|
| --------- |
Оказали се в парламента, новите патриоти не откриха фронт на управлението, а удобно се пришиха към него. Още по време на преговорите Румяна Бъчварова ги разграничи от "Атака" и ги представи в блага светлина, Валери Симеонов и Красимир Каракачанов летяха на крилата на щастието, Реформаторският блок представи бъдещето на България и на правителството в частност като невъзможно без патриотите. От страна на патриотите имаше кратък период на твърда непоколебимост и назлъндисване, докато не назначиха техни зам.-министър и зам. областен. Отстъплението от обещанията им, че няма да участват във властта, разбира се, бе оправдано с високо отговорния дълг, че трябва да има работещо правителство. А по-практично казано, след като ПФ осъзнаха, че цената им не е толкова безспорна висока и че ГЕРБ имат резервен вариант - нарича се ДПС, но засега се въздържат да го реализират, решиха да се включат в играта. Симеонов и Каракачанов осъзнаха, че второ раздаване в този парламент за тях няма да има. Поставени пред избора "сега или никога", избраха "сега".
Първо, гласуваха да има кабинет и Борисов да го оглави,
а после защитиха Цветан Цветанов като член на ресорната комисия за СРС-та. Това бе мотивацията на ПФ да даде рамо на одобрения от парламента бюджет, натоварил държавата с 8 милиарда дълг, гласуваха единно с останалите в четворната коалиция за нов външен заем от 3 милиарда и без малко да подкрепят скандалните пенсионни реформи с национализирането на личните партиди на хората от частните фондове в НОИ. Въпреки че в крайна сметка гласуваха против в пленарната зала, не мотивираха убедително решението си.
Ако някой се спомня, ПФ се кълнеше, че няма да допусне да поскъпне токът - каквото и да значи това. Важното е, че има кой да им се върже. Те поеха парламентарната комисия, която ще контролира ДКЕВР.
Когато пролетта пукне с поскъпнал ток, логиката сочи Каракачанов и Симеонов да напуснат управлението, ако е останало поне капчица достойнство и ако изобщо има някакво значение предизборното обещание, записано дори в програмната декларация на коалицията. До март-април обаче Борисов може да е спокоен. Пък после, както и досега, насреща е ДПС. Оставането на фронта след тези месеци ще е признание, че са само смокиновото листо на същинската коалиция. Така ги нарече Велизар Енчев - първият разочарован патриот, напуснал групата и партията си. И дори засега да не е заразил патриотичния електорат на Валери Симеонов с личния си пример, със сигурност няма да остане единствен.
От сегашното състояние на нещата печели не само Бойко Борисов, но и спихналата се "Атака", която не пропуска да покаже мускули като единствената алтернатива на управлението. Колкото по-мекушав е фронтът, толкова повече сили ще набира партията на Волен Сидеров, защото разчита на същия електорат. Когато предизборните обещания на ПФ се стопят,
влиянието на "Атака" относително ще се увеличи.
Въпреки че има още няколко националистически организации, още по-крайни от Сидеров, които са се притаили в момента. Но рукне ли напролет бежанският поток, ще се появят и те. В България предстои да има митинги, подобни на демонстрациите на ПЕГИДА в Дрезден. А идват и местни избори. Темата за бежанците и "патриотичния подход" към тях в стил село Розино ще се превърне във водеща.
Ако наесен Патриотичният фронт е все още във властта - колкото и да го "героизира" ДПС с постоянни декларации срещу участието му в правителството, при засилване на бежанската вълна ще стане лесна мишена за съперниците си на националистическата сцена. Но в крайна сметка всичко си има цена. Каракачанов се пусна тази есен и на международна сцена - беше гост на конгреса на Националния фронт на Марин Льо Пен, замествайки Сидеров, който преди се радваше на благосклонността на крайната европейска десница. Но подкрепата му за правителството на Орешарски му отряза пътя към западноевропейските му побратими. Засега в международен план участието на патриотите във властта не ги застрашава, въпреки че Марин Льо Пен продължава да иска Шенген да бъде прекратен и да се върнат националните граници, а правителството на Борисов се стреми България да бъде приета в Шенген, докато той още действа.
Във вътрешен план дали е народополезно да си патриот с фронт, ще имат думата пак избирателите.
На този етап е очевидно удобно - за патриотите фронтоваци, за коалиционните им партньори, за опозицията в лицето на ДПС и "Атака".