|
| Даниела Везиева |
- Бизнесът настоява не само общините, но и министерствата да премахнат излишните регулации, като им се даде някакъв срок да се опитат да ги обосноват. Да, това е революционно предложение и очаквам възражения. Общините разчитат на приходите от тези такси, те са съществена част от бюджетите им. Но и самата община се оказва губеща, когато затруднява хората и бизнеса с излишна бюрокрация. В един момент фирмите намират начини да заобиколят изискванията или престават да плащат.
За нас е важно как работи бизнесът и затова той също трябва да участва в оценката. Най-вероятно министерството ще ползва работодателските организации или външни фирми, които да правят тази оценка. Затова ние често се виждаме с бизнеса, който ни казва къде има проблеми.
- И къде са?
- Най-често фирмите са оплакват, че в Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия липсва информация какъв бизнес може да се развива в различните региони на страната. Затова смятам, че агенцията има нужда от малко по-различен мениджмънт. До този момент тя се е занимавала основно с организиране на изложения и щандове, на които да се промотира бизнесът, но това не е достатъчно. Голям проблем е, че България няма нито един проект по "Хоризонт 2020" за миналата година в подкрепа на малките и средните предприятия. Това говори освен за липсата на интерес и за това, че явно не правим нещата както трябва. Всички забележки, които идват от одитните структури на ЕК, трябва да ни подскажат това. Трябва да се научим да правим добри проекти, нямаме шанс иначе.
С колеги от министерството направихме среща с трите агенции - за малки и средни предприятия, експортно застраховане и за инвестиции. Целта бе да видим как можем да създадем обща база данни, която да се ползва от фирмите, независимо чий сайт отворят. В нея ще има информация за насърчителните мерки, бизнес средата, изискванията за откриване на фирма.
- Ще има ли кадрови промени в Агенцията за малките фирми?
- На този етап не. Екипът на нашето министерство е убеден, че няма как да създадеш административен капацитет, ако непрекъснато сменяш хората. Ние ценим опита, натрупан с годините. Но и не бива и да се забравя, че всеки експерт трябва да си заслужи мястото.
- Ще бъдат ли съкратени сроковете за издаване на синя карта - нещо много важно особено за ИТ бизнеса?
- В ЕС има различни практики, но аз не мисля, че ще успеем да достигнем сроковете, по които работи Германия. Там синя карта се вади за три седмици. У нас срокът е над 9 месеца. Лично аз си пожелавам, като стигнем до режим на договаряне с министерството на правосъдието и на външните работи, да приемем модела на Латвия, където този срок е 2 месеца.
- Според Вас приспадането на част от осигуровките за големите инвеститори създава нелоялна конкуренция. Какви промени предвиждате?
- Според закона всички инвеститори, които отговарят на изискванията за брой работни места, имат право на тази насърчителна мярка. Но това реално създава нелоялна конкуренция спрямо фирмите, които са в заварено положение. Така ние, стимулирайки инвеститорите с тази мярка в секторите, които са с високи доходи и добавена стойност, създаваме неволно предпоставка за нелоялна конкуренция спрямо съществуващия пазар. Идеята е тези насърчителни мерки да се разделят по икономически сектори, т.е. една и съща мярка, но да бъде разбита в зависимост от икономическия сектор. ИТ секторът и фирмите от аутсорсинга, които са с много високи доходи, предлагат тази мярка да отпадне. Логиката им е следната - ако аз имам 4000 работници, а вие 2000 работници и отговаряте на мярката и кандидатствате, аз ще продължа да плащам същите осигуровки, независимо че работим в един и същ сектор, но вие ще имате по-голяма печалба.
- За мен насърчителните мерки, особено за индустрията, са много нужни най-вече в районите с висока безработица. Ако индустрията е много важна във Видин, който е сектор с голяма безработица, там процентът на подпомагане по насърчителните мерки ще бъде по-голям.
- БСП пак лансира промените в Закона за защита на конкуренцията, свързани с търговските вериги. Каква ще бъде позицията на министерството?
- Ние предлагаме омекотяване на варианта, който е внесен в НС. Ще се срещнем със "Съюз Произведено в България" и с други фирми, за да коментираме текст по текст. Те са притеснени основно от монополното диктуване на условията от страна на веригите.
- Защо диктуване - те не задължават никого да работи с тях?
- Не е точно така. В момента, в който веригите влязоха в България, това стана като че ли най-доброто място за продажби, защото всеки от нас предпочита да си купи всичко от едно място. Това е общата пазарна логика. В цяла Европа има вериги, въпросът е какви условия поставя държавата към тях. На някои места те са изнесени извън централните части от градовете. А ако отидете в Брюксел в неделя например, няма да има откъде да си купите хляб.
Без да стимулираме родното производство няма как да имаме наш пазар, наши производители. Изведнъж се отдръпнахме от нашето производство, изведнъж то остана без експорт, а ни заливат чужди стоки, част от които не са толкова качествени. Да си български производител стана нещо лошо. Хората започнаха да мислят, че родното производство не е качествено, което не е така. Има много обратни примери.
Затова трябва да рекламираме българското, и говоря не само за храните. Ние имаме прекрасна козметика, по която чужденците са луди и бързат да купят веднага щом пристигнат у нас. Но ние не си купуваме български кремове за лице например, макар че аз го правя от години. Предпочитаме чуждите заради рекламата. Крайно време е да спрем да мислим, че някой отвън ще дойде и ще ни реши проблемите. Това зависи от нас самите.
