|
| Иванка Иванова |
-----------------------
- Г-жо Иванова, какви са впечатленията ви от доклада на Брюксел? Не хвали ли в аванс правителството, оглавявано от партия, член на ЕНП, и не пропуска ли приноса на същата партия за сегашната зловеща ситуация с безнаказаността на корупцията и организираната престъпност?
- Докладът е мек като тон, но категоричен. Оценката е, че по никой от показателите, които Европейската комисия наблюдава, няма напредък. Няма напредък в посока укрепване на независимостта на съда, няма напредък в борбата с корупцията по високите етажи на властта и няма напредък в борбата с организираната престъпност.
По време на първото правителство на ГЕРБ бяха направени две съществени институционални промени - създаването на специализирания наказателен съд (със специализирани прокуратури) и приемането на новия закон за отнемане на незаконно придобито имущество. От доклада на ЕК става ясно, че те също не дават очакваните резултати, което беше предвидено от експерти тук. Конкретно по отношение на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество се казва, че конфискациите не са достатъчно добре насочени към организираната престъпност и че във връзка със самия закон в предишния доклад на ЕК са поставени редица въпроси, които още нямат отговор. По отношение на Специализирания наказателен съд и прокуратурата към него ЕК прави изрична препоръка да се намери начин тяхната дейност да бъде съсредоточена само върху по-сериозни случаи на корупция и организирана престъпност. Тоест този доклад изобщо не съдържа ласкателни оценки към ГЕРБ.
Още повече че като сравняваме с доклада за Румъния, виждаме, че там ЕК дава категорично добра оценка: говори се за постигнат напредък, впечатляващо темпо на работа на антикорупционните институции, повишено доверие в правосъдието... Нищо от това не се казва за нас. В дългосрочен план добра оценка за Румъния означава, че членството й в Шенген може да бъде придвижено преди нашето. Това би било голям удар върху нас.
Зад доклада обаче стоят немалко политически съображения. Те могат да бъдат свързани с разделението на политическите фракции в Европейския парламент, могат да се дължат и на геополитически развития... От гледна точка на качеството на нашето правосъдие обаче фактите са прости: България и Румъния са единствените две държави, спрямо които има такъв вид наблюдение, и никоя от тях няма да влезе в Шенген или в еврозоната, без да покаже по-добро качество на правосъдието.
- Сдържаните препоръки дават ли конкретни насоки за реформа и как ги разчитате?
- Докладът подкрепя основните мерки в актуализираната стратегия за съдебна реформа - разделянето на Висшия съдебен съвет на две камари; пряк избор на професионалната квота във ВСС; ограничаване на едноличната власт на председателите на съдилища; гаранции срещу злоупотреби със системите за случайно разпределение на делата. Тези мерки се ползват с подкрепата на експерти и граждански организации и у нас, така че правителството трябва да предложи законодателни решения незабавно.
Докладът е и много убедителен от гледна точка на подреждане на приоритетите на реформата. Според ЕК приоритетите са подредени така: на първо място независимост на съда, на второ място ограничаване на корупцията по високите етажи на властта и на трето място борба с организираната престъпност. И според мен това е правилната подредба на приоритетите. В това отношение гледната точка на ЕК значително еволюира през годините - в началото, ако си спомняте, имаше договорени списъци с наказателни дела срещу повече или по-малко известни фигури от подземния свят, по които комисията казваше, че "осъдителните присъди са единственият показател за успех". Сега вече е ясно, че основният проблем е независимостта на съдиите и той трябва да бъде разрешен незабавно чрез въвеждане на структурни гаранции за реално самоуправление. ЕК не говори вече (само) за наказателни дела, а говори за независимост на съда изобщо. От гледна точка на осигуряване на законността на управлението значението на административното правосъдие, и най-вече на Върховния административен съд, е несравнимо по-голямо от значението на което и да е дело срещу който и да е наркобарон. В този смисъл споменаването на обществените поръчки и независимостта на съда в доклада на ЕК ясно показват важността на административното правосъдие за осигуряване на реално върховенство на правото у нас.
