концентрационния лагер" и "Вафен-СС". Подобни инциденти само нагнетяват напрежението.



Особено тревожно



е какви връзки с крайнодясното имат някои участници в демонстрациите на ПЕГИДА. Сред последователите на движението са известни неонацисти, включително членове на Националнодемократичната партия (НПД), която доскоро имаше представители в регионалния парламент, както и поне две организации на футболни агитки, наречени "Юмрукът на изтока" и "Хулиганите от Флоренция на Елба". По време на протестите те се смесват с германци от средната и работническата класа. Всеки трябва да спазва правилата: да не се пие, да не се използва насилие, да не се говори с пресата и да се протестира в тишина. Преди Коледа те организираха и пеене на традиционни коледни песни пред операта в Дрезден.

"Тук сме да отстоим правата си", казва жена на средна възраст. "Германия сякаш е чужда държава. Скоро ще ни задължат да четем Корана", шегува се тя със спътника си. Но имигрантите в провинция Саксония, чиято столица е Дрезден, са едва 2.8% от 4-милионното му население, в сравнение с 14% от Берлин. Само 0.1% са мюсюлмани. Защо жената се чувства толкова отчуждена? "Виждаме какво се случи в градове като Берлин и Хамбург и мислим, че трябва да избегнем това да се случи и тук", обяснява тя.

В центъра на всичко е Луц Бахман - 41-годишен бивш продавач на колбаси, преквалифицирал се в рекламен агент, а фейсбук страницата му е пълна с похвали за неговия джак ръсел териер Барбли и за медения месец, който прекарал в Доминикана. Речите му предизвикат аплодисментите и смеха на публиката.

"Германия не е имигрантска държава", казва той на тълпата. Призовава хората, загубили работата си заради ПЕГИДА, да бъдат смели и отрича твърденията на хората, които наричат демонстрантите "загубеняци" или твърдят, че тях просто ги е страх от това да не се смъкнат по-ниско по социалната стълбица. "Не", казва той - "Ние просто искаме Германия да продължи да бъде германска!"

Бахман, който е син на касапин, има криминална регистрация за влизане в чужд имот и притежание на наркотици, за което е бил осъден на 44 месеца затвор. Избягал е в Южна Африка, но е бил екстрадиран в Германия две години по-късно. Поддръжниците му не обръщат внимание на тази афера, въпреки че често говорят за



"престъпниците, които търсят убежище"



"Не е като да е убил някого или да е наранил дете", казва участничка в демонстрацията.

В цяла Германия всеки понеделник, когато ПЕГИДА провежда своите протести, се провеждат и контрадемонстрации. Миналата седмица в Мюнхен културни дейци събраха 12 000 души под плакат с надпис "Ню Йорк, Рио, Розенхайм - светът е достатъчно голям", като пяха "Одата на радостта" на Бетовен.

Опонентите на ПЕГИДА искат да подчертаят, че Германия може да загуби репутацията си, чиито върхови точки бяха домакинството на световното по футбол през 2006 г. и спечелването на световната купа миналото лято.

"Когато спечелихме световното, беше чудесно да можем да развеем германското знаме с гордост отново, без да се чувстваме виновни заради войната и всичко останало", обяснява Джулия Шенк, психоложка, която участва в контрадемонстрациите в Дрезден. "Хората извън Германия празнуваха с нас. Но сега сякаш се връщаме назад. Има много хора, които искат страната да се върне в ерата на петдесетте, когато не бяхме страна на имигранти."

Други хора обаче твърдят, че ситуацията не е толкова страшна, че ПЕГИДА всъщност е страничен ефект на немската емпатия и солидарност с чужденците. Благотворителните организации докладват за повишения в даренията, а все повече малки градове и села, както и много частни домове, приемат бежанци за първи път от Втората световна война.

"Виждаме все по-голямо желание сред хората да помогнат на другите, които имат нужда", казва Хайнц Буде, социолог в университета в Касел. "Основният въпрос е: искаме ли да се съсредоточим върху собствения си интерес, или като най-богатото и вероятно най-силното общество в Европа искаме да бъдем щедри спрямо другите и да им подадем ръка?"

Много хора решават да направят второто, смята той, а ПЕГИДА е само "отговор на новооткрития дух на гостоприемство".