Увеличеното търсене на природен газ (3346.7 млрд. куб. м през 2013 г.) налага изграждането на инфраструктура, която да гарантира движението на суровината между страните производителки и страните потребителки. Малък дял (10%) от горивото се пренася под формата на втечнен газ - тогава, когато изграждането на газопровод е невъзможно по различни причини - географски, финансови и заради проблеми със сигурността. По-голямата част се транспортира чрез газопроводи. Затова във всички региони тече трескаво изграждане на такива съоръжения.

Без съмнение най-значимият евразийски и на практика глобален проект е централноазиатският газопровод. Макар да загуби статута си на страна с най-големи конвенционални залежи на газ от Иран (33.8 трилиона куб. м), който откри нови големи запаси, Русия (31.3 трл. куб.м) със сигурност запазва водещата си роля на доставчик. Страната е най-големият играч на пазара в Европа и все повече гледа на Изток като на свой основен пазар. Тази стратегическа промяна започна преди няколко години, когато Русия осъзна ограниченията на европейския пазар и неизбежното намаляване на търсенето, докато азиатският пазар се развива в противоположна посока. Ориентирането на изток не се дължи на споровете с ЕС заради Украйна, въпреки че влошаващите се отношения със западните държави, особено със страни от ЕС, със сигурност подсилват решимостта на страната да увеличава настоящия си малък дял на азиатския пазар на природен газ, реализиран основно чрез износ на втечнен газ (LNG) предимно за Китай, Япония и Южна Корея.

"Сделката на века" за 38 млрд. куб. м годишен износ със сигурност ще е гигантски скок на руснаците в това отношение, но няма да им осигури лъвския пай от азиатския пазар. Централноазиатците ще запазят първенството си в близко бъдеще, благодарение на централноазиатската газопреносна система. С приключването на нейната линия Д Китай ще внася 85 млрд. куб. м газ от Туркменистан, Узбекистан и Казахстан.

В Европа и Средиземноморието значението на трансадриатическия газопровод (TAP) e предимно с оглед постигане на целта на ограничаване на зависимостта на Европа от Русия и за диверсифициране на газовите й доставки. Като се вземат предвид влошаващите се отношения на ЕС и Русия заради Украйна и нарастващите тревоги на Брюксел за зависимостта на ЕС от руския внос на петрол и газ, вносът на азерски газ чрез TAP изглежда логичен ход.

При свързването с трасанадолския газопровод (TANAP) на гръцко-турската граница, ТАР ще прекосява Северна Гърция, Албания и Адриатическо море, преди на южния италиански бряг да се включи в италианската мрежа за пренос на природен газ. 870-километровото съоръжение ще захранва с газ Грузия и Турция през 2018 г., а европейските потребители - през 2019 г. Най-високата му точка ще е на 1800 м в Албания, а най-ниската - на 820 м под морското равнище. Стойността му се изчислява на 1.5 млрд. долара.

Северна и Южна Америка също са основен играч в изграждането на газопроводи. На субконтинента се използват множество малки и големи съоръжения, особено в Канада, САЩ и Мексико, чиито газови пазари растат, а в САЩ и Канада и производството напоследък силно се увеличава. Сред по-значимите проекти се отличават съвместните начинания на САЩ и Мексико, чиято цел е да улесни износа на суровина от САЩ за южния й съсед, който задоволява нарастващите си потребности чрез внос. От една страна, те са знак за разширяващия се американски пазар на природен газ, а от друга - отразяват и новата роля на САЩ на регионалните газови пазари като голям износител на суровината. Един от тези проекти е разработващата се газопроводна система Рамонес (1.2 млрд. долара) от границата на щата Тексас до централната част на Мексико. Това се смята за един от най-големите инфраструктурни проекти в Мексико и се състои от 4 газопровода с обща дължина 1000 км.

Мексиканската национална електрическа компания CFE започна тръжна процедура през юли за 5 проекта, по които се очаква да се конкурират EInova, мексиканският филиал на базираната в САЩ Sempra Energy, южнокорейската КЕРСО и френската GDF Suez of France. Стойността на тези проекти е около 2.8 млрд. долара и се предвижда изграждането на два газопровода, като част от мексиканската национална инфраструктурна програма 2014-2018 г. Един от тях е 423-километровият газопровод Ел Енчино-Ла Лагуна за пренос на природен газ от Уаха (Тексас) до Северозападно Мексико през щатите Чихуахуа и Дуранго. Съоръжението за 650 млн. долара е планирано да започне работа през март 2017 г. Има планове за разширяване на мрежата чрез интерконекторни газопроводи за доставка на газ до западните и централни райони на Мексико.

Друг проект е 23-километровият газопровод Сан Исидро-Самалаюка за пренос на газ от американско-мексиканската граница до Централния северен смесен цикъл III, който ще е в Самалаюка, Чихуахуа. Очаква се газопроводът на стойност 50 млн. долара да заработи през юли 2016 г.