ДПС се превърна в универсалното зло на България. Парадоксите на родния политически живот обаче могат да родят и от този сюжет "добра" новина. И както в приказките, злото търпи такова развитие, че накрая се оказва необходим елемент за възтържествуването на доброто. ДПС е проклятие за България, когато е в опозиция, но се превръща в универсален препарат за пречистване, когато е в управлението. От това шизофренно състояние се ползва единствено партията на Ахмед Доган, която винаги е била откъм печелившата страна. Така е вече четвърт век и със сигурност ще продължи да вирее върху тази генномодифицирана плодоносна почва.

Могат да бъдат приведени всякакви примери, но да се съсредоточим в най-близкото минало. ГЕРБ, чийто основен предизборен рефрен бе



"да махнем ДПС от властта",



преди няколко дни обяви, че на местен вот всичко е възможно. Дори коалиране с движението. Зависело от местните структури. Така че в централата на Бойко-Борисовата партия ще са принудени да се съобразят. В политиката скрупули няма, няма и вечни врагове, с една дума - няма нищо нередно.

Въпреки че БСП страдаше от досега си с ДПС, движението дълго време бе традиционен партньор на социалистите, с които се погаждаха изключително добре, тъй като никой не се бъркаше в далаверите на другия. При БСП това бе наложително - в последните години партията майка изпитва осезаем недостиг на подкрепа и затова се налагаше търсене на подходящи партньори.

За ДПС пък е от изключителна важност бъдещето да е на коалициите, защото само така може да си гарантира участие в разпределянето на порциите. "Очаквам избирателят да реабилитира коалиционността като по-адекватния на условията на кризата модел за управление на България и всяка друга страна, която е в криза." Това ключово послание отправи бившият зам. на Доган и настоящ негов наследник начело на партията Лютви Местан през октомври 2012 г., без да посочва "субектите" на потенциалното бъдещо коалиционно управление. За всеки случай притопли успехите на тройната коалиция. Тогава той нахока Борисов и ГЕРБ, че са успели да превърнат коалицията в мръсна дума. Две години по-късно се оказа, че Местан е прав, а партията на Бойко Борисов бе принудена да прибегне до услугите на други политически субекти, за да не загуби отново властта.

По-интересен е друг феномен, родна кройка -



партията на Доган се използва и за сплашване



Сега ГЕРБ използва ДПС в отношенията си с Реформаторския блок, колчем се появи някакво разноговорене. Двама вицепремиери - Томислав Дончев и Румяна Бъчварова, обявиха, че бъдещето е на плаващите мнозинства при неразбирателство между партньорите, за да се запази стабилността на правителството. "Днес може подкрепата да дойде от ДПС, утре от някоя друга партия, включително и от БСП", рече Дончев из онези дни. Тук не бива да се пропуска един много съществен момент - че става дума за важни поправки, каквато е промяната на пенсионния модел или бюджета например. На заплахата на реформаторите да напуснат коалицията ГЕРБ извади ятагана ДПС. И този шантаж ще продължи в зависимост от провинилия се - дали ще е Реформаторският блок, дали ще са патриотите на Валери Симеонов и Красимир Каракачанов - няма значение. Важното е, че негласната договорка между ГЕРБ и ДПС ще остане ненакърнена и Борисов винаги може да разчита на движението за необходимите му гласове в парламента. Просто сегашната тайна коалиция е по-рафинирана и елегантно обвита в някаква потайност - всички го знаят, но участниците в заверата ни убеждават в противното.

Преди Бойко Борисов използваше партията на Доган като злодея, който ще продължи да вредителства, ако на ГЕРБ не се даде възможност да го отвърже от яслата. Но не само Борисов използва същия похват, до него опират всички - и десни, и леви, според случая.

