Юрий Асланов е роден на 18 юли 1951 г. във Варна. Завършил икономика в София и социология в Москва. Собственик и управител е на социологическа агенция "АФИС". Член на УС на Института за социална интеграция от неговото създаване и негов председател в периода от 2008 до 2011 г. Член е на Националния съвет на БСП. Автор на книгата "Неприлични думи", на множество научноизследователски публикации, монографии, студии и над 1500 публикации в периодичния печат.
-------
- Г-н Асланов, ще доведат ли пенсионните поправки и изобщо начинът на взимане на решения от ГЕРБ, който наблюдаваме, до сериозни сътресения в управлението и коалицията?
- Коалицията няма да се разпадне независимо какви сътресения по този въпрос или по други въпроси ще има. Тя се крепи здраво на основата на интереси и всички заинтересовани участници ще се държат за нея, каквито и компромиси да им коства това.
- Слагаме ли в това число всички партньори на ГЕРБ?
- Да. Това, че ще има отделни случаи на разочарование, няма да постави под въпрос коалицията, защото тя има достатъчно мнозинство, за да се запази. Така че още някой друг Велизар Енчев да се обиди, това няма да бъде фатално.
- А флиртът на ДПС с ГЕРБ ще прерасне ли в брак през новата година?
- Това е по-сложен въпрос. Той поставя на изпитание нервите на Патриотичния фронт. Но ние познаваме в тази светлина Бойко Борисов - той ще прави всичко възможно дори да има такъв флирт, да го прикрива умело с риторика анти-ДПС от време на време.
- А реформаторите биха ли го преглътнали?
- Те не са толкова радикални в това отношение. В смисъл, че техните избиратели не биха се повлияли толкова "за" или "против" близост или отдалечаване от ДПС за разлика от избирателите на Патриотичния фронт.
- Всъщност кой ни управлява в момента?
- Добър въпрос. Според мен ни управлява този, който ни управляваше и до този момент.
- Задкулисието?
- Да, образно казано.
- Докога ще изкара този парламент, виждате ли му хоризонта?
- Крайният срок на този и на всеки друг парламент е определен от конституцията. Дали ще го довърши, е въпрос, който е затворен в главата на един човек и по-точно зависи от неговия личен план за по-нататък. Имам предвид министър-председателя. Ако той е решил да става президент, има интерес парламентът да не довършва мандата си и да разтури коалицията, за да получи своевременно по-добра изходна преднина за президентските избори. Тъй като при всяко едно положение с течение на времето доверието в институциите и правителството и лично към него ще се амортизира. Той осъзнава това и около него има умни хора, които го съветват. Те правилно ще разчетат социологическата информация, която получават. Ако Борисов има амбицията да става президент през 2016 г., ще има интерес още през тази година да разтури коалицията и да отиде на избори две в едно в края на есента, когато са и местните избори. Защото ГЕРБ има петима-шестима кметове на големи градове, включително и София, с личен рейтинг над този на неговата партия и при избори две в едно те ще влачат гласове и за партията, и той ще получи по-самостоятелно и по-добро мнозинство в парламента при едни предсрочни избори. Но това е само при условие че той сериозно възнамерява, образно казано, да се пенсионира на президентския пост. Каква ще е съдбата на ГЕРБ, ако Бойко Борисов го няма, е много трудно да се прогнозира, защото ГЕРБ е партия, образувана по специфичен начин и се крепи на специфични вътрешни механизми, които в малка или голяма степен опират до волята на един човек. Да не прибързваме с такива прогнози, но във всеки случай партията ГЕРБ без Бойко Борисов няма да представлява това, което е.
- Каква физиономия се очерта на този парламент за по-малко от три месеца от старта на новата власт?
- Ами, никаква. Парламентът продължава да е безличен орган, доколкото нищо не зависи от него, и всички са наясно, че важните решения се взимат на друго място. Ние сме премиерска република много отдавна. И то е заради демонстративното отношение на всички досегашни правителства към парламента, които, в една или друга степен, се отнасяха доста пренебрежително към тази институция.
- И при Орешарски ли бяхме премиерска република?
- Разбира се, че бяхме. Припомнете ми едно важно решение да е било взето от парламента!
- Не се ли диктуваха тогава решенията от БСП и ДПС?
- Не, просто всички важни решения се взимаха на едно друго място и се съобщаваха.
- Как оценявате първите крачки на Михаил Миков начело на БСП?
- Положението в момента е по-добре, отколкото беше, но кризата не е приключила, тя продължава.
- Мека или твърда опозиция трябва да бъде БСП?
- Засега, докато разсъждава БСП, изпуска момента да се докаже като каквато и да е опозиция. За мене няма значение "твърда" или "мека", важно е да започне да демонстрира своята опозиционност.
- Вие критикувате, че БСП не се държи като опозиция. Как изглежда партията отстрани?
- На този етап от гледна точка на общественото мнение и на външното наблюдение - никак! В обществото доминира възгледът, че БСП я няма, което е лошо.
- Има ли почва за възникване на ново ляво движение от средите на партията, за което вече се заговори и за което ще работи вътрешната опозиция?
- Аз не вярвам в това, доколко говорителите на т.нар. ново движение са от средите на БСП. Не са нови герои и непознати лица, за да привлекат обществен ресурс и подкрепа. Проблемите на БСП не са един или два, но най-важният е, че тя не намира никакъв начин да започне разговор за бъдещето, който да ангажира вниманието на активните поколения.
- Липсва ли й на БСП Станишев?
- В определени отношения той беше по-силен лидер, но в същото време беше по-далечен от обикновените хора. Вижте, за БСП не е чак толкова важно кой е начело - не е било, няма и да бъде. Това не е проблемът на БСП. Главният й проблем е, че има остра криза на идентичността. Тя все още не може да се разбере със себе си каква партия иска да бъде - а дори не знае и каква е!
- Сега си поставя за цел да олевява...
- Аз предпочитам да не изпадам в това общо лицемерие. В общественото съзнание БСП е припозната като лява партия. Друг е въпросът дали това е така в действителност. Защото и хората, които говорят, че е необходима повече лява политика, в много редки случаи се опитват да дефинират какво според тях е лява политика. Обществото много се промени. Възникнаха нови социални прослойки, нови класи, както се казва, а БСП витае около един кръг от верни сподвижници заради спомена за социалната държава, но те са с висока средна възраст и на тяхно място не идват генерации от активните прослойки, въпреки че над 2,5 млн. души в България се самоопределят като леви по убеждения. Много малка част от тях гласуват за БСП. И това е диагноза, която е много тежка и изисква положително лечение, което не е започнало. БСП е в някакво състояние на будна кома. Някои смятат, че е дори в състояние на клинична смърт. Аз няма да бързам да се присъединявам нито към едното, нито към другото мнение, защото според мен БСП все още притежава интелектуален потенциал да разчете предизвикателствата на новото време и да се впише в живота. Друг е въпросът дали ръководството на БСП, което заради дългогодишния си допир с властта, с парите, с корупцията, ще иска да припознае собствения си интелект.
Завършил икономика в София и социология в Москва.