Случилото се с "Шарли Ебдо" и съпътстващите събития направиха Самюъл Хънтингтън* актуален. Дали се блъскат цивилизациите заради кръста и полумесеца или просто под техен пряпорец, мисля, че знаем. Едва ли обаче "неморалният бедуин", както Ататюрк нарича пророка Мохамед, е могъл да предположи, че след 15 века светът ще обсъжда лика му така ожесточено. И ще се дели по фундаменталния вододел може ли този лик да бъде



обект на графично претворяване, или не



Всъщност Хънтингтън e пророк - поне за крайната разнородност на разни части на света по отношение близостта до това, което наричаме съвременна цивилизация. В много европейски и американски градове се извървяха демонстрации в подкрепа на "Шарли Ебдо" и правото на художника да се шегува с каквото ще - без ограничения. В Пакистан, Индонезия, Африка и различни арабски страни пък протекоха контрадемонстрации, на които гневни мюсюлмани изразиха възмущение от новия брой на "Ебдо" (без да са го разгледали), и отправиха нови закани към "богохулците". Това последното ми напомни как в България се клеймеше "Архипелаг ГУЛАГ" на Солженицин, без да е прочетен.

В нашата страна мненията също са разделени в широк диапазон - от "аз съм Шарли" през "защо да дърпаме дявола за опашката" до "не бива такъв маскарлък, сакън". Цели 42% от французите изказаха мнение, че не е много уместно да се карикатури пророка Мохамед. Над 50% все пак подкрепиха свободата на карикатурата.

Нека обаче, преди да продължа, споделя в скоби своето разочарование от този нов идеологически вододел - лика на пророка. На мен лично този повод днес ми се струва някакъв бъзик с идеологическата креативност на човечеството, цивилизационен регрес; нещо като Азис, който излиза да пее на концерт след Моцарт и Вагнер. Или след "Куийн" и "Пинк Флойд", ако щете. Съжалявам, но не мога да си представя лика на Мохамед като идейно предизвикателство на XXI век. След като досега има предизвикателства като християнството, като възникването на исляма, като разцеплението на християнството по време на Реформацията, като учението на Маркс и Енгелс, като доктрината на националсоциализма, като всеобщия парад и разгул на словото в интернет... Ако този лик и карикатуристите са ни новата идеологическа джомолунгма, то почти ми иде да викна: "Бедно ми човечество, защо не умря от чума..."

Не иде реч за религии. То и Хънтингтън говори за сблъсък на цивилизации. Той се впечатлил през 90-те години от следните факти - как през 1994-та хиляди излезли да демонстрират в Сараево, но не под знамената на ООН, НАТО или САЩ, а под знамената на Саудитска Арабия и Турция. И как същата година десетки хиляди латиноси излезли на митинг в Лос Анджелис "под море от мексикански знамена", протестирайки срещу предложен референдум. Резултатите от референдума биха сложили край на държавните помощи за нелегални имигранти и техните деца. Хънтингтън отбелязва, че наблюдателите се питали: "Защо тези хора протестират под мексиканско знаме, а настояват САЩ да им осигурява безплатно образование? Защо не развяват американското знаме?" После в цяла книга си отговаря.

Аз пък си спомних как миналата година на среща в Ялта, мисля, руският политик Жириновски завъртя пръст на Путин и Медведев, като им каза нещо такова - още преди десетилетия ви думах да търсите съюзници не на запад, а сред мюсюлманските страни. Един вид - видяхте сега, след санкциите, кой ни крои кюляфа и кой става за акран... Русия, впрочем, забрани шегите с религиозни авторитети след събитията в Париж.

В света има няколко основни цивилизационни модела със стотици нюанси. Доста различни са. Някои биват по-патриархални, съдържат повече забрани. Като например: да критикуваш началството публично, да подлагаш на съмнение истини, с които е живял дядо ти и баща ти, да четеш неодобрени от наставника ти книжки. Догмите на религията са само обков, който държи всичко това в относителна монолитност. А светите книги не са агресивни или зли сами по себе си. Стават такива в ръцете и устите на авторитетни тълкуватели. И от Корана човек може



да сглоби човечни и мъдри послания



И от Библията може да се извади пособие по завоевания и сегрегация. Достатъчно е да си спомним Кортес и кръстоносните походи, както и "спуснатото" на Мойсей нареждане как да се постъпва с хомосексуалистите. Човек може да съществува относително пълноценно и при един, и при друг, и при трети модел - пак ще се радва и плаче, пак краят е един и същ. Но някак се получава, че моделите с възможно най-малко забрани пред мисълта и словото правят така, щото улиците там са по-чисти, асфалтът - по-гладък, машинките за облекчаване на труда - по-съвършени, дори заплатите - по-високи. А при моделите с повече забрани се стига дотам, че връх на учеността става да наизустиш Корана, а връх на висшата справедливост - да пребиеш жена с камъни или да отрежеш глава пред камера.

Иначе и най-либералният модел не е цвете. И в него има депресии, неврози, сиромашия. Има и емигранти, които се чувстват неуютно въпреки липсата на забрани, освен една най-категорична: "не барай чуждо". Но като цяло този концепт - с най-многото свободи, е най-притегателен като социален магнит. Тъкмо заради свободите.

Горе-долу вероятно затуй днешните французи допълват цитирания по-горе Хънтингтън с подобни възклици: "Отде-накъде ще учат нас какво да рисуваме и на какво да се смеем хора, които са ни гости тъкмо защото нашият дом е по-гостоприемен и по-хубав от онзи, който са напуснали?"

---

Автор на "Сблъсъкът на цивилизациите".

`