Държавната пенсионна система е фалирала и не може да бъде реанимирана. Всички приказки, че само пенсиите от НОИ са сигурни и гарантирани, са политически басни и синдикални залъгалки. Те се опитват да ни убедят, че е възможна държавна преразпределителна система, която ще се пълни от по-малко от 1 милион работещи в частния сектор, а милиони пенсионери ще получават високи пенсии. Който вярва, че това е постижимо, не е наивник, а глупак.

Проблемите на разходопокривната система са генетични. Когато Бисмарк я въвежда в Германия в края на ХIХ век, на трима пенсионери са се падали по 100 работещи. При това средната продължителност на живот тогава е била 45 години, а правото на пенсия се е придобивало при навършване на... 65 години.

Ако пренесем пропорциите от онова време в Германия днес, за България, излиза, че за да функционира системата, трябва да се пенсионираме на 80-85 години. Просто сегашната демографска ситуация е коренно различна, а конкретно България е в най-незавидното положение в ЕС. В момента 100 осигурени лица издържат 76 пенсионери. А през 2060 г. 100 работещи ще трябва да осигуряват пенсиите на 109 пенсионери. Това са официални данни от актюерските разчети на НОИ.



И в момента се налага бюджетът да покрива над 50%



от сумата, която е необходима за пенсии. Т.е. пенсионната система вече е фалирала и от години се поддържа на изкуствено дишане.

Българската държава неведнъж е лъгала пенсионерите. След 9 септември 1944 г. се национализират пенсионните фондове. А и в ново време осигуровките на работилите по времето на социализма липсват. Как да вярваме тогава на гаранциите, които дава държавата днес?

Синдикатите и най-вече КНСБ успяха да прокарат голяма част от ретроградните си идеи, и то при правителство, което се нарича реформаторско. Колко от членуващите в синдикатите произвеждат БВП, т.е. не са на бюджетна заплата или не получават бюджетни субсидии? По-малко от половината им членове. Чии права защитават всъщност синдикатите? Основно на работници и служители, превалили 50-те години, работещи за държавата или в предприятия, произлезли от някогашните социалистически мастодонти.

В този смисъл



синдикатите защитават правата основно на едно поколение,



без да се интересуват за по-младите поколения работници (просто те почти нямат членове сред тях). Защитават предимно правата на тези, които работят за държавата, за сметка на тези, които работят в частния сектор.

Истината е, че на колкото и да се осигуряваш в момента в държавната пенсионна система, никой не може да ти каже каква пенсия ще получаваш. Кой осигурява парите за пенсии? Работещите, които плащат данъци и осигуровки. Средствата, които влизат като пенсионни вноски в Държавното обществено осигуряване за цяла година, стигат за плащането на пенсиите за малко над 5 месеца. Затова се налага бюджетът да превежда допълнително милиарди за останалите месеци. Това е ситуацията в момента, когато населението на България е около 7 милиона души. А какво ще се случи след около 35 години, когато се очаква да се стопим до 5 милиона?

В момента в България има 2.2-2.3 милиона пенсионери. Горе-долу също толкова са работещите българи, като от тях само 1.7 милиона реално създават БВП. Останалите около петстотин и петдесет хиляди души са в бюджетния сектор и на практика техните заплати и осигуровки се изработват от заетите в производствената сфера. Останалата бройка до 7 милиона българи са деца, около 200-300 хиляди безработни, които търсят работа, и други около 1 милион, които по една или друга причина не търсят активно работа.

През 2050 г. се очаква в България да живеят 2.5 милиона пенсионери и 0.6 милиона деца. Остават 1.9 милиона души, към които, ако приложим сегашното разпределение на хората в активна възраст, само 900 000 ще създават реален БВП (т.е. с труда си те ще издържат всички), 290 000 хиляди ще работят в бюджетната сфера, 700 000 няма да работят по една или друга причина - безработица, майчинство, инвалидност и болест и т.н. Казано накратко, през 2050 г. пенсионерите ще бъдат малко повече, отколкото са сега, а работещите ще са двойно по-малко. Тази мрачна картина е реалното бъдеще.



И какво правят на този фон политиците ни? Добавят още черни щрихи.



Готвят се да "поощрят" хората да внасят осигуровките си за старини в НОИ вместо в частни фондове без никакви гаранции, че ще има кой да плаща техните пенсии, когато му дойде времето. Мантрата "държавата гарантира" е несъстоятелна. Дори в момента има 736 000 българи, които вземат едва 155 лева пенсия, а ако добавим и тези с до 250 лева, излиза, че повече от половината пенсионери получават подаяния - дори и тези, които цял живот са работили и са внасяли осигуровки. Ето това им е гарантираното от държавата.

Сега средната пенсия представлява около 40% от средната заплата. В свой официален доклад НОИ прогнозира, че в бъдеще средната пенсия ще бъде само 25% от средната заплата. Това ни "гарантира" държавата.

Много се говори, но почти нищо не се прави за един от големите воденични камъни за пенсионната система - огромната армия работещи на бюджетна издръжка. Това са 550 000 хиляди души, а според някои оценки и доста повече.

Всички признават, че ранното пенсиониране е проблем и приемането на минимална възраст за пенсиониране е крачка в правилната посока. Това обаче не е единственият проблем. Не може хем да се пенсионираш по-рано, хем да получаваш 20 заплати при пенсиониране. Трябва да се избере или едното, или другото.

Друг проблем са стотиците хиляди инвалидни пенсии, за които всички говорят, че в голямата си част са фалшиви, но от години никой не прави нищо по въпроса.

Виждаме интелигентни иначе хора да се гърчат словесно (защото сами не си вярват) в опит да обясняват как отмъкването на пари от пенсионните фондове към НОИ било право на избор.

Все пак в цялата ситуация има нещо много положително - защото атаката срещу частните фондове отприщи дебата за фалиралата държавна пенсионна система. Сега е моментът да се постави твърдо и въпросът за истинския избор - който иска само в НОИ, който иска - само в частен фонд, а който иска - и в двете.



*Авторът е счетоводител и финансов консултант.