В малък районен съд работят две сестри - едната е шеф на администрацията му, а другата й е подчинена като деловодител там. Има ли конфликт на интереси? Ето с такива казуси се занимава ресорната комисия във Висшия съдебен съвет (ВСС).

Докато тренират закона и морала си с подобни казуси, на членовете на кадровия орган на съдебната власт и окото им не трепва, когато обръщат досегашната си практика при класирането на конкурсите така, че синът на техния член Незабравка Стоева и братът на шефа на столичното следствие Петьо Петров да скочат над чертата за апетитната Софийска градска прокуратура. Така се случи в края на миналата година.



Поредната абсурдна глава,



която пореден състав на Висшия съдебен съвет пише, и то в навечерието на поредния доклад на Европейската комисия.

Схемата е елементарна. Досега кандидатите се класираха, като освен оценката от събеседването се вземат предвид стажът и рангът им. Комисията на съвета по предложенията и атестирането, водена от Милка Итова, преценяваше стажа и ранга към момента на класирането. През август м.г. обаче, когато вече е ясно, че Стоев и Петров не се класират (резултатите все още са на сайта на съвета, б.а.), изведнъж комисията приема, че стажът и рангът ще се изчисляват към момента на подаване на документи за участие в конкурса. Според юристи това е неправилно, тъй като, ако след това някой е повишен, това трябва да бъде отчетено. Така и става. Новото тълкуване на комисията дава преднина на Стоев, който има ранг на апелативен прокурор от юли 2012 г.

Странните назначения и семейщината са една от редовните критики на Брюксел, за която тук се затварят очите. Явно и затова от ВСС са решили, че така или иначе докладът ще е опустошителен и една забележка повече или по-малко няма да има значение. Пък и нали Радослав Стоев и Емил Петров вече са в ключовата прокуратура. Досега Стоев беше обвинител на районно ниво в София, а Петров - във Враца. От три години Петров е командирован в СГП заради "служебна необходимост", явно качествата му са свръхценни, но нещо не му стига да спечели мястото на титуляр. Колкото до Стоев, той е командирован в СГП това лято, ден след като излиза първото класиране от конкурса, и се оказа, че малко не му стига, за да се издигне. Явно повишението му е било планирано на всяка цена. И едва ли Итова и Незабравка Стоева не са обсъждали казуса по коридорите на съвета.

От съвета явно



дълго време са обмисляли как да поправят тази грешка,



защото едва в края на ноември гласуваха за повишаването на кандидатите в конкурс, чието класиране е ясно още от края на юли. Необяснимо е защо гласуването на класирането се забави толкова, при положение че в системата постоянно има недостиг на кадри и вечно някой се командирова, за да работи временно на вакантната позиция.Така и не бяха публично огласени мотивите за промяната на становището на съвета как се смята старшинството при конкурсите. Сигурно защото при следващ случай то отново може да бъде преобърнато удобно.

И тук далеч не става дума за качествата на Стоев и Петров. Може и да са брилянтни прокурори. Конкурсът обаче е показал, че мястото им не е в СГП. Поне не още. И когато въпреки това те са там, остава огромното съмнение, че ще са податливи на влияние и



отворени за връщането на услугите.



Последната дума по казуса ще има Върховният административен съд (ВАС), тъй като през декември един от предварително класираните кандидати, но отпаднали заради новото тълкуване - Павел Панов, е обжалвал решението на съвета за повишаването на Стоев и Петров и иска то да бъде отменено като незаконосъобразно. В жалбата си Панов пише, че съветът няма право да пренарежда класирането, направено от конкурсната комисия, и трябвало да го гласува. Единствената възможност за прекласиране според него е, ако има очевидна техническа аритметична грешка. Панов изтъква още, че съветът не е мотивирал защо пренарежда класирането и е нарушил законовите правила за последователност и предвидимост на решенията си. Делото във ВАС е насрочено за 23 февруари.

Няма как да бъде забранено на роднините на хората, облечени във власт в системата, да имат кариера в нея. Има примери на деца на хора от съдебната власт, чиято биография и старт в кариерата са безупречни. И никой не поставя под съмнение компетентността им и начина, по който се издигат. Тези случаи обаче са по-скоро рядкост. Единици са децата на висши магистрати, които се отказват от съдийската и прокурорската работа и решават да адвокатстват, за да няма и съмнение, че са влезли в системата по втория начин.

Помним как се е случвало ВСС в едно заседание да уреди по едно дете от двете квоти - от съдебната и от прокурорската. Помним също как знакови фигури като Делян Пеевски влязоха в системата по изключение и без стаж, как семейни приятели оглавиха възлови съдилища, как завършил полицейската школа стана предател на Върховния административен съд. Да не отваряме дума за съдебните и прокурорските помощници - апетитна позиция, предпочитана от наследниците на юристите с власт, особено за тези, които не са успели да се класират за магистрати.

Съдебната власт проявява



необяснима търпимост към подобни извращения.



Преди години, когато съветът кадруваше на ръба на закона и отвъд морала и нормалната човешка логика, се намираха магистрати, които искаха оставката му и пишеха протестни декларации. Всъщност това не промени нищо друго, освен че направи кадровиците много по-внимателни и търсещи обиколни пътища за схемите си. А тези, които се осмеляваха да вдигат глас, влизаха в черни списъци и трудно пробиваха нагоре в кариерата.

Стоева е член на правната комисия на съвета и оглавява комисията за конфликт на интереси и влиза и в тази по професионална етика. През ноември м.г. по време на семинар във Велико Търново тя обясняваше, че в закона за конфликт на интереси има взаимни противоречия и това е един от основните му проблеми. "В един момент ние самите се чудим кое е правилно и кое не. Имаме ситуации в страната, при които майка - окръжен прокурор, участва в производство по обжалване на решение на първостепенен съд, а нейният син е съдия по обжалваното решение. В решението на Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси се казва, че няма конфликт на интереси. Имаме случай, в който съдия разпитва като свидетел брат си по дело с наказателен частен характер. Тук отново е установено, че няма нарушение", обясни Стоева. И добави, че "в подобни случаи в обществото остава съмнение. Оттук идва и спадът в доверието към българската съдебна система". За това как се отразява на имиджа на системата пренареждането на конкурсите и дума не стана.

Семейщината е толкова дълбоко вкоренен в системата проблем, че не е ясно дали ако бъде премахната, ще остане някой в съдебната власт. Преди време във Върховния административен съд имаше дори случай, когато двама от съдебния състав, които формират мнозинството, живеят заедно. Да, сигурно е много лесно делата да се обсъждат по пантофи. Но е безкрайно нередно и вредно за правосъдието. И този случай не е изключение. Преди години беше направена проверка в Окръжния съд на Благоевград. И тя нагледно показа семейното преплитане там. Съмненията на магистрати и медии, че там се правораздава в полза на определени страни и адвокати за сметка на останалите граждани, не могат да се отхвърлят обосновано и категорично, сочеха изводите на Висшия съдебен съвет. Според проверяващата комисия концентрирането на значителен брой дела, по които адвокат е съпругата на тогавашния председател, при едни и същи съдии създава обосновано съмнение за пристрастност, зависимост и вероятност за преследване на лични интереси от страна на шефа на съда.

Сега, 5 години по-късно, ако се провери всеки регион в страната, резултатът едва ли ще е различен. ВСС обаче няма интерес да разкъсва подобни връзки, защото се възползва от тях при всеки удобен случай.