Едно от малкото останали достойнства на българската здравна система е сравнително лесният и бърз достъп до медицинска помощ . Субективно погледнато, чакането с часове пред кабинета на личния лекар и честият отказ на джипито да издаде направление за преглед при специалист за състояния, които могат да чакат няколко седмици, е нещо неприятно и е голяма черна точка за системата. Особено за пациентите, които помнят как преди 15 години се стигаше до специалист директно, без направления, чакане и разнасяне на хартии.

Но в далеч по-богати и с по-усъвършенствани здравни системи от нашата се чака много повече - в оглавяващите всякакви видове класации Швеция, Норвегия, Холандия за преглед или планова операция опашката се измерва с месеци, а не със седмици и там от години се мислят всякакви стратегии и тактики за съкращаване на времето за достъп до медицинска помощ. А сега България е на път сама да зачеркне единственото, с което още може да се похвали и зорлем да стимулира създаването на листи на чакащи - и в доболничната, и в болничната помощ.

В сряда кабинетът одобри промени в Закона за здравното осигуряване, според които настоящият единен пакет, покриван от здравната каса, ще се раздели на три - спешен, базов и допълнителен. Спешният ще покрива животоспасяващо лечение и ще се полага на всички, дори на неосигурените. Базовият ще е за лечение на заболяванията, които формират 90% от смъртността у нас - сърдечносъдови, ракови, диабет, инфекциозни, майчино и детско здравеопазване. Всичко останало ще е в допълнителния пакет, като идеята е там да е лечението, за което може да се чака известно време. Парите, отпускани за последния, допълнителен пакет, ще се намалят драстично спрямо сега плащаните, точно за да се формират листи на чакащи и вместо за 1 година касата да плаща за 1000 операции на херния, например, да плати за 500, а останалите да чакат бюджета за следващата година. Който не иска да чака, е поканен да се осигурява допълнително в частните фондове, които да му осигурят операцията на момента.

Кои точно болести и състояния ще са в пакета за чакащи, ще се определя тепърва от наредба на здравния министър. Според техния брой и вид ще е ясно и колко дълги ще са листите на чакащи, т.е.



дали лечението на хиляди хора ще се превърне в още по-голям кошмар,



отколкото си е сега, или все пак достъпът до планови операции и прегледи при специалисти няма да е напълно невъзможен. Така или иначе, самата идея за изкуствено създаване на листи на чакащи е сбъркана, порочна и прехвърля проблема на системата на грешно място.

Целта на начинанието е да се ограничат преразходите на здравната каса, тъй като година след година се отчитат все повече и все повече хоспитализации, да се спестят пари на общественото осигуряване, а частното да се насърчи и стимулира. Съмнително е дали целта ще бъде постигната, но пък тежестта й ще легне единствено върху пациентите и съществува реален риск болни хора да пострадат фатално. Защото е изключително порочно и неудачно с мярка, целяща контрол върху източването на здравната каса, да бъдат наказани пациентите, а не тези, които източват НЗОК.

Бюджетът на касата се дъни ежегодно, защото се строят и лицензират нови и нови болници, касата безотказно сключва договор и им отпуска по няколко милиона бюджет. Старите пък продължават да си отчитат толкова случаи, колкото и в предишните години, че и отгоре, и си получават същия бюджет. Редица изследвания и манипулации, които могат да се извършват в доболнични условия, са претворени в клинични пътеки, за тях се влиза в болница и така те струват в пъти по-скъпо. Отчитат се хиляди мъртви души, а други хиляди се прибират за "лечение", без това да е нужно. Срещу такива практики тази година е взета мярка - НЗОК няма да финансира болници, получили разрешение за дейност през 2015 г. Добро решение, но юридически неиздържано, защото противоречи на редица икономически закони, а дори не е регламентирано добре в здравните нормативи и е въпрос на време да падне в съда. За в бъдеще министър Петър Москов обещава здравна карта на страната, която ще определи потребностите от лечение в различните региони и няма да позволява касата да финансира всяка новопоявила се структура. Но в бъдеще. За тогава се чака и освежаване на пакета на касата, така че НЗОК да не се източва с пренасочване на доболнични дейности към болниците, обещан е по-добър контрол над дейността на лечебните заведения. За засилване на доболничната помощ, така че по-малко хора да имат нужда от хоспитализация, пък изобщо не става дума (идеята на Петър Москов да има бонуси за джипитата, чиито пациенти не влизат в болница, не се брои - тя е, меко казано, недомислена и най-много да навреди).

От касата се кълнат, че тази година болниците ще получат не повече от 90% от парите, платени през 2014 г., преразходи и повече източване няма да има. Но касата започва всяка година с подобни амбициозни планове, които през есента се променят коренно, когато лобито на директорите на държавните болници и на собствениците на частните клиники започне повсеместен натиск.

Но благодарение и на това до месеци листите на чакащи ще са факт,



преди да се взети други мерки и да се види евентуалният ефект



от тях. Финансовата стабилност, и то още тази година, несъмнено е крайно важна, но по дефиниция в основата на здравната система е друго - пациентът. Непростимо е първо да бъде ощетен той, а впоследствие да се правят опити да се спестят разходи и от чистите кражби. Защото не е ясно какъв изобщо ще е финансовият ефект от листите на чакащи. Ако се окаже, че от тях здравната каса ще спести 10-20 млн. лв. - струва ли си да се издевателства над здравето и живота на хиляди хора за пари, които на фона на 3 млрд. лв. бюджет на НЗОК са жълти стотинки?

Иначе е пределно ясно какви грозни девиации ще породят листите на чакащи - корупция с цел пререждане и по-навременно лечение; колкото по-беден и болен е пациентът, толкова по-назад ще се оказва в листата. Винаги, когато по един или друг начин се посяга на достъпа до лечение, първите и най-силно пострадали са възрастните и социално слабите. За тях и в момента здравната система е наказание и тепърва те ще платят в най-голяма степен цената на подобна управленска грешка. За "богатите", които могат да си позволят допълнителни осигуровки, също ще стане по-трудно, защото самите частни здравни фондове твърдят, че и в момента не могат да се оправят с контрола над лечебните заведения, които искат от тях пари за щяло и нещяло. Тоест - ако на фондовете тепърва се наложи да поемат доста по-голям обем услуги, те или ще фалират, или ще вдигнат драстично цените на застраховките, или просто няма да плащат нищо на застрахованите в тях.

На фона на задаващата се поредна катастрофа министър Москов бодро представя още наказания, с които да накара неосигурените да си платят задължителните вноски, срещу които да получат още по-малко. Доста нелепо, нали?