Френският посланик бил доволен от развоя на делото "Белведере". Няма и месец от изказването му, че има "гнили ябълки" в съдебната система - синдикът по делото за фалит беше заличен, управлението беше частично върнато на собствениците, а срещу съдията Румяна Ченалова има дисциплинарно производство. Ще каже някой - справедливостта възтържествува.

Истината обаче е, че шанс за някаква минимална справедливост има само в този частен случай. Иначе навсякъде си карат постарому - нали френският посланик не се е възмутил за развоя на други дела. Затова Висшият съдебен съвет се прави на сляп и на глух, независимо че над 60 съдии от София публично протестираха и поискаха



разравяне на кочината в градския съд.



Затова никой не подкрепя искането за дисциплинарно производство срещу ръководството му, но за сметка на това срещу Ченалова всички са много смели. Явно във ВСС си правят сметката, че след като тя бъде наказана, случаят ще мине за решен, положението ще се замаже.

Наистина е жалко как съдебната система се втурва да изпълнява законите само когато получи силен натиск от френски посланик. Същата беше ситуацията по делото "Борилски" преди няколко години, когато отново дипломат трябваше остро да се намеси, за да бъдат осъдени убийци.

Няма друга държава в Европейския съюз, в която мафията и нейните олигарси да са овладели до такава степен обществените ресурси, както и контролиращите ги органи, че да се налага да се води битка за всеки сантиметър и срещу всеки вреден началник. И тази битка е толкова неравна, че докато не се намеси някой от ранга на френския посланик, не може да има дори частичен успех. Средновековие, феодализъм, опаковани в лъскавата хартийка на демократична държава - това е ситуацията в членуващата в Европейския съюз и НАТО България. В нея законът не означава нищо до такава степен, че



министри издават заповеди да се спазват нормите.



В този свят на абсурда цари безпомощност на почтените хора. Как например да накарат държавен орган, назначен от избраниците на народа, да изпълнява волята на същия този народ? Невъзможна кауза.

Та затова не един наблюдател вече повдига въпроса - няма ли френският посланик да се впечатли и от други безобразия. "Това за мен беше нещо абсолютно непоносимо и невероятно в една европейска държава, въпреки че бях чул предварително и чел във вестници, че има такива случаи. Нямах пример от това поведение от магистрати, така че бях много впечатлен, изненадан, възмутен от този случай и мислех, че трябва нещо да се каже. Аз говорих само един случай и разбрах от реакцията на съдиите, че проблемът е много по-голям", сам стига до правилния извод дипломатът.

Точно за това става дума - проблемът е гигантски и бива регистриран във всеки един доклад на Европейската комисия от вече осем години. И какво от това? Нито отвътре, нито отвън натискът успява. Има само спорадични и частични успехи. Мафията продължава да дърпа конците, гражданите търпят, защото нямат полезен ход. Вярват наивно в обществения договор с хората, които овластяват.

През миналата година се стигна до нови висоти, а



мислехме, че сме видели коронния номер.



Съборена беше голяма банка, пенсионните фондове бяха разклатени до основи, бюджетът беше източен до дъно. Виновни не са установени. Големият проблем е, че нямаме нито един независим и принципен орган, който да действа като коректив на ставащото.

Прокуратурата например се прави на адвокатура. Поне такова е впечатлението от защитната пледоария, която сътвори, за да не разследва стандарта на живот на депутата от ДПС Делян Пеевски, фирмите, доходите, връзките на семейството му. Ако някой се интересува - през последните месеци в декларациите му пред Сметната палата са се появили два апартамента и къща с двор в София, придобити от 2002 до 2004 г., когато е бил на 22-24 години. В досегашните му декларации въпросните имоти липсваха, но това едва ли вълнува прокуратурата. Прокурорката, която старателно защити депутата, сякаш сигналът срещу него е обвинителен акт, умело изчака да мине мисията на Европейската комисия в София за предстоящия остър доклад. От впечатляващия документ разбираме, че всички съмнения са "житейски възможни", но нелогични и не представляват никакъв интерес за разследващите.

Дългогодишният му спонсор банкерът Цветан Василев не е извадил този късмет. Той е разкатан докрай,



цял отдел прокурори си точи зъбите



за него, ако някой ден Сърбия го върне в България. Василев обаче беше изритан от властта и сега си понася последствията. Прокуратурата знае това и се съобразява. Неясен й е още въпросът с Николай Бареков, създал политическото недоразумение "България без цензура". Там още се чакат ясни насоки, затова топката се тупка.

Трагедията е, че контролните органи вече дори не се крият, когато заемат страната на мафията. Законът влиза в действие само когато трябва да оправдаят всичките си безобразни действия. И им върши отлична работа. По отношение на гражданите законът е просто пожелание, хартийка, която никога не е в състояние да защити правата им. Защото зависи кой го прилага, нали?

Затова се налага френският посланик да разоре надълбоко. Явно е, че няма кой. Всеки опит на малкото останали честни медии да разкрият нередност, нарушение или престъпление срещат "бухалка".

Няма кой да установи как беше източена КТБ. Няма кой да ревизира и разследва БНБ и Комисията за финансов надзор. Няма кой да провери съмнителните контакти и следващото от тях обогатяване на куп хора в трите власти. Няма кой да извади онези опасни връзки, които все по-видимо свързват заемащите ръководни постове и в съда, и в прокуратурата, и в уж независимите регулатори с управляващите и с криминалните престъпници. Ситуацията е много загрубяла и не се знае дали и френски посланик би помогнал. Сами си отгледахме мафията, сега тя ще ни задуши.