За тези 25 г. на сцената ДПС може да вземе



награда за най-приспособимата политическа сила



Не се влияе нито от другото универсално зло - принадлежност към Държавна сигурност (та нали цялото политбюро на ДПС са с агентурно минало), нито от смяната на ориентацията, нито изпитва погнуса от съюз с всякакви политически субекти. Е, разбира се, от този кръг са изключени НФСБ и "Атака", но що е време, пред нас е. Като нищо някой ден.... За сметка на това всеки, който е споделил властта с ДПС, е сочен като ренегат с днешна дата. Движението си изработи стратегия да не споделя минусите, а само плюсовете. Тактиката му се харесва и подкрепя изцяло от Анкара и демократичния свят, на което се дължи и дълголетието на партията. Спомнете си как президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган направи реверанс към движението, като прие Лютви Местан в двореца "Чанкая" още в първите дни от мандата си в средата на септември м.г. Внезапна визита, за която се разбра благодарение на турските журналисти. Не стана ясно какво са си говорили, но от усмивките на двамата разговарящи се видя, че нещата са тип-топ. Доган вече не е лицето на ДПС, партийките, които се родиха от движението, не могат да се мерят по възможности, ДПС се "реформира" и се раздели с някои като Христо Бисеров например. Не че компрометиращи хора липсват и сега, но те някак си успяват да минат в задкулисието. По-точно отговарят за бизнеса на организацията, без да се афишират много-много. След провала си да оглави ДАНС Делян Пеевски е дълбоко потопен в депесарските дебри и предпочита да си мълчи в НС.

Част от стратегията за оцеляване на ДПС е бизнесменският нюх на създателя му.



В основата му винаги има някоя "Мултигруп" или КТБ



А когато връзките станат прекалено очебийни и неизгодни, се заменят с друг играч. В момента на мушката е Цветан Василев, обгрижван дълго време от депесарската десница. Ролята му вече е прехвърлена на нашето момче, успяло междувременно да натрупа опит, финансова мощ и влияние, но утре не е ясно дали и то няма да се окаже в ролята на банкера Василев. Какво тук значи някаква си личност.

Докато обаче има подкрепата от Боянските сараи, ще бъде бранен докрай. Да си спомним как Лютви Местан отказа да причисли Делян Пеевски към олигархичните кръгове и засвидетелства пълна политическа подкрепа за зам.-министъра на инвестиционното проектиране Джейхан Ибрямов. "Разговорът за Делян Пеевски не е в полза на ГЕРБ", обяви той и за повече убедителност изрече фразата два пъти. Това натъртване не е просто нова форма на общуване - то е ясен намек, че ако натискът продължи, ще излязат такива данни за Борисовата партия, че ще стане мътна и кървава. Затова взаимно изгодно е повечко сдържаност. Подобно унизително подмятане направи самият Пеевски към Цветан Цветанов, но понеже той е лишен от финеса на Местан, направо изтърси, че ще разкрие връзките на бившия вътрешен министър с криминалния свят.

Как реагира Бойко Борисов на това предизвикателство? Обяви, че Местан е изнервен. И историята приключи. По същия начин приключи и случаят с грандиозната загуба на БСП след разгрома на изборите през 2010 г., който до голяма степен се дължеше и на съжителството с Догановата партия. Въпреки това дума не стана нито за Пеевски, нито за хонорара на енергетика на републиката, още по-малко за морала.



Легендата, че преди 25 г. ДПС се е родило "от болката



на т.нар. възродителен процес като обективна необходимост да бъдат възстановени отново изконни човешки права, за да придобият те нови, европейски измерения", минава само пред електората на движението. Докато той реагира толкова остро на паролата "възродителен процес", лидерите му ще го използват докрай. Защото това е сигурният начин да консолидират общността и да я отделят от останалите в България. За разлика от българите за мюсюлманите думата общност има значение, особено когато тя е заплашена. А Доган, Местан и останалите имат изгода от отделянето й. Иначе чии права и свободи ще защитават? Преди много години Ахмед Доган обяви, че ще дойде време ДПС да изчезне. Явно това време никога няма да дойде, тъй като с него изчезва и бизнесът, който храни толкова много гърла. От изчезването на ДПС нямат изгода и останалите партии - не само заради гарантираните му гласове, но и заради необходимостта от универсален препарат за изчистване на всякакви политически петна. Емоциите са излишни.