- Очевидно е, че ще има поредна реорганизация на антикорупционните органи в администрацията. Какъв е верният ход след пълния провал и на БОРКОР, и на Комисията за конфликт на интереси?
- Не мисля, че на този етап трябва да се хабят сили и политическа енергия за преструктуриране на антикорупционните органи. Правителството е слабо, парламентарната му подкрепа - несигурна и раздробена; при това положение, ако започне да разтяга фронта на реформите, т.е. всеки ден ни съобщава, че ще реформира някоя нова институция, това би било знак за пълен отказ от реформа. Вярно е, че антикорупционните институции не работят, но проблемът не е в тях. Проблемът е в постоянните посегателства срещу независимостта на съда и мерките, които трябва да гарантират тази независимост, трябва да се разглеждат като приоритет. Тези мерки са ясно написани в плана за актуализиране на стратегията за съдебна реформа, както и в коалиционното споразумение, и всеки опит да се направи нещо различно или да се предложи нещо, което не е в плана, е всъщност отказ от реформи.
- ЕК настоява имотните декларации на хората във властта да станат основен инструмент, с който да бъде хващано незаконно обогатяване и търговия с влияние. Те обаче нямат никаква стойност по закон, затова никой не носи отговорност за лъжи в декларацията си.
- Нямам съмнения, че висшите чиновници и политиците трябва да декларират периодично имуществото си и това на своите близки. Буди недоумение фактът, че у нас компетентните държавни органи не се занимават с подробно изследване на тези декларации. ЕК прави изрична препоръка анализът им да служи за целенасочени проверки и оценка на риска от корупция, т.е. имаме право да очакваме реакция поне от данъчните и БОРКОР.
- Защо държавното обвинение не може да бъде мотивирано или принудено да преследва престъпниците във властта? Мислите ли, че едно разследващо звено по румънски модел ще може да бъде независимо тук?
- Важно е да се знае защо в Румъния моделът на специализирана прокуратура работи, а у нас - не. То не е просто защото в Румъния има специализирана прокуратура "антикорупция". В конституцията на Румъния има заложени редица гаранции за независимост на съда и за качество на законодателството, които ние тепърва се борим да постигнем. В Румъния принципът за независимост, несменяемост и подчинение само на закона се прилага само за съдиите. За прокурорите в Румъния се казва не че са независими, както при нас, а че са безпристрастни. Иначе тяхната конституция изрично казва, че прокурорите са подчинени на йерархична организация, която се намира във властта на министъра на правосъдието. Т.е. в Румъния конституционните механизми за отчетност на правителството обхващат и прокуратурата. Знаете, че у нас механизми за налагане на отговорност на прокуратурата за "смачкани" дела и провалени обвинения изобщо няма и това е прекият отговор на въпроса.
В Румъния ВСС не е орган по назначението на съдии и прокурори. Той само предлага на президента, а президентът ги назначава. Второ, румънският ВСС заседава още от създаването си в две отделни камари - по-голямата е само за съдии, по-малката (5 членове) - за прокурори. Трето, професионалната квота във ВСС е значително по-голяма от квотата на членове на ВСС, които се назначават от други органи. От 19 членове на румънския ВСС 14 се избират от магистратите. Докато у нас парламентарната и професионалната квота във ВСС са равни по брой и де факто осигуряват прекалено голяма тежест на политическите номинации.
И последно, в Румъния има по-добри гаранции, отколкото у нас за качество на законодателството. Парламентът им е от две камари, а втората камара винаги е сериозна гаранция срещу произволни законодателни промени - нещо, което у нас е всекидневие. Освен това към румънския парламент има експертен съвет по законодателство, постоянно действащ орган, който дава становища по законопроектите.
Ето по тези причини Румъния се справя по-добре от България в борбата с корупцията по високите етажи на властта, а не просто защото има специализирана прокуратура "антикорупция".
