Продължителността на престоя в училище не бива да се абсолютизира, но сама по себе си тя в голяма степен определя постигнатите резултати на учениците - и особено на онези сред тях, които в малка степен могат да разчитат на алтернатива за учене извън образователната система.

Най-често сравняваме престоя в училище "на едро" - например в брой години задължително образование или средна възраст на отпадналите (която по данни на Евростат през 2009 г. за България е с 3 години по-ниска от средната за ЕС и най-ниска в Европа). Това обаче съвсем не е достатъчно, за да си дадем сметка за продължителността на реалното време, което учениците прекарват в училище. Евростат следи в детайли този показател и данните за него могат да дадат съществена част от обясненията за позиционирането на България в международните изследвания за резултатите от ученето. Нещо повече, внимателният прочит на тези данни може да ни даде основание да преразгледаме нормативната база, свързана с продължителността на учебната година в България.

В България минималното годишно учебно време за 2010/2011 г. е най-краткото в ЕС. Средната продължителност на учебната година в Европа за периода на задължително образование е 185 дни. Най-дълга е учебната година в Дания, Италия и Холандия, като в тези страни тя достига около 200 дни. Според Евростат в България продължителността на учебната година е с около два работни месеца по-кратка от средната за водещите по този показател държави - членки на ЕС - 155 дни. Като се добавят и празничните и почивните дни, се оказва, че през 2014/2015 г. учебните дни за първокласниците са едва около 140, а за по-големите ученици - около 160. С други думи учениците в прогимназиален и гимназиален етап



не са в училище през преобладаващата част от дните



в годината, а както се вижда от изчисленията, ситуацията е особено тревожна за учещите в начален етап.

България е сред малкото страни в Европа, в които лятната ваканция за най-малките ученици е по-дълга в сравнение с тази на техните батковци и каки. В нашата образователна система разликата между ваканцията на първокласник и деветокласник достига 5 седмици - най-голямата в Европа. Типичният модел на лятна ваканция на Стария континент е с еднаква продължителност за учениците, независимо от степента на образование. В две страни - Ирландия и Исландия - учещите в основната образователна степен дори имат по-кратка лятна ваканция в сравнение с тези в гимназиална степен. Очевидно в Европа се търси баланс, при който постепенното навлизане в училищния живот от първите класове е съчетано и с достатъчно интензивно участие в обучителния процес на най-малките, което може да направи по-лек живота им във и извън училище в следващите образователни етапи.

Към неблагоприятната "опашкарска" позиция по отношение на общото учебно време може да се добави и изоставането ни по брой часове за задължителна минимална програма в начален етап. Дори ако се вземе предвид и допълнителното учебно време като задължително избираемите и свободно избираемите часове, учениците в България само до края на началния етап вече изостават с повече от година от връстниците си в Турция, Финландия и Дания. Разбира се, целодневната подготовка, както и летните занимания на част от учениците, донякъде допринася за компенсиране на това изоставане. Но заедно с това трябва да се има предвид, че в настоящия анализ не са взети предвид други съществени слабости в българското предучилищно образование, които пряко влияят върху продължителността на престоя в училище -



проблемите с дисциплината и посещаемостта



при немалка част от учещите.

Въпросът за количеството учебно време е особено важен в началния училищен етап, когато се формира основата за последващите резултати в образованието и в живота. Последните три изследвания на PIRLS (2001, 2006 и 2011 г.) за постиженията в областта на четенето при четвъртокласниците показват категорично негативните тенденции по отношение на резултатите от обучението в начален етап, особено в периода след 2006 г. (спад с 15 точки). Вероятно поне част от тези негативни тенденции в България могат да се обяснят и със сравнително ограничената продължителност на задължителната учебна подготовка в този етап.

Продължителността на учебното време в българските училища трябва да бъде част от дневния ред на реформите в образователната система. На пръв поглед едва ли има печеливши отделни групи от евентуалното му удължаване. Но ако обществото ни успее да го осигури финансово през повишен дял от БВП за образование (включително за повишаване разходите по делегираните бюджети и заплатите на учителите), да се отърси от популистичните конформистки нагласи и да преодолее съпротивите, произтичащи от ефимерни частни групови ползи, възвращаемостта за нацията и нейното бъдеще ще бъде значима, дългосрочна и многоизмерна.

Освен върху възможността за усвояване на нови и затвърждаване на натрупани знания и компетентности, увеличената продължителност на учебната година ще има положително въздействие върху:

- разпределението на товара върху повече дни от седмицата за по-малките ученици. Това решение ще намали и страховете за психическо натоварване и умора сред най-малките. Чувствително облекчение биха почувствали и обучаващите се в прогимназиален етап, повечето от които и сега учат с около 2 седмици по-кратко от гимназистите;

- комуникацията с училището за най-уязвимите групи, в които липсват или са налице само ограничени алтернативи за качествено обучение. В някои случаи почти 4-месечното отсъствие на деца от езикови малцинства, които извън училище почти не общуват на официалния език, води до изключително затруднено начало на новата учебна година и риск от изоставане в ученето заради езикови проблеми;

- освен това твърде продължителните ваканции водят до ефект на закърняване на навиците за системно учене и спазване на дневен режим и дисциплина;

- по-кратката, макар и достатъчно продължителна ваканция от над 2 месеца, все пак ще се отрази положително и на комуникацията между училището и семействата. Ще се увеличат възможностите на родителите да разчитат повече на образователната система, а не да търсят възможности за осигуряване на частни услуги (или подкрепа на близки и роднини) за периода, когато образователните институции затварят за твърде дълга лятна ваканция. Това ще има косвен ефект върху повишаването на производителността сред заетите родители, както и за намаляване разходите на домакинствата.

Разбира се, удължаването на учебното време може да се окаже неефективно или дори вредно, ако промяната в училището не го превърне в интересно, полезно, желано и обичано от децата, учителите и местната общност пространство за развитие на компетентни, свободни и можещи, следователно и щастливи индивидуалности, екипи и общности. Само по себе си удължаването на времето за учене в България няма да е достатъчно за решителното подобряване на образователните резултати, но съчетано с останалите ключови елементи на реформата - и преди всичко с мерките за повишаване качеството на подготовката - по-дългият, подобрен и пълноценен училищен живот може да допринесе значително за промяната в училището като една от съкровените надежди за промяна към по-добро във всички



Източник: Recommended Annual Instruction Time in Full-time Compulsory Education in Europe, 2013/2014, Еurydice, European Commission, 2014

---------------

Заглавията са на редакцията