От 20 януари 20 коли на КАТ, оборудвани с нови камери, започват да работят по нов метод - всеки момент от проверката ще се записва. Идеята е до два месеца подобни устройства да бъдат монтирани на 120 патрулни коли. Мярката бе въведена спешно от МВР, след като в интернет бе разпространен клип на пътен полицай, който взема 20 лв. подкуп. Освен трите камери в патрулките по двама служители ще носят и безжични микрофони. Записите ще се пазят 30 дни. Според плана на МВР в София трябва да има 15 такива коли, по 9 в Пловдив и Бургас, 7 във Варна, по 4 в Кюстендил, Добрич, Стара Загора и Пазарджик, както и по-малък брой в останалите областни дирекции.

Полицаят с подкупа и изчезналият за месец Петко Сертов извадиха наяве много сериозен проблем - неработещите камери на МВР. Вниманието върху него беше изострено от премиера Бойко Борисов, който нареди на вътрешния министър:



"Камерите трябва да работят. Ако трябва - съкрати хора, но те са по-ценни!"



В случая става дума за тези в София. Оказа се, че не работят, защото фирмите, спечелили обществената поръчка за изграждане и поддръжка на видеонаблюдението, са предявявали претенции към предишното ръководство на МВР за неплатени суми - между 800 хил. лв. и 1 млн. лв. годишно. Тогава е изтекъл и договорът за поддръжка, който така и не е подновен. След като остават без поддръжка, устройствата постепенно започват да излизат от строя едно по едно.

Проблемът е голям, тъй като освен липса на пари има и юридически спънки - консорциумът от две фирми, осигурявали поддръжката, твърди, че е патентовал софтуера на видеонаблюдението в София. "Това означава, че на тях трябва да им се превеждат вече суми от бюджета на МВР без обществени поръчки", заяви наскоро вътрешният министър Веселин Вучков по време на заседание на Министерския съвет. Той получи нареждане в типичния за Бойко Борисов стил: "Не искам отговор не". За юридически казуси има цял юридически отдел там, все хора, на които иначе не можеш да им затвориш устата, като се заговори за юридически казуси. Да намерят решение да заработят камерите. Край! Намерете го!"

Решение още не е намерено, но се търси. Една от идеите е



камерите на МВР да бъдат присъединени към тези на Столичната община



Така ще се обслужват взаимно, т.е. с по-малко ресурси от страна на министерството, а може да бъде решен и софтуерният проблем, ако се интегрира софтуерът на общинското видеонаблюдение. В момента се водят преговори с кметството, обмисля се и сключване на договор за съвместно ползване. Но още няма резултат.

Само 25 стационарни камери останаха да снимат на няколко ключови кръстовища и подстъпи към столицата. Страната е "офлайн" почти навсякъде - с изключение на някои големи градове, останалите не знаят какво е камера. А премиерът искаше "на трите ъгъла" във всяко село камери, та пиле да не може да прехвръкне. След убийството на началника на кабинета на кмета в Пазарджик общинските съветници се обявиха единодушно за поставяне на видеонаблюдение.



Голяма част от камерите във Варна например също не снимат,



съобщи "Дарик" преди седмица. Случаят е същият - договорът за поддържка, само че с общината, е изтекъл в края на 2013 г. Системата за видеонаблюдение там е собственост на "Варна - Ефкон" ООД. В него дяловото участие на общината е 48%, а останалите 52% са на "Ефкон - България". Според договора общината не е собственик нито на оборудването, нито на софтуера до пълното изплащане на 4 850 000 евро. Частният съсобственик във "Варна - Ефкон" обмислял дали да продаде дела си. Обсъждал се и вариант камерите да бъдат купени от МВР. "Става въпрос за 5 млн. лв., които трябва да се платят на фирмата, която е изградила системата, за да може тя да заработи. А тези пари няма откъде да дойдат", каза пред "Дарик" шефът на местната полиция Николай Калчев.

Не по-розова е картинката и с мобилните камери на КАТ, чието действие бе отменено от Върховния административен съд (ВАС) преди почти една година. Оттогава и бивши, и настоящи министри и ръководители на КАТ не са спрели да призовават за връщането им, да говорят колко вредна е отмяната им и как са се увеличили катастрофите. В мотивите си съдът записа, че когато камерата е монтирана на автомобил, е много трудно да се установи местоположението й, няма как да е сигурно, че ако някой е заснет да превишава определена със знак скорост, това е станало след знака, а не преди него и освен това хората трябва да бъдат ясно информирани, че има камера. До днес обаче решение и на този проблем не е намерено. Последният опит на МВР бе чрез законодателни проблеми да се "преодолее" тълкувателното решение на ВАС. Засега тази законова промяна се подкрепя от ГЕРБ и Реформаторския блок, като идеята е местоположението на камерите да се обозначава ясно, а обжалваните фишове ще се пращат в районните съдилища от МВР, като ще са придружени от информация за мястото на нарушението, посоката на движението на МПС, разположението на камерата и т.н.

Видеонаблюдението



по граничните пунктове се оказа голямо разочарование.



Петко Сертов например беше заснет на излизане от България от гръцка, а не от българска камера. Оказа се, че устройствата по границата са остарели. Купувани са по различно време, т.е. техниката е различна, но масово снима с лошо качество. Същото важи и за техниката, сложена на новата ограда с Турция - и тя не можела да снима в мъгливо време.

Точно заради това МВР започва цялостна проверка на устройства, заявиха пред "Сега" от министерството. Ще се прави преглед на начина, по който работят, и след това ще се мисли за подмяната им. Даване на пари от бюджета в тази ситуация обаче е немислимо. Понятия от типа на интегрирана система, която да управлява видеонаблюдението по граничните пунктове, звучат почти еретично, при условие че бюджетът на ведомството изтънял до скъсване. Така че, ако има някаква подмяна, тя ще е с пари по еврофондове. Евентуално.

Неработещото видеонаблюдение на МВР е типичен пример за това как се дават огромни държавни пари за безполезни на практика системи. Само преди месец Министерският съвет отпусна нови 700 хил. лв., за да се решат първо проблемите в София. Засега не е ясно дали и за какво са похарчени. Факт е обаче, че през годините са отишли милиони, за да се купи оборудването, което в момента не върши почти никаква работа. Общата стойност на извадените от строя мобилни камери и стационарните, които останаха да действат, е над 1,3 млн. лв. Не е ясно колко пари са стрували камерите по границите, чието монтиране започва преди повече от 10 години. Само за разширяването на видеонаблюдението в София през 2007 г. са предвидени 10 млн. лв. Всички те са потънали някъде.